РЕШЕНИЕ                                                                   N 283   София, 29.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА       при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 390/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. А. от гр. С. срещу решение № 131 от 17.04.2008 по гр. д. № 3443/2006 г. на Софийски градски съд в частта. Касационна жалба срещу въззивното решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен иска за делба на гараж и стопански постройки е подадена от ответниците по иска В. П. и Д. П. С определение от 22.06.2009 г. състав на ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното постановено по гр. д. № 6316/2004 г. на СРС, в частта с която искове за делба на дворно място съставляващо УПИ № V* в кв. 27 по плана на с. Ж.. и построените в него: двуетажна жилищна сграда на площ от 72 кв. м., работилница построена на площ от 60 кв. м. и лятна кухня заедно със складово помещение построени на площ от 38 кв. м., както и второ складово помещение са отхвърлени като неоснователни по съображения, че те не са семейна имуществена общност, а индивидуална собственост на наследодателя И, поради което не е възникнала съсобственост върху тях след смъртта на съпругата му Г. К. Допусната е касационна проверка и на решението, в частта, с която е уважен иска за делба на построените в същия имот гараж и стопански постройки. Касаторите са инвокирали доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 13 СК от 1968 г. и за необоснованост. От фактическа страна е прието за установено, че наследодателят И е придобил право на собственост върху УПИ VІ-162 на основание договор за доброволна делба от 08.11.1957 г. Към тази дата в имота е имало построени жилищна сграда, кошара и други стопански постройки, които не са индивидуализирани в договора. Към датата на придобиване на имота И е бил в брак с Г. К. С гласни доказателства е установено, че около 1960 г. съпрузите са надстроили жилищната сградата с още един етаж. Друга група свидетели твърдят, че старата сграда е била съборена изцяло и съществуващата е новопостроена. Между страните не е имало спор за това, че в имота са били построени и работилница на площ от 60 кв. м. заедно с лятна кухня и склад на площ от 38 кв. м. и второ складово помещение с построена до него баня и тоалетна. Съпругата Г. К. е починала през 1984 г. и оставила за наследници съпругът И. П. К. и синове Н. и В. П. . През 1994 г. Иван П. К. се е позовал на давностно владение и снабдил с констативен н. а. за собственост на дворното място и постройките в него. Същата година е продал целия имот с постройките на внука си И. В. П. срещу поето от последния задължение за издръжка и гледане. Иван П. и съпругата му са дарили имота през 2003 г. на дъщеря си Д. И. П., която е конституирана като страна в процеса на 25.04.2005 г. През 2003 г. е починал Н. И. К. и е оставил за наследници съпруга Т. Г. А. ищца, а сега касатор, и брат В. Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че Г. К. не е придобила вещни права върху дворното място и постройките в него и че те са били собственост на И. К. на основание давностно владение, на което се е позовал през 1994 г. Касаторката не се легитимира като собственик на идеални части от имотите, тъй като праводателят й съпругът й Н. П. не е придобил такива права по наследяване от майка си. Изводите са необосновани и направени при неправилно прилагане на материалния закон. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. С гласни доказателства е установено, че жилищната сграда е строена през 1960 г. по време на брака между съпрузите И. и Г. К. Бракът е прекратен със смъртта на съпругата през 1984 г. при действието на института на семейната имуществена общност установен със СК от 1968 г., който съгласно чл. 103 от ЗПР намира приложение и по отношение на имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове, поради което придобитите по времена на брака сгради, които са построили съпрузите, са станали семейна имуществена общност и правата им върху тях са били по ½ ид. ч. В този смисъл е и разрешението дадено с т. 2 на ППВС № 8 /1980 г. След смъртта на съпругата нейните права са наследени от наследниците й по права линия на основание чл. 5 ЗН. Съпругът И. К. не е наследил част от имуществото на съпругата си по разпореждане на закона – чл. 14, ал. 7 СК 1968 г. в сила към датата на откриване на наследството. Към 1994 г. не е установено И. П. К. да е владял сградите за себе си, да е противопоставил това владение на останалите съсобственици, да е отблъснал тяхното владение и да е придобил техните права на основание давностно владение. Съобразно това необоснован е изводът, че сключеният алеаторен договор през 1994 г. е прехвърлил вещни права в полза на внука И. В. П. за целия имот. Договорът е породил вещни права само до размера на притежаваните такива от праводателя. По делото не са събрани доказателства за това кога са построени работилницата, и останалите постройки, предмет на делба, за да се направи извод дали те са станала семейна имуществена общност на съпрузите И. и Г. К. Делото не е попълнено с доказателства за това дали тези постройки имат самостоятелен градоустройствен статут или съставляват обслужващи или складови помещения към сградата по смисъла на чл. 38 и 39 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство отм., но действала към момента на изграждането им (1977 г. до 2001 г.). За установяването на тези факти е следвало да се допусне техническа експертиза. Също с такава е трябвало да се установи дали старата сграда, предмет на договора за делба, е била съборена изцяло или е била надстроена, дали двуетажната сграда е еднофамилна или двуфамилна. Това че ответниците не са оказали съдействие на вещото лице за извършване на оглед на сградите не е било основание да се приеме, че фактите, за които е допусната техническата експертиза, са останали недоказани. Съдът е следвало да насрочи извършването на оглед от вещото лице, като укаже на ответниците, че ще приеме за доказани тези факти – предмет на експертизата, ако страната създаде пречка за събирането на допуснатото доказателство – чл. 161 ГПК, каквато разпоредба е имало и в ГПК от 1952 г. - чл. 128, ал. 2. Това е налагало да се формулира точно предмета на допуснатата експертиза. Изясняването на тези факт е от значение за да се определи дали цялата сграда или част от нея е станала семейна имуществена общност. Ако сградата е била еднофамилна и е била надстроена, следва да се определи дали старата част или новата има характер на главна вещ. Делото е останало непопълнено с доказателства за това кога е построен гаража и от кого, както и дали стопанските постройки съставляват сгради и имат самостоятелен градоустройствен статут. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила и неправилното прилагане на закона са основание за касиране на решението в частта относно сградите. Неоснователна е касационната жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на урегулирания поземлен имот. По делото е безспорно установено, че той е придобит на основание наследяване и делба, поради което е индивидуална собственост на И. К. Фактът, че имотът след урегулиране е бил упълномерен с придаване на площ не рефлектира върху правото на собственост върху него, тъй като придаваемите площи стават собственост на собственика на имота, към който се придават по силата на регулацията. В тази част решението е законосъобразно и не са налице поддържаните основания за касирането му. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия за събиране на доказателства и изслушване на техническа експертиза след отмяна на решението, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение № 131 от 17.04.2008 по гр. д. № 3443/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 6316/2004 г. на СРС, в частта с която е отхвърлен иска на Т. А. Г. за делба на двуетажна жилищна сграда на площ от 72 кв. м., работилница построена на площ от 60 кв. м. и лятна кухня заедно със складово помещение построени на площ от 38 кв. м., както и второ складово помещение, както и в частта, с която е допуснато извършване на делба делба на три стопански постройки и гараж. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Оставя в сила решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ VІ-162 в кв. 27 по плана на с. Ж., обл. София.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: