Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр.София, 25 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЮРИЙ КРЪСТЕВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1298/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия А. Д. К. против решение № 79/08.05.2012 год. по въззивно нохд № 112/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че е постановено в нарушение на закона в резултат на неправилната оценка на доказателствения материал, поради което следва да бъде отменено и подсъдимия да бъде оправдан. Частните обвинители и граждански ищци Г. К. Т. и А. Й. А. чрез пълномощника си поддържат в касационната жалба, че решението в гражданската му част е постановено в нарушение на закона, защото размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди не съответства на действително претърпените болки и страдания. Правят искане за изменение и увеличаване в справедлив размер. Оспорват основателността на жалбата на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че и двете жалби са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в жалбите в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският окръжен съд с присъда № 12/02.02.2012 год. по нохд № 2317/2011 год. /която е втора след отмяна на присъда № 54/04.05.2011 год. по нохд № 2072/2010 год. с решение № 150/25.10.2011 год. по въззивно нохд № 335/2011 год. на Пловдивския апелативен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/ признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 19.06.2009 год. на главен път гр.Пл. - гр.К. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.42, ал.1, т.2, ал.2, т.2 ЗДвП и чл.43, т.4 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Т.. На основание чл.343, ал.1, б.В вр.чл.342, ал.1, пр.3 вр.чл.54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Оправдал го по обвинението да е извършил нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 15 000 лева за всеки един от гражданските ищци-Т. и А., със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния им предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и направените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 112/2012 год. изменил присъдата в гражданската й част като увеличил размера на присъдените обезщетения до 40 000 лева за всеки един и на държавната такса до 3 200 лева и потвърдил в останалата обжалвана от страните част. В жалбите на подсъдимия и гражданските ищци са мотивирани исканията им със същите основания – процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствения материал и нарушение на закона. Въззивният съд е извършил цялостна проверка съобразно изискванията по чл.314 НПК и е приел, че е събран възможния и в достатъчен обем доказателствен материал. Извършил е подробен повторен анализ и е обосновал извода, че няма допуснато нарушение при оценката му в нарушение на предписанията по чл.107, ал.3 НПК, а изложените фактически съображения са подробни и задълбочени, основани на верния анализ на писмените доказателствени средства, на показанията на свидетелите, на заключенията на вещите лица. Освен самостоятелния нов анализ на доказателствения материал и мотивиране на възприетата фактическа обстановка, която не се различава от приетата за установена от първоинстанционния съд, въззивният съд е отговорил и на всички доводи и възражения относно изводите за конкретното поведение на всички установени участници в движението в района на пътния участък, където е настъпило произшествието, както и спецификата на пътната обстановка. Правилно е определил като неоснователни твърденията на подсъдимия и защитника му, че няма причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия като водач на МПС и пътнотранспортното произшествие. Изложените съображения в посочения смисъл настоящият състав изцяло споделя. Подсъдимият преди да предприеме извършването на изпреварването, което е не само сложна, но и опасна маневра, е бил длъжен да прецени при конкретната пътна обстановка много обстоятелства, между които са скоростта, дистанцията, страничното разстояние между неговото и изпреварваното превозно средство, да се убеди, че напред в лентата за насрещно движение на двупосочния път с по една лента за всяка посока няма или не се приближава МПС, което е на близко разстояние, че изпреварваното превозно средство не е подало сигнал за изменяване на посоката за движение, за да не пречи или да не застрашава останалите участници в движението, които извършват правомерно движение по платното за движение. Негово задължение е било навлизането в попътната лента да извърши при условия, при които е гарантирана безопасността на останалите участници в движението, т.е. не само да възприема ситуацията в началото на маневрата, но и да прогнозира нейното развитие с оглед и на тяхното поведение, да се убеди, че през целия период на изпреварването няма да застраши насреща движещото се или изпреварваното превозно средство, да следи непрекъснато пътната обстановка и при възникване на някаква опасност за движението да преустанови маневрата. Като не е предприел необходимите мерки за безопасност и е започнал неправомерно маневрата подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието с движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклетист. Неоснователно е възражението, че вина за произшествието има само пострадалият поради неправомерното си поведение – движение със скорост над разрешената и извършване на маневра „изпреварване”. В решението подробно са изложени съображения, с които е мотивиран отказа да бъде приет за основателен, които настоящият състав изцяло възприема. Поведението на подсъдимия е неправомерно с навлизането му без да се съобрази както с конкретната пътна обстановка и поведението на останалите участници в движението, така и с физическата и психическата си годност с оглед данните за здравословното му състояние да извърши вярна преценка на ситуацията и възможността да приключи успешно маневрата. Пострадалият се е движил в лентата по посока на движението му, но при скорост над разрешената за конкретния пътен участник в нарушение на забраната по ЗДвП. От приетите за установени фактически положения инстанциите по същество са направили неверен правен извод, че е извършил и друго нарушение на правилата за движение, което да е в причинна връзка с произшествието и последиците. Вярно е, че е преминал покрай движещия се в същата посока и в същата лента за движение лек автомобил марка „М. 323” по-бързо, с по-голяма скорост, но не е извършвал маневра „изпреварване” по смисъла на чл.41, ал.2 ЗДвП. В конкретния случай не е налице условието, според което изпреварването е свързано с излизане от заемания ред, влизане в съседната пътна лента и връщане в напуснатата лента. Доколкото поведението му като участник в движението и неговата правна оценка имат значение правилно инстанциите по същество са ги отчели като обстоятелства относими за решаване на въпроса за отговорността. В изложения смисъл законосъобразно въз основа на вярната оценка на доказателствения материал поведението на подсъдимия е квалифицирано като престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК вр.чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 ЗДвП и чл.43, т.4 ЗДвП и не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК за отмяна или изменение на решението в наказателната му част. Основателна е жалбата на Г.Т. и Ан.А., в която се поддържа, че размера на обезщетенията по предявените граждански искове е определен в нарушение на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че са налице основания за увеличаване на присъдените обезщетения до размер на 40 000 лева за всеки един от гражданските ищци. Решението си е мотивирал със законосъобразния извод, че са установени действителни неимуществени вреди, претърпени от родителите на пострадалия при пътнотранспортното произшествие – болки и страдания от неочакваната и ненавременна загуба на обичания и обичащ ги син. Изложил е съображения в подкрепа на извода,че не икономическите условия могат да бъдат обстоятелство, което да оказва решаващо влияние за степента на гражданската отговорност, както и за наличието на предпоставките за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Настоящият състав по съображенията във връзка с жалбата на подсъдимия намира, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия като обстоятелство от значение за определяне на гражданската отговорност е надценена. Това е довело до нарушаване на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. С оглед на всички обстоятелства и тяхното значение, както и с установеното за действително извършеното справедливо е обезщетение в размер до 60 000 лева за всеки един от гражданските ищци. В този смисъл решението на въззивния съд следва да бъде изменено в гражданската му част като се увеличи размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с по 20 000 лева, които подсъдимият да заплати със законната лихва от датата на увреждането, а размера на държавната такса с 2 400 лева. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.5 вр.чл.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 79/08.05.2012 год. по въззивно нохд № 112/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав като увеличава размера на обезщетенията за неимуществени вреди на гражданските ищци Г. К. Т. и А. Й. А. с по 20 000/двадесет хиляди/лева за всеки един, които подсъдимият А. Д. К. да заплати с лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и размера на държавната такса с 2 400/две хиляди и четиристотин/лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/