Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199


гр. София, 10.05.2022 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 90 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 335923/8.07.2021 г., подадена от М. Г. С., чрез адвокат Е. Б., срещу решение № 263555 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 6459/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 73509 от 16.04.2020 г. по гр. д. № 23079/2019 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от М. Г. С. срещу Сдружение „Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения“ (БАЛИЗ), Сдружение „Иновация“ и Сдружение „Асоциация аутизъм“ искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в резултат на заснемане на видеоклип с участието на дъщеря й Д. П. Б. при едно от посещенията й в Дневен център за деца с разстройство от аутистичния спектър „Дъга“ в гр. София и излъчването му пред множество на презентация на организирано събитие - Първа международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от момента на вредоносното събитие (14.11.2018 г.) до окончателното й изплащане.
Софийски градски съд е съобразил наведените в исковата молба твърдения, че М. С. е майка на Д. П. Б., която била заснета във видеоклип, разпространен неправомерно в публичното пространство и без съгласие на ищцата, при което на последната били причинени болки и страдания. С. излага, че дъщеря й страда от заболяване с диагноза „детски аутизъм“, като за подобряване на състоянието й ползвала социалните услуги на Дневен център за деца с разстройство от аутистичния спектър „Дъга“. На 14.11.2018 г. М. С. узнала, че при едно от посещенията в Центъра дъщеря й била заснета, а клипът - разпространен пред множество хора, като бил излъчен на презентация на организирано събитие - Първа международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“, което било във връзка с демонстрация на резултатите, постигнати от проведено обучение по системата МАКАТОН. Вследствие на това ищцата изпитала силен стрес от опасността за последващо масово разпространение на клипа; почувствала се обидена, засрамена, подведена; принудила се да преустанови заниманията на дъщеря си в Центъра, тъй като нямала доверие към персонала, което от своя страна било стресиращо за детето, предвид специфичното му състояние, в което се намира, като по този начин били заличени и постигнатите до момента резултати, като процесът трябвало да започне отначало. В резултат на случилото се ищцата се затворила в себе си, престанала да общува с близките си приятели, изпитвала вина, че не е успяла да защити дъщеря си. Претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер с възражението, че качеството им на юридически лица изключва възможността им да поемат вина; оспорват наличието на противоправност на деянието им, като твърдят, че последното е съобразено с действащата нормативна уредба. В тази връзка се позовават на дадено от ищцата писмено съгласие за изготвяне на снимков материал с участието на дъщеря й съгласно чл. 13 от Закона за авторското право; излагат доводи, че авторът на записа е носител на правото да го разпространи, поради което съгласието на заснетото лице, респ. на неговия законен представител, не е необходимо; впоследствие ищцата била надлежно информирана за използването на видеозаписа, без да е необходимо последващото й съгласие за това; оспорват да е налице причинно-следствена връзка между деянието и сочените вреди; намират размера на претендираното обезщетение за прекомерно завишен.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че по делото са приети за безспорни фактите относно здравословното състояние на Д. П. Б. - поставена диагноза „детски аутизъм“, както и фактът на ползването от ищцата и нейната дъщеря на социалните услуги в общността в ДЦДУ, предоставяни от Дневен център „Дъга“, за което е представен и сключен договор от 30.04.2018 г., както и че при едно от посещенията в Центъра е бил заснет видеоклип с участието на дъщерята на ищцата.
Взел е предвид представена декларация от 29.01.2016 г., подписана от М. С., в която е обективирано съгласието й снимков материал на дъщеря й Д. П. Б. да бъде използван от ЦСРИ на лица с проблеми от аутистичния спектър, гр. София за публикуване в сайта на Центъра, за изработка на брошури, снимкови табла и други подобни, както и декларация от 9.05.2016 г., с която ищцата, на основание чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, е дала изрично съгласие на доставчика на социални услуги Сдружение ,,Асоциация Аутизъм“ да събира, обработва и ползва всякакъв вид нейни лични данни, както и лични данни на детето й Д. П. Б., във връзка с получаваните от дъщеря й социални услуги към Сдружение „Асоциация Аутизъм”.
Съдът е съобразил и събраните по делото гласни доказателства (показанията на разпитаните свидетели К. И. Н., В. И. И., А. И. А. и Н. В. В.).
Въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка, поради което е препратил в тази част към приетото от Софийски районен съд на основание чл. 272 ГПК.
