Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 07 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 115/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия И. С. Я. и на подсъдимата Г. С. С., чрез защитника й адв. Я. Н. от С. адвокатска колегия, срещу решение № 442 от 15 ноември 2011 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 919/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 106 от 14 април 2011 година на Софийския градски съд, НО, 25-ти състав, по нохд № 3140/2010 година. В касационната си жалба подсъдимият Я. на практика не оспорва приетите за установени по делото факти. Твърди, че поведението му на пътя, както е установено, не съставлява нарушение на правилата за движение, в частност – на правилата за „заобикаляне”, а представлява предприета от него спасителна маневра. Твърди също, че наложените му наказания са явно несправедливи. Това ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Основното, отправено до ВКС искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, а алтернативното – за изменяването му и намаляване размера на наложените наказания. В касационната жалба на подсъдимата С. формално са ангажирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Всъщност, с жалбата не се оспорва доказателствената дейност на съда и изводите му по фактите, а тяхната правна оценка на плоскостта на наличието на причинно-следствена връзка между тези факти и настъпилия вредоносен резултат. В жалбата се възразява и тежестта на наложените на подсъдимата наказания, като се твърди, че те са явно несправедливи, без да са посочени конкретни доводи за това. Тези възражения ангажират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Основното искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, а алтернативното – за изменяването му и намаляване на наложените наказания. В съдебно заседание през ВКС жалбоподателите-подсъдими Я. и С. участват лично и със защитниците си адвокати Н. и Н., двамата от С. адвокатска колегия. Защитниците поддържат касационните жалби при релевираните отменителни основания и доводи в тяхна подкрепа. Подсъдимите в лична защита изразяват съжаление за станалото и искат оправдаване по обвиненията или смекчаване на наказателно-правното им положение. Частният обвинител Н. К. Х., лично за себе си и като законен представител на малолетната Г. А. Х., участва лично и с повереника си адв. Б. от САК, който изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите както следва: - на подсъдимата Г. С. за това, че на 08. 06. 2009 година, в [населено място], на Околовръстен път, при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл. 25, ал. 1 и ал. 2, изр. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинила смъртта на А. Г. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК и чл. 343г от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъдена на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила и на две години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС; - на подсъдимия И. С. Я. за това, че на същата дата и същото място, при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на А. Г. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК и чл. 343г от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила, както и на две години лишаване от право да управлява МПС. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимите съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Жалбите на подсъдимите С. и Я. са частично основателни. Доколкото с тях се възразява приложението на закона към надлежно установени по делото факти, макар и с различни доводи, относими към инкриминираното поведение на всеки от подсъдимите, те могат да бъдат обсъдени заедно. Всъщност, основният спорен по делото въпрос по отношение осъждането и на двамата подсъдими, е този за допуснатите нарушения на правилата за движение от всеки от тях и за пряката причинна връзка на тези нарушения с настъпилия вредоносен резултат. Този въпрос правилно е решен от съда. Той е бил предмет и на въззивната проверка на постановената по делото присъда във връзка с идентични възражения на подсъдимите пред въззивния съд и е получил подробен отговор (л. 13-15 от решението). Изложените в тази връзка фактически и правни съображения няма причини да не бъдат споделени, защото са адекватни на данните по делото, на закона и на съдебната практика. Подсъдимите не оспорват фактите относно механизма на настъпилите две ПТП и конкретните действия на пътя на всеки от тях. Те са установени от достатъчно безпротиворечива доказателствена съвкупност, чието съдържание е адекватно оценено от съда, съобразно и с експертните изследвания и заключения по делото, основани на обективните данни, вкл. от изготвените скица, албум и пр., както и на научни знания. Същественото в случая е, че подсъдимата С. е предприела поредица от маневри на пътя, без предварително да се увери, че не застрашава движението на другите участници в него (нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДП), навлязла е почти непосредствено пред управлявания от подсъдимия Я. товарен автомобил в неговата лента за движение (ал. 2), като е направила това, без да сигнализира надлежно (чл. 26 от ЗДП), отнемайки предимството на управлявания от него автомобил (чл. 50, ал. 1 от ЗДП), след което почти е спряла на двойната непрекъсната разделителна линия, косо на посоката на движение в лявата лента на пътното платно. Хронологично тези нарушения на правилата за движение са довели неминуемо до сблъсъка с товарния автомобил, управляван от подс. Я.. Последният, от своя страна, не е направил необходимото да осигури пълен контрол върху управляваното от него МПС (чл. 20, ал. 1 от ЗДП), което би му позволило да избегне конфликта с лекия автомобил. Макар и разрешена, скоростта му на движение не е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Отклонявайки автомобила вляво, той не се е уверил предварително, че не създава опасност за другите участници в движението (чл. 25, ал. 1 от ЗДП). Поведението на пострадалия