5 Р Е Ш Е Н И Е № 339 София, 19 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1015/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдения Г. И. К., за възобновяване на производството по ВНОХД № 8/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и отмяна на постановеното по него решение от 18.04.2013 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Районен съд – Разлог. Искането за възобновяване се позовава на всички касационни основания. Претендира се отмяна на съдебните актове и оправдаване на осъдения по повдигнатото му обвинение. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият К. не се явява, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда от 13.11.2012 г., постановена по НОХД № 423/2012 г. от Районен съд – Разлог, подсъдимият К. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК му е наложено наказанието пробация със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца и определена периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. С въззивното решение, постановено по жалба на осъденото лице, присъдата е потвърдена. Поради липса на процесуална възможност за обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение- 18.04.2013 г., с оглед на което искането за възобновяване се явява подадено в срок, но разгледано по същество е неоснователно. В искането за възобновяване цифрово са отразени всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, но доводите, изложени в подкрепа на същите, могат да се отнесат само към второто от тях – чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Основният довод в искането за възобновяване е насочен срещу решението на предходните инстанции да изведат съставомерните признаци на престъпния състав по чл. 343б, ал.1 от НК, използвайки установената концентрация на алкохол чрез химическия анализ, извършен съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (Наредба № 30). Развити са съображения, че химическата експертиза (изследване) по чл. 17 от Наредба № 30 не е експертиза по смисъла на чл. 144 и сл. от НПК. Поддържа се още, че експертът, извършил самото изследване, е некомпетентен, защото не притежава необходимата професионална правоспособност - нарушение на чл. 148, ал.1, т. 5 от НПК. Все пак в искането се допуска наличие на съответна правоспособност за експерта, а годността на изследването се атакува вече с позоваване на разпоредбата на чл. 234, ал.7 от НПК, тъй като било извършено извън сроковете по чл. 234, ал.1-3 от НПК. Така направените възражения налагат да се припомни, че протоколът за химическа експертиза по чл. 17 от Наредба № 30, съдържащ данни за извършеното химическо изследване на пробите на кръв и резултатите от него, е годно писмено доказателствено средство за установяване употребата на алкохол по надлежния ред. Експертизата по чл. 144, ал.1 от НПК се назначава за изясняване на обстоятелства, за които са необходими специални познания и поначало служи за проверка на събрани доказателства. Данните по делото очертават, че назначаване на повторна химическа експертиза не е било необходимо. Освен това, осъденият не се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 20, ал.3 от Наредба № 30, по негово искане след предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК да поиска извършване на повторен химически анализ. Видно от протокола за привличане на обвиняем от 29.05.2012 г., както и от протокола за разпит от същата дата, осъденият и неговата защита не са отправяли такова искане, което е било възможно, тъй като срокът по чл. 19 от Наредба № 30 към този момент не е бил изтекъл. Всъщност, и сега в искането за възобновяване не се излагат доводи, свързани с валидността на резултата от самото химическо изследване, извън заявената „липса на правоспособност на експерта”. За неоснователността на последно посоченото възражение е достатъчно да се препрати към разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 30 и обстоятелствената част на химическата експертиза. В съдържанието на същата присъстват всички необходими данни относно специалността на експерта, лабораторията, в която е извършено изследването по чл. 15 от наредбата, резултатите от изследването, използваният метод, начина на съхранение на взетата кръвна проба и прочие. Аргументацията за допуснато нарушение на чл. 234, ал.7 от НПК също не намира подкрепа в данните по делото. Досъдебното производство е било образувано на 14.05.2012 г. с постановление на прокурор. На 04.06.2012 г. е съставено постановление с писмено мнение от разследващия орган на основание чл. 235, ал.1 от НПК, а обвинителният акт е внесен в районния съд на 11.07.2012 г. Всички действия по разследването – събиране на писмени и гласни доказателствени средства, са извършени в сроковете, предвидени по чл. 234, ал.1 от НПК. Обобщено, за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.1 от НК е необходимо концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС да бъде установена по надлежния ред. В конкретния случай, употребата на алкохол, съответно концентрацията на алкохол в кръвта на осъденото лице, е била установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 30 (виж, чл. 1 от същата), при спазване на всички изисквания за това. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намери, че сочените основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК не са налице, поради което искането на осъдения за отмяна на въззивното решение и оправдаването му по повдигнатото обвинение не може да бъде удовлетворено. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Прилагайки разпоредбата на чл. 55 от НК, предходните инстанции са отчели всички обстоятелства, имащи отношение към степента на отговорността на осъденото лице. Срокът на наказанието пробация е към законоустановения минимум и не се налага намеса на касационната инстанция при условията на чл. 348, ал.5, т. 1 от НК. С оглед на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. К. за възобновяване на ВНОХД № 8/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.