7 Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. София, 07 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 794 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346, т.1 от НПК е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите С. К. и Й. Й. - съответно адв.М. Г. и адв. В. В., против въззивно решение № 57/18.04.2018 г., постановено по внохд № 78/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбите са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Според адв.Г. въззивният състав е подходил едностранчиво при оценката на доказателствените източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване. Отказът на апелативния съд да уважи искането за назначаване на повторна комплексна химична и фармакологична експертиза е довел до непълнота на доказателствената съвкупност и е пречка за изясняване на всички релевантни обстоятелства. Позоваването единствено и само на косвени доказателства, които в своята логическа цялост не водели до единствено възможния извод, че К. е осъществил вмененото му във вина престъпление по чл.242, ал.1 от НК, още по малко извършено при условията на пряк умисъл, обуславяли неправилното приложение на закона, осъществено с осъждането на подсъдимия и налагането му на едно явно несправедливо наказание, като не е отчетено, че деянието е останало във фазата на опита. Жалбата на адв.В. е с идентично съдържание като е поставен акцент върху отсъствието на съзнание от страна на Й. за съществени елементи от състава на двете престъпления, по които е признат за виновен. Изрично е посочено, че Й. е бил подведен от К., който е използвал неговата наивност и той не е имал каквото и да било знание относно пренасяния с автомобила товар. И в двете жалби се претендира решението, с което е потвърдена – изменена първоинстанционната присъда да бъде отменено, подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане или да се измени постановения съдебен акт, като се намалят наложените наказания. В съдебно заседание подсъдимите К. и Й., лично и чрез защитниците им, поддържат жалбите и настояват те да бъде уважени. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 39/30.10.2017 г., постановена от Окръжен съд - Русе по нохд № 494/2017 г. подсъдимите С. К. К. и Й. А. Й. са признати за виновни в това, че: - на 21.01.2017 г. на ГКПП Дунав мост - изход, като съизвършители са направили опит без надлежно разрешително да пренесат през границата на страната високорисково наркотично вещество - 50,391 кг. хероин, със съдържание на активен компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2 015 640 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от волята им причини, поради което и на основание чл. 242, ал.2 пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК са осъдени: С. К. К. – на тринадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 150 000 лв. Й. А. Й. – на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв., като са признати за невинни извършеното да представлява особено тежък случай и в този смисъл са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по ал.4 на чл.242 от НК. - на 21.01.2017 г. от [населено място], обл. Стара Загора до ГКПП Дунав мост - изход, като съизвършители без надлежно разрешително са държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 50,391 кг. хероин, със съдържание на активен компонент диацетилморфин в границите от 0,1 до 0,5 тегловни процента, на стойност 2 015 640 лв., като наркотичното вещество е в особено големи размери, поради което и на основание чл.354а, ал.2 пр.4 вр. с ал.1 пр.4 вр. с чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК са осъдени: С. К. К. – на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 60 000 лв. Й. А. Й. – на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв. На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК на всеки един от подсъдимите е определено едно общо най-тежко наказание от тринадесет на К., а на Й. от десет години лишаване от свобода, към които са присъединени и съответните наказания глоба от 150 000 за първия от тях и 100 000 лв. за втория. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото като отнел в полза на държавата - на основание чл.242, ал.8 от НК лекия автомобил „Форд фокус”, собственост на К., а на основание чл.354а, ал.6 от НК - намереното и иззето наркотично вещество. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски в размер на 4 170 лв.. По жалба на подсъдимите е образувано внохд № 78/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като е намален размера на наложените на К. наказания за престъплението по чл.242, ал.2 от НК, както и на определеното му при условията на чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание от тринадесет на дванадесет години лишаване от свобода и размера на присъединената на основание чл.23, ал.3 от НК глоба от 150 000 лв. на 140 000 лв. и е отменена присъдата в частта относно разноските, като с решението всеки един от двамата подсъдими е осъден да заплати по 1 689,48 лв. по сметка на ОД на МВР - Русе и по 395,68 лв. по сметка на първоинстанционния съд. Идентичните оплаквания в двете жалби позволяват те да бъдат разгледани едновременно, още повече че повдигнатите обвинения са за извършени престъпления при условията на съучастие - под формата на съизвършителство. Следва да се посочи, че изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които