3 Р Е Ш Е Н И Е № 77 Гр.София,08.06.2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 134 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Г. Б. Л., [населено място] за отмяна на решение № 139/24.06.2008г. по гр.д.№ 408/08г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение № 1817/10.11.2009г. по гр.д.№ 3106/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на молителя против Д. И. С. за установяване по реда на чл.254 ГПК /отм./, че ищецът не дължи сумата от 5200 лв. по запис на заповед. Молителят въвежда основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – открито ново писмено доказателства от съществено значение за делото, а именно: влязлото в сила решение № 280/02.07.2009г. по т.д.№ 1008/08г. на Пловдивския окръжен съд. Ответникът не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, въззивният съд е приел, че по запис на заповед от 06.07.04г. ищецът Г. Л. се е задължил да заплати на ответника Д. С. сумата от 5200 лв. на 25.07.04г. Твърдението по исковата молба е, че липсва каузално отношение между страните, на основание на което да е издаден записът на заповед, както и, че сумата се дължи от ЗК “Единство” с председател ищецът на [фирма] с управител ответникът. В споразумение от 17.05.05г., страни по което са юридическите лица е уговорено, че при погасяване на задължението на кооперацията в размер на 15000 лв. за доставки на гориво, ще бъдат опростени дължимите, но несъбрани суми по изп.д.№ 4499/04г. с взискател Д. С., а задълженията по изп.д.№ 5683/04г. с взискател Г. Л., ще се считат за погасени. Споразумението съдържало и декларативно изявление на С., че същият няма претенции към Л., освен сумата по записа на заповед, по който е издаден изпълнителния лист и е образувано изп.д.№ 4499/04г. Въз основа на доказателства по делото решаващият състав е направил извод, че записът на заповед има обезпечителна функция. С представените към молбата за отмяна решения: № 280/02.07.2009г. по т.д.№ 1008/08г. на Пловдивския окръжен съд и № 381/22.12.2009г. по гр.д.№ 958/09г. на Пловдивския апелативен съд е прието, че ЗК “Единство” не дължи на [фирма] сумите от 14500 лв. по споразумение от 17.05.2005г. Според молителя от влязлото в сила решение се установява, че ЗК “Единство” не дължи на [фирма] сумата по т.1 на споразумението от 17.05.2005г. и тъй като съдебната практика не допускала да се търси изпълнение по обезпечително правоотношение, ако основното правоотношение на съществува, поддържа, че не съществува и задължение по записа на заповед. Молбата е неоснователна. Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК се допуска, когато страната – молител докаже наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна на посоченото основание биха могли да бъдат и новооткрити писмени доказателства, отнасящи се до твърдения на страната, заявени при гледане на делото, но в този случай молителят следва да не е знаел и да не е могъл да узнае за писмените доказателства при висящността на делото и след като е положил дължимата грижа при водене на процеса, или ако по обективни причини не е могъл да се снабди с тях и да ги представи. На следващо място, за основателността на молбата за отмяна е необходимо новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото. В случая, с влязлото в сила решение по спора между юридическите лица, представлявани от страните по настоящото дело, е прието за установено, че липсва задължение на кооперацията. Този извод е направен чрез тълкуване на клаузите на споразумението, което е било представено по делото като писмено доказателство. Следователно новото обстоятелство би могло да бъде само съдебния акт, но противоречието между влезли в сила решения е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Тази хипотеза не е налице, тъй като решенията по двете дела не са между едни и същи страни. На следващо място, в решението чиято отмяна се иска, решаващият състав е приел, че записът на заповед има обезпечителна функция, но изрично не се е произнесъл, че същият е издаден за обезпечаване на изпълнението на задължението на кооперацията по т.1 от споразумението. В представеното споразумение са уредени отношенията по няколко правоотношения, както и същото съдържа изрично изявление за дължимост на сумата по записа на заповед. По изложените съображения ВКС, ТК, І отд. счита, че не са налице хипотезите по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Разноски за производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Б. Л., [населено място] за отмяна на решение № 139/24.06.2008г. по гр.д.№ 408/08г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение № 1817/10.11.2009г. по гр.д.№ 3106/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.