РЕШЕНИЕ № 234 София, 13. ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2688 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Обжалвано е решението на Д. к. при К. от 07.12.2017 г. по д.д. № 33/2017, с което по искане на м. на п. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 1.500 лева на М. П. М., ч. с. и. рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд. Недоволен от решението в отхвърлителната част е жалбоподателят м. на п., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че неправилно не е наложено наказание за нарушението „неизпращане на съобщение до НАП преди извършване на разпределението”, като е прието, че искането със съдържание на съобщение по чл. 458, изр. 2 ГПК е изпратено на 01.08.2016 г. след образуване на изпълнителното дело на 28.07.2016 г., т.е. това не е уведомление за разпределението от 17.11.2016 г. Ответникът по жалбата М. П. М. я оспорва, като счита, че НАП е издала удостоверение за публичните задължения на длъжника два месеца преди разпределението от 07.11.2017 г., което не е същинско и затова то е съобщено само на взискателя. Същинското разпределение е от 21.07.2017 г., за което НАП е уведомена надлежно и публичните вземания на държавата са включени в това разпределение. Недоволен от решението в уважителната част е жалбоподателят М. П. М., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че разпределението по чл. 495 ГПК (редакция преди ДВ, бр. 86/2017) не е същинско и законът не е изисквал то да е влязло в сила. В тази хипотеза няма купувач на имота, той се възлага на взискателя, като същинското разпределение се прави след като визскателят внесе дължимите суми. Според жалбоподателя разпределението е последица от влизането в сила на постановлението за възлагане, а не обратното. Същинското разпределение е от 21.07.2017 г., за него е поискана и получена повторна справка за задълженията, които са включени в него и то е предявено надлежно. Ответникът по жалбата м. на п. я оспорва, като счита, че в тази част решението на д. к. е правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и наложеното наказание съответства на тежестта на извършените нарушения. Ответникът по жалбите С. на К. на ч. с. и. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение, намира основателна първата жалба поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушение са: неизпращане на съобщение по чл. 458, изр. 2 ГПК до НАП преди извършване на разпределението от 07.11.2016 г.; непредявяване на разпределението от 07.11.2016 г. на всички взискатели, което е пречка за издаване на постановление за възлагане; издаване на постановлението за възлагане на взискател, преди да е влязло в сила разпределението; невключване на държавата за всички публични задължения, съобщени на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. По делото е прието за установено, че на 01.08.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение по чл. 458, изр. 2 ГПК до НАП, на което на 26.08.2016 г. е отговорено, че държавата претендира публични вземания в размер на 370,03 лева. Първото разпределение е от 07.11.2016 г. и в него държавата не е включена със заявените публични вземания. Постановлението за възлагане е от 11.11.2016 г., а второто разпределение е от 21.07.2017 г. и в него държавата е включена със заявените на 26.06.2017 г. публични везания в размер на 226,07 лева, но няма данни сумата по това разпределение да е внесена по сметка на съдебния изпълнител. От правна страна дисциплинарният състав е приел: по първото претендирано нарушение - че то не е извършено, тъй като уведомлението от 01.08.2016 г. е изпратено до НАП преди двете разпределения; по второто претендирано нарушение – че разпределението от 07.11.2016 г. е предявено ненадлежно – само на взискателя-купувач от извършената публична продан; по третото претендирано нарушение – че постановлението за възлагане е издадено по ненадлежно и невлязло в сила на разпределение, което определя дължимата от взискателя сума; и по четвъртото претендирано нарушение – че в разпределението от 07.11.2016 г. държавата не е включена със заявените публични вземания, които са били известни на съдебния изпълнител. За всяко от констатираните нарушения е наложено дисциплинарно наказание глоба по 500 лева, като е взето предвид, че за предходно нарушение – непредоставяне при поискване на копие от изпълнителното дело, на съдебния изпълнител е наложено наказание глоба 500 лева. Правилно дисциплинарният състав е приел, че уведомлението от 01.08.2016 г. е изпратено до НАП преди дете разпределения, но неправилно не е отчел, че с това съдебният изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 458, изр. 2 ГПК да уведоми НАП за започнатото изпълнение. Наред с това съдебният изпълнител има задължението да уведоми повторно НАП за предстоящото разпределение, което той не е изпълнил, като е считал разпределението от 07.11.2016 г. за различно – несъщинско от това по чл. 460 ГПК, което е считал същинско. Разпределението по ГПК е едно, но се извършва в два различни момента, за да удовлетвори различни нужди в изпълнителния процес. Правните последици на