Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 11 април 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря Марияна Петрова в присъствието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от съдия Христина Михова наказателно дело № 50 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия К. П. М., чрез защитника му – адвокат А. В., срещу осъдителната част на въззивно решение № 213/06.06.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. №1057/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 НПК. В писменото допълнение към нея се сочи, че при постановяване на въззивното решение САС не реализирал комплексен анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с авторството на деянията, като не изяснил по какъв начин се е сдобил с паролата на св. Н. С. и как последният е защитил същата. Не установил компютърните устройства, от които са извършвани финансовите операции. Не събрал доказателства и относно това, по какъв начин са превеждани сумите от сметката на „Е. Е.“ ООД, как са се осчетоводявали и какъв е бил механизмът на работа между трите фирми: „Е. Е.“ ООД, „С. Е.“ ООД, представлявана от св. С. Т. и „И.“ ЕООД, с управител св. Н. С.. Така при отсъствие на несъмнени доказателства относно обективната и субективната страна на деянието, въз основа единствено на косвени доказателства, незаконосъобразно подс. М. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 319б НК. Налице било противоречие в мотивите на въззивното решение по отношение на деянието по чл. 253 НК, с което за едни от финансовите сделки деецът бил оправдан, а за други осъден, без да са налице достатъчно доказателства. В допълнението към касационната жалба се сочи и че след като съдът е оправдал подсъдимия за извършването на някои от финансовите сделки по чл. 319б НК е следвало да го оправдае и по чл. 253 НК. Освен това неправилно въззивният съд преценил, че сумите, с които подсъдимият е погасил кредита си и е заплатил потребителски задължения, т. е. разпоредил се е със сумите в свой личен интерес, са финансови операции по смисъла на чл. 253 НК. По отношение на това деяние липсвало излагане на мотиви в първоинстанционния съдебен акт и като потвърдил присъдата реално въззивният съд допуснал нарушение на процесуалните правила. След като не било доказано извършването на предикатното престъпление по чл. 319б НК, подсъдимият е трябвало да бъде оправдан по обвинението по чл. 253 НК. С оглед на тези съображения се правят алтернативни искания: за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или признаване на подсъдимия за невиновен по обвиненията, повдигнати срещу него. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа жалбата и пледира да бъде уважена по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според него при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо. На това основание прави искане за оставяне на въззивния съдебен акт в сила. Подсъдимият К. П. М. поддържа касационната жалба и в предоставената му последна дума моли за справедливо решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите, очертани от нормата на чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда, постановена на 16.03.2022 г. по н.о.х.д. № 4270/2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 28 - ми състав, подсъдимият К. П. М. е признат за виновен в това, че за времето от 09:59:15 ч. на 04.02.2019 г. до 09:09:08 ч. на 29.03.2019 г., в гр. София, от IP адреси: *****, *****, ***** и *****, посредством устройство, даващо възможност за достъп, свързване и използване на интернет при условията на продължавано престъпление, неправомерно добавил компютърни данни – потребителско име и парола на Н. И. С., в информационната система на „Е. Е.“ ООД за отчет на парични преводи, като създал в същата информационна система фиктивни услуги „пощенски паричен превод“ за парични суми на обща стойност 70 788 /седемдесет хиляди седемстотин осемдесет и осем / лева с начин на плащане по банкова сметка и получател К. П. М. и К. А. М., вследствие на което, сума в същия размер е била наредена от сметка IBAN: **** при „У. Б.“ АД, с титуляр „Е. Е.“ ООД, по сметки - IBAN: B., IBAN [банкова сметка] и IBAN: [банкова сметка] при „****“ АД с титуляр К. П. М. и по сметка IBAN: [банкова сметка] при „Р. Б.“ АД с титуляр К. А. М., като случаят не е маловажен, с деянието са причинени значителни вреди на „Е. Е.“ ООД в размер на 54 988 /петдесет и четири хиляди деветстотин осемдесет и осем/ лева и същото е извършено с цел имотна облага, поради което и на основание чл. 319б, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 / три хиляди/ лева. Със същата присъда подсъдимият М. е признат за виновен в това, че в периода от 04.02.2019 г. до 02.04.2019 г. в гр. София, в гр. Амстердам, в Айндховен и в гр. Хорн, Нидерландия, извършил 108 финансови операции с имущество – пари, на обща стойност 38 660 /тридесет и осем хиляди шестстотин и шестдесет/ лева, за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл. 319б, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 253, ал.3, т. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК е определено едно общо наказание на подс. М. в размер на три години лишаване от свобода, което съобразно чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Към това наказание е присъединена и глобата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, наложена за деянието по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 НК. На основание чл. 253, ал. 6 НК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на държавния бюджет сумата от 38 660 /тридесет и осем хиляди шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1 НК. Със същата присъда подс. М. е признат за невиновен в това на 03.04.2019 г., в гр. София, [улица], ет. 2, в апартамент в дясно от стълбите, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество коноп, с общо нето тегло 3,60 гр. на стойност 17,25 лева в три обекта, като случаят е маловажен и е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2, т.1 НК. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия К. П. М. по силата на споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 12090/2017 г., по описа на Софийски районен съд. Подсъдимият М. останал недоволен от присъдата и я обжалвал пред Софийски апелативен съд. С въззивно решение № 213 / 06.06.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1057/2022 г., САС е изменил първоинстанционната присъда, като: - оправдал подс. М. за част от деянията, включени в престъплението по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1 НК, относно финансови операции с имущество общо в размер на 18 649 лева, като намалил и размера на наказанието, наложено за същото престъпление от три години на две години лишаване от свобода и глобата от 10 000 на 5000 лева; - изменил присъдата в частта, с която на основание чл. 23, ал.1 и ал. 3 НК, е определено общо наказание, като намалил същото от три години на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, към което присъединил и наказанието глоба в размер на 5000 / пет хиляди/ лева; - изменил присъдата в частта, с която на основание чл. 253, ал. 6 НК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението, като го осъдил да заплати сумата от 20 010, 16 лева, вместо 38 660 лева. - потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е процесуално допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350, ал. 2 НПК и срещу съдебен акт, от категорията на визираните в чл. 346, т.1 НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Преди да даде отговор на възраженията, изложени в процесуалния документ, въз основа на който е образувана касационната проверка, настоящият съдебен състав намира за нужно да очертае нейния предмет. Видно от изложеното в касационната жалба, касаторът е останал недоволен от осъждането си по обвинението по чл. 319б НК и чл. 253 НК, по отношение на тези финансови операции, за които въззивният съд е счел, че са налице елементите на посочените престъпни състави. Не се оспорва законосъобразността на оправдателната част на въззивното решение, с което подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 253 НК, в извършването на отделни финансови операции /подробно посочени в неговия диспозитив/ и в частта, с която е потвърдено оправдаването му за деянието по чл. 354а НК от първоинстанционния съд. Срещу въззивното решение в посочените му части не е депозиран и протест, поради което същите остават извън настоящата касационна проверка. Коректният прочит на касационната жалба налага извода, че се оспорва основно обосноваността на въззивния съдебен акт, като се твърди, че подсъдимият е осъден, въпреки липсата на доказателства в подкрепа на повдигнатите срещу него обвинения. Необосноваността не е сред касационните основания, посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 348, ал.1 НПК, като поводи за касационна проверка. При това за касационния съд не съществува възможност за самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност и за установяване на нейна основа на факти, различни от приетите от въззивната инстанция, водещи и до други правни изводи. Единственото правомощие на касационната инстанция по отношение на фактите е да провери дали те са установени в резултат на доказателствена и аналитична дейност на контролирания съд, осъществена в съответствие с въведените в процесуалния закон правила за събиране, анализ и оценка на доказателствата, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Прегледът на въззивното решение установява, че проверяваният съд е изпълнил задълженията си, свързани с правилното и законосъобразно установяване на фактите, относими към предмета на делото. Анализирал е детайлно събраните на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, както самостоятелно, така и във връзка помежду им, при стриктно спазване на процесуалния закон и принципите на формалната логика. Въз основа на писмените доказателства, събрани по делото, е установил начина, по който е функционирала информационната система на „Е. Е.“ ООД, чрез какви домейни и пароли е получаван достъп до нея, как е извършвано /оформяно/ документално и в информационната система получаването на парични пратки и преводите към сметки на техните получатели. От приложените по делото договори и разпита на свидетелите Н. С. и С. Т. е установил, че представляваните от тях фирми, съответно – „И.“ ЕООД и „С. Е.“ ЕООД са осъществявали пощенски услуги от името на „Е. Е.“ ООД, по силата на сключени договори между тях, във връзка с което са имали достъп до информационната й система /програмен продукт „К.М.“/, чрез домейните „****“ и „****“, като служителите им притежавали за това лични потребителски имена и пароли. От същите показания, както и от приложените по делото платежни нареждания /т. 2, л. 228 – 244 и л. 284 – 300 от дос. пр./, проверяваният съд е направил обоснования извод за възможността от сметката на „Е. Е.“ ООД в У. “ АД да се превеждат парични суми, предадени от клиенти на дружеството като пратки, по сметки на лица в други банки. Правилно въззивният съд е приел и че подсъдимият М., като служител на „С. Е.“ ЕООД до края на работата си във фирмата / края на месец януари 2019 г./, също е имал достъп до системата на „Е. Е.“ ООД и отлично е бил запознат с нейното функциониране. Основателно проверяваният съд е кредитирал показанията на св. С. за това, че не е съобщавал на подсъдимия потребителското си име и парола и че последният е имал възможност да ги научи по време на въвеждането им от св. С. на служебния таблет на М., при предаване от единия и получаване от другия на различни пратки и извършване на куриерски услуги. Освен това, липсват каквито й да било доказателства, че св. С. е извършил лично въпросните преводи или че е имал някакъв интерес от това да преведе суми по сметките на подсъдимия. Логични и изцяло доказателствена подкрепени са заключенията на въззивния съд, че единственото облагодетелствано лице от инкриминираните парични преводи е подсъдимият, тъй като всички инкриминирани парични преводи от сметката на „Е. Е.“ ООД са наредени към сметките на подсъдимия М. в „***“ АД. В подкрепа на изводите за авторството на деянието е и факта, че по сметка IBAN: [банкова сметка] при „Р. Б.“ АД с титуляр К. А. М. е преведена сумата от 16 328 лева, с когото подсъдимият имал сключен договор за строителни дейности в закупената от него къща в [населено място]. Правилно контролираният съд е кредитирал показанията на св. К. М., че е приел паричните суми, преведени по неговата сметка от сметката на „Е. Е.“ ООД, тъй като е мислел, че по този начин подсъдимият му заплаща дължимите към фирмата му суми за ремонтните дейности. Основателно е дадена вяра на тези показания, тъй като те са в корелация с приложения по делото договор за строителни дейности и не се опровергават от други доказателства. На следващо място, въззивният съд правилно е обосновал изводите си относно авторството на деянието по чл. 319б НК с факта, че записите „пощенски паричен превод“ в информационната система на „Е. Е.“ ООД, въведени чрез използване на потребителското име и парола на св. С., служещи като привидно основание за превод към сметките на подсъдимия / подробно описани на л. 5 – 10 от възз. реш./ са за различни суми, които не са били реално предадени в офис / или на куриер/ на същото дружество, като са създадени от името на познати и приятели на подсъдимия – свидетелите А. В., Н. Д., Л. П., С. А., Е. Г., Р. А., Б. И., потвърдили при разпита им в първоинстанционното заседание, че познават М., но никога не са привеждали парични суми чрез „Е. Е.“ ООД. Правилно като потвърждение на авторството на деянието въззивният съд е съобразил и факта, че подсъдимият е признал извършването на три парични превода на обща стойност 15 800 лева, от сметката на „Е. Е.