са довели до неправилно приложение и на материалния закон, не са подкрепени с конкретни доводи. Изложените общи изрази, цитирането на норми от НПК и на принципни положения от теорията е пречка касационният съд да извърши дължимата проверка на атакуваното решение. Същевременно възприетите от окръжния съд фактически положения относно авторството на инкриминираните деяние аргументирано са споделени и от въззивния съд, при отсъствието процесуални нарушения, а още по-малко такива от категорията на съществените. Доказателствените материали са анализирани обективно, всеобхватно и коректно, при стриктно спазване на действителния им смисъл и съдържание, без да е допусната превратната им интерпретация и без да е пренебрегнато или пресилено значението на обвинителните доказателства за сметка на оправдателните. Направеният анализ е осъществен съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което не се констатираха пороци, които да поставят под съмнение изведените осъдителни правни изводи. Предходните инстанции не могат да бъдат упрекнати в отказа им да уважат искането на защитата за назначаването на повторна комплексна химична и фармакологично оценъчна експертиза и това по някакъв начин да е рефлектирало върху пълнотата на доказателствената съвкупност. Установеното - от назначената още на досъдебното производство съдебно химическа експертиза, наличие на диацетилморфин в намереното и иззето от колата на подсъдимия К. прахообразно вещество, макар и с ниска концентрация на активния компонент - в границите от 0,1 до 0,5 на хиляда в отделните 100 бр. пакети, безспорно го определя като хероин, без значение какво е съотношението на останалите съставки в сместа. Същевременно следва да се има предвид, че представеното заключение е пълно и ясно, прието е в съдебно заседание след изслушване на вещото лице и без възражения от страните. Ето защо даденият отговор и от двете инстанции по същество на направеното възражение, заявено и поставено в основата на касационното основание по чл.348, ал.1 от НПК е в съответствие с изискванията на процесуалния закон и се споделя изцяло и от настоящия състав. В този смисъл единствено изразеното несъгласие от страна на защитата не е достатъчно, за да се приеме, че са налице основанията на чл.153 от НПК. Основното възражение на защитниците и в двете жалби се състои в отсъствието на пряк умисъл при осъществяването на престъпленията по чл.242 и чл.354а от НК, изведен от действията на подсъдимите преди и след митническата проверка. Действително по делото липсват каквито и да било данни подсъдимите да са присъствали или да са участвали при изграждането на трите тайника в автомобила или при поставянето на наркотичните вещества в тях. Същевременно обаче са установени обстоятелства, които насочват към единствения възможен извод, че двамата са знаели за превозваното наркотично вещество, а именно – К. е закупил процесния л.а. „Форд фокус” на 17.01.2017 г., при наличието на още шест собствени автомобила, регистрирал го е два дни по-късно, съвместно с Й. са предприели още на следващия ден тренировъчно пътуване до [населено място], след което е отстранено констатираното „триене, тракане, стържене” откъм резервоара, тръгнали са на 21.01.2017 г. към Република А. за закупуване на поредна – осма, нова кола при изтекъл срок на валидност на свидетелството му за правоуправление, при наличие на около 400 евро в брой и общо 3 000 евро в петте дебитни карти на К., преведени преди няколко дни от живеещата в чужбина сестра, отпътували са около 10,30 – 11,00 ч., но са направили няколко часов престой в един от моловете на [населено място], за да се установят вечерта на ГКПП Дунав мост - изход, където след митническата проверка на автомобила са открити три тайника, в които е намерено и иззето инкриминираното над 50 кг. високорискиво наркотично вещество – хероин. При така установената фактология трудно би могло да се приеме, че К. не е знаел и не е имал представа за намерените в автомобила му 100 бр. пакети, оценени на 2 015 640 лв. Не на последно място, непосредствено при откриването на предмета на престъплението и двамата подсъдими са били силно притеснени, като в последния телефонен разговор с неустановено по делото лице К. е попитан - „ти в полицията ли си?, ... хванаха ли те? ... проверяват ли те ? ... можеш ли да говориш?”. На тази основа следва да се има предвид и факта, че няколко години по-рано - на 30.03.2012 г. на ГКПП Лесово при проверка на управлявания от К. друг собствен лек автомобил са открити две специално изградени укрития в кухината на газовата бутилка и задната броня, а на 20.11.2016 г. при проверка на Митница Калотина в трети, собствен на подсъдимия автомобил, управляван от друго лице са намерени и иззети 43 бр. пакети с общо тегло от 21,552 кг. хероин. Комплексната оценка на тези обстоятелства и съдебното минало на подсъдимия, който е със статут на осъждан, тъй като не е реабилитиран по последното му - шесто осъждане - за държане на акцизни стоки без бандерол, обуславят не само наличието на опит и възможности за осъществяване на престъпленията, в които е обвинен, но и наличие на конкретно знание за вида и естеството на превозвания товар. Настоящият касационен състав не споделя и възражението на защитата срещу оценката, която двете съдебни инстанции са дали на действията на подсъдимия Й., от които е изведено