влязлото в сила разпределение, когато и да е направено, са едни и същи – сила на пресъдено нещо по три въпроса: кои вземания, с каква привилегия и в какъв размер подлежат на удовлетворение. Не съществува процесуално правило, което да обуславя възможността за изготвяне на разпределението от влизането в сила на постановлението за възлагане. Съгласно чл. 460 ГПК разпределението се изготвя след внасянето на дължимата сума по постановлението за възлагане. Поредността е: постановление за възлагане, внасяне на сумата, разпределение, но постановлението за възлагане и разпределението са различни актове, които подлежат на отделно обжалване и е без правно значение, в каква поредност те ще влязат в сила. Плащането по влязлото в сила разпределение не може да се извърши преди да влезе в сила и постановлението за възлагане, тъй като ако то бъде отменено, внесените суми следва да бъдат върнати на купувача. Съгласно чл. 495 ГПК разпределението се извършва преди постановлението за възлагане, защото не е известно каква част от предложената при наддаването сума следва да внесе обявеният за купувач взискател. За да бъде установена по обвързващ начин подлежащата на внасяне сума, разпределението трябва да е влязло в сила, тъй като едва тогава се формира неговата сила на пресъдено нещо. Затова преди изготвянето на това разпределение съдебният изпълнител е длъжен повторно да уведоми НАП. Инак той не може да включи в него актуалния размер на заявените от държавата публични вземания. Съответно се поставя и въпросът с включването на дължимите към общината местни данъци. Не е дисциплинарно нарушение изготвянето на проект за разпределение преди изпълнението на задължението за повторно уведомяване на НАП. Ако този проект не е връчен на никоя от страните и за никого не са последвали права или задължения, няма пречка съдебният изпълнител да изготви друго разпределение при наличие на всички предпоставки. Това разпределение ще е единственото по делото и ще е само забавено. Правилно дисциплинарният съдът е приел, че разпределението от 07.11.2016 г. е предявено ненадлежно – само на взискателя-купувач от извършената публична продан. След връчването му на взискателя то вече не е проект, но не може да влезе в сила (тъй като не е съобщено на всички, легитимирани до го обжалват и съответно не са започнали и не могат да изтекат сроковете за обжалване) и да обуслови поведението на съдебния изпълнител и страните. Също правилно дисциплинарният съдът е приел, че издаденото на 11.11.2016 г. постановление за възлагане е по ненадлежно и невлязло в сила на разпределение. Преди длъжникът и всички присъединени кредитори да са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила разпределение, не може да има яснота, каква сума дължи обявеният за купувач взискател и не може да се направи констатация, че действително дължимата сума е внесена. Също правилно дисциплинарният съдът е приел, че в разпределението от 07.11.2016 г. държавата не е включена със заявените публични вземания, които са били известни на съдебния изпълнител. Това нарушение се е отразило на размера на дължимата сума от обявения за купувач взискател. Извън предмета на дисциплинарното производство е дали сумата за удовлетворяване на публичните задължения към държавата са внесени от взискателя-купувач и дали са изплатени на държавата по влязлото в сила надлежно разпределение от 07.11.2016 г., тъй като извършването на такова нарушение не се претендира. Видно от изложеното съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да уведоми повторно НАП за предстоящото разпределение от 07.11.2016 г., с което е изложил на риск събирането на публичните вземания на държавата, която е присъединен по право кредитор. Не е смекчаващо обстоятелство изпращането на повторно уведомление преди второто разпределение, тъй като това е станало след опороченото определяне на дължимата сума от обявения за купувач взискател и след внасянето на порочно определената сума, въз основа на която е издадено постановление за възлагане. За това нарушение следва да бъде определено съответно по тежест дисциплинарно наказание –глоба в размер на 500 лева. Останалите дисциплинарни нарушения са извършени от съдебния изпълнител виновно (при неполагане на дължимата грижа), поради което правилно дисциплинарният състав е наложил съответни по размер дисциплинарни наказания. При този изход на делото на М. на п. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Ответникът по жалбите С. на К. не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 07.12.2017 г. по д.д. № 33/2017 в частта, в която е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание за нарушението неизпращане на съобщение по чл. 458, изр. 2 ГПК до НАП преди извършване на разпределението от 07.11.2016 г. НАЛАГА на М. П. М., ч. с. и., рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд, дисциплинарно наказание глоба в размер на 500 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 07.12.2017 г. по д.д. № 33/2017 в останалата част. ОСЪЖДА М. П. М. от С. да заплати на М. на п., С. сумата 300 лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.