Х. на пътното платно също е било в нарушение на правилата за движение относно разрешената скорост на този участък на пътя. Това обстоятелство обаче не повлиява изводите за наличието на пряка причинна връзка между поведението на всеки от двамата подсъдими и настъпилият вредоносен резултат. При създадената от двамата подсъдими конкретна усложнена пътна ситуация, настъпването на ПТП с мотоциклета на пострадалия е било неизбежно. Всеки от подсъдимите и независимо от другия и причинил този резултат – подсъдимата С. с неправомерните си маневри на пътното платно, както бяха описани по-горе, и подсъдимият Я. - с липсата на контрол върху управляваното от него МПС, обвързана със скоростта му на движение (макар и разрешена) и с липсата на своевременна и адекватна реакция, което би му позволило безопасно да премине покрай автомобила на подсъдимата С. или да спре. Не намират фактическа опора и правна аргументация доводите на подсъдимия Я. за предприета от него „спасителна маневра” чрез отклоняване на автомобила вляво, защото действията на водач на МПС могат да бъдат оценени по този начин само ако са правомерни, т. а. ако водачът не е нарушил правилата за движение и сам и виновно не се е поставил в положение да я извърши, какъвто не е настоящият случай. Водачът не може да се позовава на извършена спасителна маневра в ситуация на крайна необходимост, ако с действията си уврежда здравето и живота на хора, защото това я прави неправомерна (вж. ТР № 106/1983 година, Сб. 1953-1990, стр. 499). От субективна страна, в случая са налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина в действията на всеки от подсъдимите – обективния, тъй като всеки от тях е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективния – тъй като е могъл да ги предвиди. Установените по делото факти не дават основание да се приеме, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е обратната страна на небрежността. Предприетите от подсъдимата С. абсолютно неправомерни и необозначени маневри косо през двете ленти на пътното платно, установяването й върху двойната разделителна линия, отклоняването на автомобила от подсъдимия Я. вляво поради несъобразената му скорост на движение, без който и да е от тях да се е уверил предварително в безопасността им, пряко и непосредствено са причинили удара на мотоциклета в товарния автомобил и смъртта на пострадалия Х.. Така че, при изложените съображения по приложението на закона, не може да бъде удовлетворено искането на подсъдимата С. за оправдаване по повдигнатото й обвинение в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а от фактите и обстоятелствата, както са приети от предходните съдебни инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. Индивидуализацията на наложените на всеки от подсъдимите наказания е извършена при надлежно отчитане на всички обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Правилно е прието, че установените смекчаващи отговорността на всеки от тях обстоятелства не носят характеристиките на изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. ВКС счита обаче, че определянето на наказанието лишаване от свобода на подсъдимата С. при незначителен превес на смекчаващи отговорността й обстоятелства, близо до средния размер на предвиденото в закона, не намира опора в данните по делото, доколкото по отношение на нея преобладават смекчаващите отговорността й обстоятелства, както правилно са констатирани от предходните съдебни инстанции. Конкретната създадена пътна ситуация и станалите ПТП не се отличават с особена тежест или драстичност, въпреки тежкия си съставомерен резултат. Не без значение е и поведението на пътя на пострадалия Х., което също е било неправомерно. Отчитайки от друга страна, поредицата от допуснати от подсъдимата нарушения на правилата за движение и обстоятелството, че нейното неправомерно поведение на пътя е поставило началото на причинноследствения процес, довел до смъртта на пострадалия Х., ВКС намира, че наказание от две години лишаване от свобода, отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила, и две години лишаване от право да управлява МПС, удовлетворяват изискванията на чл. 54 от НК и изпълняват целите на наказанието по чл. 36 от НК, основно в посока на лична превенция и въздържане в бъдеще от подобно поведение на пътя, но и гарантиране сигурността на останалите участници в движението. По отношение на подсъдимия Я. ВКС намира, че наложените му наказания следва да бъдат намалени до размера на една година лишаване от свобода и една година лишаване от права. За да направи този извод, ВКС съобрази най-вече конкретното поведение на пътя на всеки от двамата подсъдими и приносът им за създадената конфликтна пътна ситуация, довела до смъртта на пострадалия Х.. Несъмнено е (както беше отразено по-горе), че първопричината е в поведението на подсъдимата С., неправомерно навлязла в лентата за движение на подсъдимия Я., отнемайки му предимството на пътя. Подсъдимият е професионален водач на МПС и данните за него сочат на дългогодишно добросъвестно и стриктно отношение към правилата за движение, не е санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение. Извършените от него в случая нарушения, съпоставени и с тези на другия съпричинител на ПТП и преценени съобразно цялостната пътна ситуация и механизъм на произшествието, дават основание за по-голяма снизходителност и определяне на наказанията му при посочените параметри. В този смисъл следва да се измени обжалваният съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 442 от 15 ноември 2011 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 919/2011 година, като н а м а л я в а наложеното на подсъдимата Г. С. С. наказание лишаване от свобода на две години и наказанието лишаване от право да управлява МПС - на две години, н а м а л я в а наложеното на подсъдимия И. С. Я. наказание лишаване от свобода на една година и наказанието лишаване от право да управлява МПС – на една година. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.