наличието на пряк умисъл у него за държане с цел разпространение и за опит за контрабанда на наркотични вещества. При формиране на изводите за умисъла на дееца съдебната практика е категорична, че не се ценят само обясненията на подсъдимия, а трябва да се градят изводи въз основа на събрани доказателства, свързани с поведението на дееца, осъществените от него действия и постъпки. Същевременно не само евентуалния, но и прекият умисъл може да бъде "неопределен" или "неконкретизиран", когато в съзнанието на извършителя на престъплението е налице формирана цел да държи или да пренесе през границата на страната наркотично вещество, без да знае неговото конкретно количество и качество. По делото е установено, че Й. е знаел за притежаваните от К. до момента автомобили и за новозакупения „Форд фокус”, лично го е управлявал по маршрут [населено място], обл. Стара Загора до [населено място] и обратно, а на инкриминираната дата отново до [населено място], т.е. за по-малко от двадесет и четири часа той е изминал с него над 600 км., при зимни условия и както сам споделя първия път - при „ужасно стържене” на места, където имало снегонавяване. При това положение твърде наивно и житейски неправдоподобно звучи, че той не е извършил каквато и да било проверка на изправността на новозакупеното превозно средство при тръгването на дълъг път, за чужбина – не само за неизвестен адрес, но дори и населено място при условие, че между останалите шест, от притежаваните от К. автомобили, два са били със значително по-добри технически възможности и биха представлявали много по-удачен и адекватен избор, съобразен с атмосферните особености по време на предприетото пътуване. Не би могло да не направи и впечатление на Й., че в студеното време, за да се преодолее запотяването на стъклата на новозакупения автомобил, вентилаторът е трябвало да работи постоянно, при това на максимална мощност, което навежда на извода, че той очевидно е знаел най-малкото за направения тайник под арматурното табло, тъй като за направата му са били прекъснати част от въздухопроводите, отдухващи предното стъкло. Тези категорично установени факти, съчетани във взаимовръзка с преките доказателства, съдържащи се в протокола за претърсване и изземване, установяват по несъмнен начин, че Й. не само е съзнавал наличието на специалния товар в автомобила, но формират и убедителна доказателствена основа относно наличната общност на умисъла на двамата подсъдими за осъществяването на визираните престъпления, а именно – съзнавал е, че съвместно с К. упражнява трайна фактическа власт върху наркотичното вещество и желае да го пренесе през границата, противно на установените в страната правила на митническия режим. С оглед на изложеното касационният състав приема, че направеният от предходните инстанции извод относно субективната страна на деянията е изведен на базата на комплексен анализ и верен прочит на наличната доказателствена съвкупност, който не почива на предположения и няма основание да не бъде възприет, т.е. налице са всички съставомерни признаци на престъпленията по чл.354а и чл.242 от НК, за които двамата подсъдими са признати за виновни. Заявените в жалбите оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания поради прекомерната им тежест не кореспондират с правилно формулираните изводи на предходните състави за високата степен на обществена опасност на деянията, обусловена преди всичко от значителната стойност на предмета на престъпленията. Същевременно, въпреки постоянната трудовата ангажираност на К. и изпълнението на семейните му задължения, определили го като личност с добри характеристични данни, както и факта, че едното от деянието е останало във фазата на опита, при отчетеното отсъствие на настъпила реабилитация за последното му осъждане, касационният състав счита, че не се налага допълнителна ревизия на наложените му наказания за всяко едно от двете престъпления, както и по отношение на определените му такива при условията на чл.23 от НК. Правилно е прието, че определените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, което да налага приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 и ал.3 от НК. Не може ниската концентрация на активното вещество да постигне целения от защитата резултат, тъй като тя е съобразена при определяне стойността на предмета на престъплението, която с оглед откритото количество е в значителен размер. В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 58, б. А от НК, тъй като престъплението по чл.242, ал.2 от НК е останало недовършено само и единствено благодарение на компетентната и адекватна намеса на митническите органи. В жалбата на защитника на подсъдимия Й. и в съдебно заседание не са наведени конкретни доводи, което прави заявяването на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК напълно формално. Определените наказания за всяко едно от двете престъпления, както и наложеното общо най-тежко са в съответствие с изискването на закона за постигане на целите, визирани в чл.36 от НК, като не се установяват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на Й.. С оглед на изложеното касационният състав намира, че не са налице предпоставки отмяна или за изменение на въззивното решение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 57/18.04.2018 г., постановено по внохд № 78/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: