Р Е Ш Е Н И Е № 370 София, 11 ноември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори октомври ........ 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ............................ .. Антоанета Данова ............................. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ......................... КНОХД № .. 1237.. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия Е. П.. Обжалва се решение № 81 от 20.07.15 г., постановено по ВНОХД № 66/15 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 7 от 18.03.15 г. по НОХД № 68/15 г. на Бургаския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на П. по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Посочени са всички касационни основания. Иска се отмяна на решението с оправдаването на П. или връщане на делото за ново разглеждане. П. и защитата му не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Прокурорът развива доводи за неоснователност на жалбата. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд,като взе предвид постановените съдебни актове, посочените в жалбата основания и доводи и становището на прокурора, намира следното: С цитираната присъда П. е признат за виновен в това, че за времето от 18.02.10 г. до 17.08.11 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил сумата от 1 099 331.70 лв., собственост на Бул-Г.“ Е. – [населено място], на [фирма] – [населено място] и на [фирма] – [населено място], като съдружници в ГД „С.“ – [населено място], която владеел и пазил в качеството си на управител на ГД „С.“ – [населено място], като обсебването е в големи размери, поради което и на осн. чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ПЕТ години лишаване от свобода, търпими в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ“ режим и лишаване от право на осн. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК да участва в управление на граждански и търговски дружества за срок от осем години. Съдът се е произнесъл по предварителното задържане на подсъдимия и разноските по делото. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието лишаване от свобода е намалено на ТРИ години и ШЕСТ месеца. В останалата и част присъдата е потвърдена. От жалбата се извеждат три довода, свързани с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, на които въззивната инстанция не е отговорила: в производството не са установени извършените строително-монтажни (СМР) работи и приблизителната им стойност; по делото няма случаен избор на прокурор; липсва постановление за образуване на досъдебното производство. Във въззивната жалба и пледоарията пред БАС първите два довода не са поставени за съдебна преценка, поради което липсата на отговор на същите в съдебното решение не съставляват съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. Преценени по същество същите са неоснователни. Дали са извършени СМР и приблизителната им стойност не е предмет на конкретното обвинение. По делото безспорно е установено от фактическа страна, че по сключения договор между [община] и ГД „С.“ от 06.06.08 г. са извършени строително-монтажни работи (СМР) по обект „Саниране и вътрешен ремонт на „Дом за стари хора“ – [населено място]. Съгласно сключения на 06.06.08 г. договор между ГД „С.“ и [фирма] (конкретен изпълнител по осъществените СМР), на второто дружество е следвало да бъдат преведени 1 469 986.09 лв.без ДДС или 1 763 983.31 с включено ДДС от ГД „С.“. На 13.10.08 г. е подписан приемо-предавателен протокол за извършените СМР на обект „Дом за стари хора“ с одобрена сума за изплащане в размер на 1 542 099,29 лв. с включен ДДС, която е фактурирана от П. в качеството на управител на ГД и предявена на общината. Последната на три транша по банков път е превела сумата от 1 500 500,26 лв. по сметка на ГД „С.“. Съгласно договора между ГД и [фирма], П. не е превел сумата на второто дружество, а на девет пъти е изтеглил касово от сметката на ГД в обслужващата банка инкриминираната сума от 1 099 331,70 лв. в нарушение на договорите за конституиране на гражданското дружество по реда на чл. чл. 357- 364 от ЗЗД и между ГД и [фирма], която сума обсебил, доколкото по делото не съществуват счетоводни документи или други доказателства за движението на инкриминираните парични средства след касовото им изтегляне от обслужващата банка от П.. Съгласно посоченото е без фактическо и прано значение доводът, че не са установени СМР и приблизителната им стойност, тъй като с подписания на 13.10.08 г. приемо-предавателен протокол общината е приела извършената [фирма] работа, същата е била фактурирана и одобрената сума преведена безкасово по банков път на гражданското дружество. Без процесуално правно значение е доводът, за липсата на случаен подбор на прокурора по делото във връзка с чл. 9 от Закона за съдебната власт, тъй като не съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Случайният подбор чрез електронно разпределение на делата и преписките в органите на съдебната система, съобразно поредността на постъпването им, цели да се преодолее възможността делото да бъде разгледано от специално подбран съдия, прокурор, следовател или съдебни заседатели и по този начин да се нарушат основните принципи по чл. 13 и чл. 14 от НПК и предубеденост от изхода на делото. Законодателят, обаче, не го е предвидил като самостоятелно абсолютно процесуално нарушение и основание за отмяна на актовете на съдебните органи по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Последната разпоредба регламентира като съществено процесуално нарушение постановяването на присъда или решение от незаконен състав – състав, в който участва съдия или съдебен заседател, за който съществува пречка по чл. 29, ал. 1 и 2 от НПК да се произнася при решаване на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия. В разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК не е предвидено като абсолютно процесуално нарушение участието на прокурор на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, който не е избран на базата на принципа – случаен подбор, съгласно чл. 9 от ЗСВ. Само на това основание е недопустимо да се отменят присъда или решение, като постановени при допуснато съществено процесуално нарушение. Проследявайки движението на делото, въззивната инстанция законосъобразно е отговорила на довода, че в материалите на досъдебното производство не се намира постановление за образуването му (л. 9 от решението), доколкото П. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 12.05.14 г. в присъствието на упълномощен защитник, като в последствие с постановление от 14.10.14 год. материалите, касаещи П., са отделени в отделно досъдебно производство. Отразените по-горе в настоящото решение фактически обстоятелства, подробно пресъздадени от БАС, водят до правния извод, че от обективна и субективна страни П. е осъществил състава на чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК. Въззивната инстанция подробно е отговорила и на възраженията от страна на защитата, че развилите се отношения между ГД и [фирма] са с гражданско правен характер ( л. л. 8 – 9). Взетото отношение по тези доводи от БАС не следва да се преповтаря, доколкото те са съответни на постигнатите договорености при учредяването на ГД и конкретния договор между него и едно от съставните дружества – [фирма] във връзка с извършените СМР и поети задължения от общината и гражданското дружество. В касационната жалба като касационно основание е посочена и явната несправедливост на наложеното на П. наказание. Във връзка с това основание не са развити конкретни доводи, задължаващи ВКС да изложи свои съображения по индивидуализираната санкция. Следва единствено да се отрази, че възприетите от инстанциите по фактите обстоятелства, относими към наказанието, са законосъобразно и правилно възприети и отнесени към отговорността на П., поради което коригираното от БАС наказание е справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. Посочените съображения водят до извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 20.07.15 г., постановено по ВНОХД № 66/15 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................