“ ООД по негова сметка в „***“ АД, открити от св. Т. на 04.02.2019 г., осъществени с потребителското име и парола на св. С., и е възстановил в брой сумата. Логични и законосъобразни са аргументите на съда за това, че авторството на деянията се установява и от използваните за достъп до информационната система на „Е. Е.“ ООД IP адреси *****, *****, **** и ****. Установено е по експертен път, че от тези адреси подсъдимият е достъпвал до системата на „***“ АД чрез потребителското си име „****“, при използване на услугата електронно банкиране. Същото потребителско име е заявил и в искането си за издаване на кредитна карта и го е използвал за да осъществява различни операции чрез мобилното приложение за интернет банкиране на „***“ АД. Установена е и връзката на подсъдимия с IP адреса ***** – предоставен от интернет – доставчик до жилище, находящо се на [улица], където в инкриминирания период е живял само подсъдимият. Изводът си за експлоатиране на IP адреса ***** от подсъдимия контролираният съд правилно е основал на системата от косвени доказателства – периода на използване на посочения адрес съвпада с времето на създаване на част от инкриминираните фиктивни записи „пощенски паричен превод“ с потребителското име и парола на св. С.; за създаване на записите от този IP адрес е използвано името на познатата на подсъдимия – св. Р. А., която е отрекла да е изпращала суми чрез „Е. Е.“ ООД; всички преводи, свързани с тези записи, са насочени към сметките на М.. При това положение, логично въззивният съд е счел за неоснователно възражението на касатора, че обвинението не било доказано, понеже не били открити компютърните устройства, които са използвани, след като по описания начин е установен достъпът на подсъдимия до информационната система на „Е. Е.“ ООД от посочените IP адреси. Изложеното обосновава правилността изводите на проверявания съд, относно авторството на деянието по чл. 319б, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК и категорично опровергава твърденията на касатора за неговата недоказаност. Законосъобразно е заключението на въззивния съд за това, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на посочения престъпен състав, след като подсъдимият е добавял неправомерно компютърни данни – потребителско име и парола на св. С. в информационната система на „Е. Е.“ ООД за отчет на парични преводи, като е създал в същата система фиктивни услуги „пощенски паричен превод“ за суми на обща стойност 70 788 лева, с начин на плащане по банкова сметка и получател К. М. и К. М., като случаят е немаловажен и с деянието са причинени вреди на посоченото дружество в размер на 54 988 /15 800 лева са възстановени от подсъдимия/ и същото е извършено с цел имотна облага. Изложените доводи в подкрепа на този правен извод /л. 22 - 23 от възз. реш./ изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и поради това не е необходимо да бъдат повтаряни. Законосъобразни и правилни са доводите на проверяваната инстанция и по отношение на престъплението по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 НК. Доказателствено подкрепени са фактическите констатации на проверявания съд, подробно изложени във въззивното решение /л. 11 - 19 от същото/, за осъществените от подс. М. 108 финансови операции с парични средства от сметките, на които е титуляр, и които са захранени с паричните суми, получени в резултат на извършеното от него престъпление по чл. 319б НК. Верни и правно издържани са и изводите на въззивната инстанция, че част от финансовите операции не са съставомерни. Неоснователно е твърдението на касатора, направено в тази връзка, че липсата на мотиви на първоинстанционната присъда относно посочените обстоятелства, незаконосъобразно била запълнена от въззивната инстанция, която трябвало да отмени присъдата на СГС и да върне делото за ново разглеждане. Контролираният съд не може да бъде упрекнат, тъй като е изпълнил задълженията си като инстанция по същество / втора първа инстанция/ да извърши цялостна проверка на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и да отстрани допуснатите при неговото постановяване нарушения, които са отстраними. Последното е допустимо, доколкото намесата на въззивната инстанция е била в посока оправдаване на подсъдимия за голяма част от финансовите операции, инкриминирани в състав на деянието по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 НК, поради което не може да се приеме, че с действията си е накърнила съществено правата му, което да налага извод за допуснато съществено нарушение от категорията на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК. На следващо място изцяло се възприемат доводите на въззивния съд относно липсата на законова дефиниция за финансова операция в българското законодателство и необходимостта от използване на дадената такава в Регламент /ЕС/ № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз. Споделими са и всички доводи на контролирания съд, изложени относно същността на престъпното „пране на пари“ – прикриване на престъпния произход на средствата и придаването им на законен вид. Законосъобразни и правилни са аргументите на въззивния съд, че простото потребление на придобитите по престъпен начин средства – тяхното изразходване за покупки в магазини, заплащане на самолетни билети, покупка на автомобил, заплащане на сметки за телефон и вода, погасяване на кредити, включително и вноски за погасяване на задължения по кредитна карта, не е действие по прикриване на престъпния характер на средствата. С тях деецът се облагодетелства лично, като те не служат за дистанцирането му от предикатното престъпление – не го прикриват като негов извършител и не скриват престъпното основание, на което е придобил средствата. Правилно отчитайки това принципно положение, въззивният съд е оправдал подсъдимия за част от финансовите операции включени в престъплението по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 НК. Неоснователно е искането на касатора за цялостно оправдаване на дееца по това обвинение, аргументирано с довода, че и останалите финансови операции са несъставомерни. Предмет на престъплението по чл. 253 НК са тези финансови операции, чрез които деецът прикрива /замаскира/ основанието за придобиване на престъпните доходи или техния източник. Правилно въззивната инстанция е преценила, че такива са финансовите операции, при които паричните средства се прехвърлят от една сметка в друга, теглят се от банкомат и повече не могат да бъдат проследени или се вливат в стопанската сфера по начин, който не дава възможност или създава пречки / макар и не винаги достатъчно успешно/ за установяване на техния произход. При тях паричните средства се отделят от предикатното престъпление, изгубват пряката си връзка с източника, като се превръщат в привидно законни средства. Подсъдимият е съзнавал тези обстоятелства, пряко е целял тяхното настъпване и поради това, правилно въззивният съд е преценил, че е осъществил деянието от субективна страна при форма на вината пряк умисъл. Постановеното в този смисъл въззивно решение, в частта, с която е потвърдено осъждането на подс. М. по обвинението по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 НК, по отношение на подробно посочените в диспозитива на решението финансови операции, е правилно и законосъобразно и не изисква намесата на касационната инстанция по претендирания от жалбоподателя начин. Съответно на това с въззивния съдебен акт правилно е намален размерът и на присъдената равностойност на предмета на това престъпление, определен на основание чл. 253, ал.6 НК, като подсъдимият е осъден да заплати сумата от 20 010 лева, вместо 38 660 лева. Заявеното с жалбата касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК не се аргументира с конкретни доводи, извън тези за недоказаност и несъставомерност на деянията, които се свързват с нарушението на материалния закон. Прегледът на обжалваното въззивно решение не констатира допуснати нарушения на правилата, регламентиращи санкционната дейност на съда. Наказанията са определени във вида и размерите, предвидени от законодателя за санкциониране на престъпните прояви, към момента на тяхното извършване, и в този смисъл отговарят на изискването за законоустановеност. Отчетени са обществената опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че подсъдимият е оправдан за голяма част от финансовите операции, предмет на престъплението по чл. 253 НК, поради което е намалил размера на наказанието за това деяние от три на две години лишаване от свобода и глобата от 10 000 лева на 5000 лева и е извършил съответната корекция на присъдата на СГС в частта относно приложението на чл. 23 НК, като е намалил размера и на общото наказание. Определените по описания начин санкции по вид, размер и начин на изтърпяване са справедливи, поради което не са налице основания за изменянето им в посока тяхното намаляване. В заключение следва да се посочи, че отсъствието на заявените с жалбата касационни основания обуславя оставянето на въззивното решение в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на I – во наказателно отделение: Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 213/06.06.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. №1057/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. На основание чл. 354, ал. 6 НПК да се уведоми прокуратурата за настоящото решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.