Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 589   София, 20 януари  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Явор Гебов ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 578 /2008 г.     Производството по делото е образувано на основание чл. 424 от НПК по молба /искане / на защитника на осъдения Г. А. Д. за възобновяване на производството по нохд № 629/2007 г. на Районния съд в гр. С..   В искането се сочи, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на подсъдимия. Обвинението е неясно поради противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно датата на извършване на престъплението и размера на неизпълненото задължение на подсъдимия. По тази причина са ценени доказателства, неотносими към инкриминираното деяние и неправилно е приложен материалният закон. Наказателната отговорност на подсъдимия е погасена по давност . Няма мотиви към присъдата, които да съдържат анализ на доказателствения материал. Наложено е най-тежкото възможно наказание без да са налице предпоставките за това. В заключение се отправят няколко алтернативни искания – да се отмени присъдата и делото се прекрати или подсъдимият се оправдае, да се измени присъдата като се наложи наказание по чл.78а от НК, или да се отмени присъдата и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на прокуратурата изразява частично съгласие с доводите на защитата относно явната несправедливост на наказанието, като отбелязва пропуските в редакцията на обвинителния акт.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното :   Районният съд в гр. С. с присъда № 19 от 16. 01. 2008 г. по нохд № 692 / 2007 г. признал подсъдимия Г. А. Д. за виновен в това, че след като бил осъден с влязъл в сила съдебен акт – решение № 1116 / 02. 12. 2003 г. на Сливенския районен съд по гражданско дело № 2130 / 2002 г. да изплати парично задължение в размер на 1000 лева и 62 лева разноски, в продължение на една година не изпълнил задължението си въпреки, че имал имущество за това, поради което и на основание чл. 293а, във връзка с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като отложил изтърпяването му за срок от три години. Окръжният съд в гр. С. с решение № 34 от 22. 04. 2008 г. по внохд № 73/2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.   Искането за възобновяване на производството по делото е направено в легалния шестмесечен срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Процесът през районния съд не е опорочен от съществени процесуални нарушения с произход обвинителния акт. Твърдението, че в него са посочени различни дати на престъплението, се опровергава от непредубедения прочит както на диспозитива, така и на обстоятелствената част на обвинението. От тях става ясно, че 02. 12. 2003 г. не е денят, когато е извършено престъплението, а датата на постановяване на решението, установяващото дължимото от подсъдимия вземане. Пак от там е видно, че това решение е влязло в сила на 30. 04. 2004 г. и в едногодишен срок след това / от 01. 05. 2004 г. до 01. 05. 2005 г./ подсъдимият не изпълнил задължението си към взискателя, макар да разполагал със средства за това. Не съществуват никакви противоречия, които биха били от естество да ограничат възможността на обвиняемия да разбере съдържанието на обвинението. На следващо място настоящият състав не съзира неясноти относно размера на задължението на подсъдимия. След изтичане на едногодишния срок по чл. 293а от НК дължимата сума била тази по съдебното решение, тъй като възлагането на имот за 805 лева вместо плащане станало с постановление на съдия-изпълнител едва на 18.08.2005 г. т.е. три месеца по-късно. В обвинителния акт и мотивите на присъдата това обстоятелство е описано по начин, достатъчно ясен за възприемане. В отговор на оплакването за липса на мотиви настоящият състав отбелязва, че въпреки лаконичността си първостепенният съдебен акт съдържа отговор на всички въпроси по чл. 301, ал. 1 от НК и съдържанието му съответства на стандарта на чл. 305, ал. 1-4 от НПК. Не е вярно твърдението на искателя, че не е установено по надлежен ред имущество на подсъдимия, достатъчно за заплащане на дълга. Предходните инстанции чрез писмени доказателства са стигнали до извода, че той е разполагал със сериозни активи в недвижими имоти, както и с лек автомобил. Върху част от това имущество след едногодишния срок били насочени претенциите на взискателя. Неоснователно е и оплакването за изтекла давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Давностният срок започва да тече от довършване на изпълнителното деяние на 01. 05. 2005 г. т.е след едногодишния срок по чл. 293 а от НК, и изтича три години по-късно – на 01.05.2008 г. Както присъдата на първостепенния съд, така и въззивното решение, са постановени преди тази дата – съответно на 16. 01 .2008 г. и 22. 04. 2008 г. Изключена е и възможността за приложение на чл.78 а от НК , тъй като няма данни да са възстановени причинените от престъплението имуществени вреди. Не е налице и явна несправедливост на наказанието. Окръжният съд е отстранил пропуска на първата инстанция да посочи отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и убедително е обосновал тезата си за висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. Настоящият съдебен състав споделя това разбиране. Впечатляваща в казуса е упоритостта и изобретателността, с която подсъдимият се е отклонявал от изпълнение на задължението, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. По този начин поведението му е засегнало дълбоко обществените отношения, свързани с функционирането на правосъдието. Демонстрираната липса на респект и очевидния стремеж да се избегнат последиците от осъдителното решение правилно са оценени като признаци на високата обществена опасност и на дееца. Определената санкция по размер и начин на изтърпяване е в състояние да постигне целите на чл.36 от НК и не подлежи на корекция в исканата от осъдения насока.   Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т.5 от НПК     Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателно дело № 692/2007 г. на Районния съд в гр. С.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.