Р Е Ш Е Н И Е № 96 София, 15.07.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Наталия Такева при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 587 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по молба на [фирма] чрез адвокат А. Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 4732/18.06.2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав /СРС/ по гр.д. № 62220/2014 г. на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Молителят твърди, че е бил лишен от възможност да участва в делото, поради нарушаване на съответните правила за връчване на съобщение по смисъла на чл.37 и сл. ГПК. Счита, че СРС неправилно е приложил разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК, тъй като не е напускал адреса, посочен в Търговския регистър, на този адрес е получавал кореспонденцията си, за да се приложи тази разпоредба е необходимо да се установи, че търговецът е напуснал адреса, при което връчителят следва да събере сведения пребивава ли търговецът на адреса, а за такава проверка няма данни към приложените по делото съобщения. Ответникът по молбата – Н. „В. Л.“ оспорва молбата като неоснователна и моли да се остави без уважение по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК – молбата е постъпила в СРС на 28.10.2015 г., при получена на 15.10.2015 г. покана за доброволно изпълнение от ЧСИ по образувано изпълнително производство по изпълнителен лист, въз основа на решението на СРС, чиято отмяна се иска с молбата. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С решението на СРС, чиято отмяна се иска ответникът, сега молител, [фирма] е осъден да заплати на Н. „В. Л.“ сумата 3102.36 лв. – неплатен наем и консумативи по сключен между страните договор за наем, като в процеса пред СРС е приет за редовно призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК. Безспорно установено е, че ответникът е търговско дружество с вписано седалище и адрес в [населено място],[жк]бл. 100 вх. Б ет. 8 ап. 50 - приложено извлечение от Търговския регистър. На този именно адрес е изпратено съобщението от СРС с препис от исковата молба на Н. „В. Л.“. Съобщението е върнато на 17.12.2014 г. в цялост със забележка от връчителя, че адресът е посещаван на 12.11.2014 г., на 23.11.2014 г., на 30.11.2014 г., на 07.12.2014 г., на 14.12.2014 г. при посочени часове, няма достъп във входа, оставени са съобщения в пощенска кутия на ап. 50 представител на фирмата да се яви, но никой не е реагирал. В уведомление от 23.01.2015 г. до ответника му е указано, че в двуседмичен срок от 23.01.2015 г. следва да се яви в СРС, за да получи призовки и книжа по делото, като и това уведомление е върнато в цялост със забележка, че адресът е посещаван многократно с отразени конкретни дати и часове на посещения, отново е посочено, че липсва достъп и, че е извършено залепване на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК с указание до ответника за явяване, за да получи книжата си при вписан адрес. След изтичане срока по чл.131 ГПК, без да е постъпил отговор на исковата молба, съдът е насрочил делото в о.с.з. на 18.06.2015 г., като е приел, че ответникът е редовно призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК. При тези данни няма основание да се приеме нарушение на съответните правила по ГПК за връчване на съобщение и конкретно чл.47 и чл.50 ал.2 ГПК. Молителят е призован в производството пред СРС в съответствие на правилата за призоваване на търговец /чл.50 ал.1 ГПК/. Адресът на управление на търговеца, вписан в съответния регистър е мястото на връчване на съобщение /чл.50 ал.1 ГПК/, като този адрес не съставлява самоцелно изискване към регистрацията на търговеца /чл.12 ал.2 ТЗ/, а материализира задължението за публичност на дейността и възможността за контакти, връчване на книжа и пр. Неизползването в случая на вписания на ответника адрес в Търговския регистър като офис, в който се помещава управлението му и чрез който се осигурява възможност за връзка чрез негов представител съставлява фактическа промяна на този адрес, невписана в Търговския регистър, която е обусловила приложението на чл.50 ал.2 ГПК пред СРС. Няма доказателства по делото, че на този адрес молителят е получавал цялата си кореспонденция, както твърди в молбата си, нито че съдът е приложил разпоредбата на чл.50 ал.2 ГПК, без да има данни как е стигнал до този извод - съдът се е позовал на отразените от връчителя данни за многократни посещения на адреса, разпоредил е изпълнение на процедурата по чл.47 ал.1 ГПК и след изтичане срока по чл.131 ГПК е разпоредил насрочване на делото за разглеждане в о.с.з. При тези данни няма основание да се приеме неправилно приложение на чл.50 ал.2 ГПК, обуславящо хипотеза на нарушение, довело до лишаване на молителя от участие в процеса и основание за отмяна на постановеното и влязло в сила решение по смисъла чл.303 ал.1 т.5 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че подадената молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 4732/18.06.2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав по гр.д. № 62220/2014 г. на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.