Визирал е, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като същата има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответниците и причиняване на вредите при или по повод на тази работа. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение по посочения ред, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: извършването на противоправно действие или бездействие от страна на лица - служители на ответниците, причиняване на вреди - при или по повод изпълнението на възложена от ответниците работа, както и причинно-следствена връзка между противоправното деяние (действие или бездействие) и вредоносния резултат.
Въззивният съд е приел, че в конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат на заснемането на видеоклип с участието на дъщерята на ищцата, който впоследствие е бил разпространен пред множество хора, посредством излъчването му на презентация на организирано събитие - Първа международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“, във връзка с демонстрация на резултатите, постигнати от проведено обучение по системата МАКАТОН. Приел е за доказано по делото, че заснетият видеоклип с участието на дъщерята на ищцата е бил предоставен за излъчване на организирано събитие - Първа международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“, проведено на 14.11.2018 г. от Сдружение „Асоциация аутизъм“ - единият от ответниците, като и че същият е член на Сдружение „Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения“, поради което е заключил, че за извършеното деяние от служител при съставляващото сдружението лице отговорността може да бъде ангажирана и от двете солидарно отговорни лица. Намерил е за правилни и изводите на СРС, че и ответникът Сдружение „Иновация“ е пасивно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск, в случай на установяване наличието на елементите от фактическия състав на деликта, доколкото по делото е безспорно, че сочените от ищцата лица - С. Д. и В. П., са служители на Сдружение „Иновация“, които са взели участие при презентацията с излъчване на видеоклипа на Конференцията, и доколкото именно чрез техните фактически действия същият е достигнал до знанието на третите лица.
Съдът е приел, че от представената писмена декларация, изходяща от М. С., се установява заявеното от нея съгласие за изготвянето на снимков материал на дъщеря й, който да бъде използван от ЦСРИ на лица с проблеми от аутистичния спектър, като декларираното е било заявено в Дневен център за деца с аутизъм „Дъга“, където е била заснета. Ето защо е заключил, че е налице изразено съгласие от ищцата за заснемане на детето й, без в конкретния случай да са били конкретизирани целите за заснемане и ползване на видеоматериала; изразеното съгласие касае използването на снимковия материал от ЦСРИ за лица с проблеми от аутистичния спектър, което е във връзка с дейността на Центъра. Изложил е, че съгласието, обективирано в посочената декларация, са отнася до дейности, свързани с развитието на социалната услуга и повишаване на нейния капацитет. Доколкото системата MAKATOН представлява средство за комуникация с лица, страдащи от аутизъм, за които е безспорно, че изпитват трудности във вербалната комуникация, като същата създава възможности тези деца да контактуват по-пълноценно, то следва, че безспорно усъвършенстването на специалистите, които работят с нея и я прилагат на лицата, страдащи от аутизъм, е свързано с осигуряването на качествени здравни или социални грижи на тези деца. В този смисъл е намерил, че усъвършенстването на уменията на специалистите да работят със системата MAKATOН води до повишаване на комуникативните умения на децата, страдащи от аутизъм и до подобряване на здравния им статус в ежедневието, тъй като социално-психологическата работа и създаването на комуникационни умения е от изключително важно значение за тях, като осигурява възможност за включването им в обществото; употребата на системата MAKATOН в работата на социалната услуга гарантира като резултат повишаване нивото на комуникативните умения на потребителите - деца, страдащи от аутизъм; за да бъдат постигнати оптимални резултати от социалната услуга, е необходимо професионалистите, които работят с посочената система MAKATOН, да имат съответната квалификация, което става с получаването на съответните дипломи или сертификати за работа със системата MAKATOН и придобиването на такива умения за работа. Като е приел, че от така изложеното се налага изводът, че изготвянето и разпространяването на записа е свързано с осигуряването на качествени здравни или социални грижи на деца с аутизъм, което е било и целта на проведената конференция, Софийски градски съд е намерил за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за наличието на изключенията от забраната за обработка на лични данни, въведени в чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679. По тази причина е приел, че фактическото действие по заснемането на клипа е законосъобразно, доколкото по делото е установено, че от ищцата, в качеството й на законен представител на заснетото лице, е налице изрично заявено съгласие за това. Това е така, тъй като в случая по делото е безспорно, че заснетият видеоклип е бил използван именно във връзка с дейността на Центъра, за което е било и даденото в този смисъл съгласие от ищцата.
Въззивният съд е посочил, че не е налице противоправност в действията и на останалите двама ответници, единият от които е предал видеоклипа за послужване на презентация на Конференцията - Сдружение „Асоциация Аутизъм“, а другият е извършил фактическите действия по самото излъчване и презентиране на съдържащото се в него. Изложил е, че това е така, тъй като дори и да се приеме, че М. С. не е изразила съгласие за заснемането на дъщеря й, с оглед излъчване на конкретната конференция, а е дала съгласие единствено за изготвянето на снимков материал, то в случая са налице другите предпоставки, допускащи изключение от обработване на лични данни без изричното съгласие за това за конкретната цел, а именно тези, предвидени в чл. 9, б. „ж“ и б. „з“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. Визирал е, че посочените изключения допускат обработването да бъде извършвано дори и на специални лични данни, в случай, че бъдат използвани за важен обществен интерес или във връзка с осигуряването на здравни или социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи. Споделил е изводите на първоинстанционния съдебен състав относно изключенията от забраната за обработка на лични данни, въведени в чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 и че в случая може да се говори за приложение на чл. 9, параграф 2, буква „з“ от Регламента, предвиждащ, че изготвянето и разпространяването на записа е свързано с осигуряването на качествени здравни или социални грижи на деца с аутизъм, което е било и целта на проведената конференция. Приел е, че осъществилата се Първа международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“ от 12 - 14.11.2018 г. е била именно от такъв важен обществен интерес, свързан с осигуряването на здравни или социални грижи или лечение на децата, страдащи от аутизъм. По този въпрос се е позовал и на свидетелските показания на свидетелката А. А., съгласно които видеозаписът е бил използван за показване на практически умения и постижения при работа със системата за комуникация МАКАТОН, предвидена за подобряване състоянието на деца с аутизъм. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че въпросната конференция е била организирана за ограничен кръг от специалисти, работещи в тази сфера, от което е направил извод, че излъчването на заснетия видеоклип е било осъществено единствено във връзка със специалността на присъстващите участници и не е било разпространено сред неограничен кръг от субекти. Намерил е, че целта на заснетия видеоклип безспорно е в обществен интерес, тъй като е излъчен с цел да се подобрят техниките за комуникация за деца с аутизъм и да се обмени опит и добри практики измежду специалистите, които работят с тези деца. в т. ч. да се усъвършенстват техниките, знанията и уменията им за работа е тях. Наред с това е посочил, че в конкретния случай не е налице накърняване на основните права и свободи на субекта на личните данни, тъй като от събраните доказателства се установява, че непосредствената цел на видеото е била именно във връзка с лечението на дъщерята на ищцата, която не е била заснемана и показвана пред аудиторията с друга цел, освен с единствената цел, поради която е било изготвено видеото - за практическо осъществяване на комуникация с детето по специален за това начин, който може да се приеме, че е от категорията на осигуряващите нейното лечение способи. Съдът е съобразил и обстоятелството, че детето не е било заснето и съответно излъчено в произволна среда, а само сред специалисти, които работят с децата, и ползващи системата MAKATOН, нито детето е било заснето в състояние или във вид, които биха могли да бъдат възприети по начин, по който действително да търпи вреди от неспазване на реда за обработване на личните данни, за да се приеме, че е налице противоправност в поведението на ответниците.
Предвид така изложеното, въззивният съд е намерил, че в случая липсва противоправност на посочените в исковата молба деяния, което е достатъчно за отхвърляне на предявените искове.
Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. С. се позовава, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при постановяване на своето решение съдът да изясни фактическата обстановка по делото и да съобрази решението си със събраните по делото факти и доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, включително косвените такива; 2. Чия е тежестта на доказване на факта, че е предоставено съгласие за обработване на лични данни, какви по вид, цел, и съответно дали съгласието за снимков материал, имплицитно съдържа в себе и съгласие за изготвяне на видеозапис, и длъжен ли е съдът изрично да посочи защо не кредитира едни или други доказателства.
По първия въпрос се визира противоречие с приетото в практиката на ВКС и задължителната практика на ВКС, обективирана в: решение № 520/5.08.2010 г. по гр. д. № 1070/2009 г„ І г. о., решение № 107/10.08.2011 г. по гр. д. № 78/2010 г., І г. о., решение № 217/9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г., II г. о., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., IV г. о., решение № 65/16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г., IV г. о., решение № 670/15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г., IV г. о., решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г., I г. о., решение № 480/7.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г., I г. о., а по втория – с приетото в решение № 520/5.08.2010 г. по гр. д. № 1070/2009 г., I г. о. и решение № 80/3.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., IV г. о.
По първия въпрос се твърди, че въззивният съд не е взел предвид в пълнота събраните доказателства и наведени твърдения, че жалбоподателката не е била информирана по надлежния ред съгласно целите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно вида, целите и начина на осъществяването на операцията по обработване на лични данни и по-конкретно – изготвяне на видеозапис и неговото последващо предаване на трети лица. Вторият въпрос също е формулиран във връзка с изводите на съда за дадено съгласие, като се сочи и че самите ответници не са твърдели наличието на такова.
На второ място, в изложението е визирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на атакуваното пред ВКС решение, в резултат на необсъждане на всички събрани доказателства по делото, довело до явна необоснованост на постановения акт, вътрешно противоречие и нарушение на формалната логика в изложените мотиви; липса на разсъждения по отношение на това какъв тип услуга предоставят ответниците, на какъв режим са подчинени, не е обяснено разбирането на съда за понятия като „необходимост“, „обществен интерес“, „здравна и социална грижа“, не е направено разграничение между деянията на отделните ответници.
На трето място, М. С. се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в областта на защитата на лични данни: 1. Кога използването на лични данни е „необходимо“ за предоставянето на здравна или социална грижа по смисъла на чл. 9, Параграф 2, б. „з“ от Регламента; 2. Какви са критериите за преценка наличието на „необходимост“ по смисъла на Регламента; 3. Всяко наличие на „необходимост“ ли води до отпадане на изискването на Регламента за изразяване на свободно, информирано, предварително съгласие за обработването.
Сочи, че съдът не прави разлика в конкретния случай между „здравна“ и социална“ грижа по смисъла на Регламента; заявява, че ответниците по иска предоставят не здравни, а социални услуги.
На последно място, жалбоподателката визира противоречие с Решение № 9/14.07.2020 г. по конст. д. № 3/2020 г. на Конституционния съд на Република България, с което е отменена разпоредбата на чл. 81 ЗСУ, като в решението е прието, че ефикасната защита на правата на гражданите изисква изрично да се предвиди необходимостта от съгласие на потребителите и/или техните представители, освен може би в изрично конкретизирани от закона случаи според характера на казуса, както и че винаги следва да се търси идеален баланс между обществения интерес и личните права, които имат потребителите на подобен тип социални услуги.
От ответниците са постъпили отговори на касационната жалба, в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изразените от жалбоподателката съображения относно съжденията на съда за наличие на подписано от нея съгласие попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК, а не в това на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.
По първия въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е съобразена задължителната практика на ВКС, установена с ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС (включително визираната от С. такава), според която въззивната инстанция, като инстанция по съществото на спора, е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви и е направил съответните правни изводи. Отделен е въпросът, че жалбоподателката не е съгласна с констатациите на съда въз основа на събрания доказателствен материал.
По втория въпрос по чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК посочената практика на ВКС се явява неотносима и с нея въззивното решение не влиза в противоречие. Освен това в случая въззивният съд е действал съобразно правилата на ГПК за доказателствената тежест. Този въпрос в действителност изразява възраженията на С. срещу изводите на Софийски градски съд за наличие на съгласие за изготвяне на видеозапис, формирани след обсъждане на представените доказателства, в частност – декларации, а не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Относно соченото противоречие на въззивното решение с решение № 9/14.07.2020 г. по конст. д. № 3/2020 г. на Конституционния съд на Република България, обн., ДВ, бр. 65/21.07.2020 г., жалбоподателката не е формулирала, съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, въпроса, по който се е произнесъл Софийски градски съд в противоречие с това решение.
Относно въпросите, за които се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, липсва каквато и да е обосновка защо жалбоподателката ги счита за такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Същевременно тези въпроси са и твърде общо и абстрактно формулирани, те изискват тълкуване на общи положения и понятия от правото на Европейския съюз (от Регламент (ЕС) 2016/679), което обективно изключва възможността да бъдат отнесени към решаващите съображения на въззивния съд, с които същият е отхвърлил предявените искове. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Ответниците имат право на направените от тях разноски за адвокат пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263555 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 6459/2020 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Г. С. да заплати на ответниците разноски пред ВКС, както следва: на Сдружение „Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения“ – 300 лв. (триста лева), на Сдружение „Иновация“ – 300 лв. (триста лева) и на Сдружение „Асоциация аутизъм“ - 735 лв. (седемстотин тридесет и пет лева).
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: