6 Р Е Ш Е Н И Е № 157 София, 26 септември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 495 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 280/14 г. Районният съд-гр.Варна оправдал подсъдимия В. Й. Й. по предявеното му обвинение по чл.152, ал.3, т.3, във вр. с ал.1, т.2 от НК и отхвърлил изцяло предявения срещу него от М. Д. Д. граждански иск за неимуществени вреди. По протест на прокурора и жалба на частния обвинител Д., по внохд № 176/16 г. Окръжният съд-гр.Варна отменил изцяло посочената по-горе присъда на ВРС и вместо нея на 24.03.2016 г. постановил нова присъда под № 41, с която осъдил подсъдимия за престъпление по чл.152, ал.3, т.3, във връзка с ал.1, т.2 от НК на три години лишаване от свобода, условно за срок от пет години и го оправдал за част от предявеното обвинение, а именно – да е извършил деянието със заплашване. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, дължимо от 25.08.2013 г. до окончателното му изплащане, ведно със законната лихва. Гражданският иск до пълно предявения размер от 20 000 лева, е отхвърлен. Разноските по делото, в това число и тези на частния обвинител и граждански ищец, са възложени в тежест на подс.Й.. ВОС се произнесъл и по веществените доказателства. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се претендира да са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят лично и защитата му поддържат жалбата. Частният обвинител и граждански ищец лично и чрез повереника си е депозирал писмено становище за неоснователност на подадената жалба, което се поддържа пред ВКС. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Както се посочи, жалбоподателят претендира да са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. В касационната жалба, са изложени данни в подкрепа само на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Голяма част от възраженията са декларативни. Достатъчно е да се посочат някои от тях - „…налице е превратно тълкуване на доказателствата…”; „…въззивната инстанция формално е изпълнила задължението си да обсъди самостоятелно и по отделно наличните доказателства…”; „…съдът не е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване…” и др. В касационната жалба и пред ВКС подсъдимият и защитата му не са се ангажирали да посочат кои доказателства са превратно тълкувани, кои такива съдът е обсъждал формално, кои обстоятелства не са изяснени по начина, указан в чл.14, ал.1 от НПК. Така направените възражения не могат да предопределят извършването на служебна проверка, каквато поначало не е присъща на касационния съд и злепоставят изпълнението на задълженията по чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.2 от НПК. Поддържа се, че съдът не изпълнил задълженията, произтичащи от чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК. Доколкото съдебният акт е от категорията по чл.346, т.2 от НПК – нова присъда, постановена от окръжния съд като въззивна инстанция, то регулиращата съдържанието му разпоредба е тази по чл.339, ал.3 от НПК, препращаща към чл.305 от НПК. Правилото на чл.339, ал.2 от НПК не намира приложение в конкретния случай, доколкото с оспорения съдебен акт присъдата на ВРС не е потвърдена. Що се отнася до възражението, че при изготвяне на мотивите на присъдата ВОС е нарушил чл.305 от НПК, същото е неоснователно. Мотивите на новата присъда са изготвени в съответствие с изискванията на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305 от НПК и ВКС, в тази насока, не установи основания за критично отношение към въззивния съд. На същото място се обективират изводите по фактите, доказателствената им основа, решението на съда по противоречивите доказателства, изводите по правото, наказанието и по гражданската претенция. На вниманието на ВКС, са поставени и възражения, съответни на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, които следва да бъдат анализирани и получат отговор, а именно - ВОС грубо е нарушил процесуалните правила, като е възобновил съдебното следствие без да е имал основания за това; изводите по фактите са основани единствено и само на показанията на пострадалата Д. и нейната майка – св.Д., макар същите да са противоречиви; заключенията по приетите психологично психиатрични експертизи са противоречиви относно възможността пострадалата да дава показания за случилото се с акцент върху това, че „пострадалата страда от алкохолна зависимост и вещото лице заяви, че не се изключва възможността лице с този проблем да пресъздаде описаните действия”. Първо направеното възражение, свързано с „възобновяване на съдебното следствие” е неоснователно. След даване ход на делото и доклада на съдия-докладчика, ВОС преценил, че е налице необходимост от повторни разпити на подсъдимия и свидетелите Д. и Д., като с определение от 24.03.2016 г. на основание чл.332 от НПК възобновил хода на съдебното следствие. Възобновяването на съдебното следствие е регламентирано в чл.302 от НПК, приложимо и във въззивната инстанция по силата на чл.317 от НПК, и добре е видно, че то се предпоставя от действия на съда по чл.300 от НПК – оттегляне на тайно съвещание, каквото ВОС не е сторил. Известно е, че във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, а именно в хода на съдебно следствие. Такова може да бъде разпоредено не само по реда на чл.327 от НПК, но и в хода на съдебното разглеждане на делото, щом съдът намери, че е налице необходимост от събирането на нови доказателства или от повторен разпит на подсъдимия и/или свидетели по делото. Решението на съда да събира доказателства, респ. да проведе съдебно следствие може да се инициира от която й да било от страните по делото, или да се основава на собствената му преценка за необходимост от това. Процесуалната дейност по събиране на доказателства от посочените доказателствени източници, извършена от ВОС е съобразена с изискванията на процесуалния закон – това да става в хода на съдебното следствие, поради което грешното ползване на термина „възобновява”, в посоченото определение на ВОС, не налага извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на тези по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Тук е мястото да се посочи, че когато се претендира, че с едно или друго действие съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, е необходимо посочване на съответната процесуална норма, която се счита за нарушена, както и излагане на доводи защо нарушението се счита за съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, а тъкмо това не е сторено от жалбоподателя. При изложеното по-горе това е и обяснимо. Възражението, че изводите по фактите се основават само на противоречивите показания на свидетелите Д. и Д., не намира подкрепа в данните по делото. За пореден път се констатира, че и това възражение е голословно, като жалбоподателят и защитата му не са изложили съображения относно това в какво точно се изразява противоречието в показанията на всеки един от свидетелите и какви обстоятелства засяга то. Данните по делото не дават основание да се приеме, че доказателствената основа на изводите по фактите са само показанията на споменатите свидетели. От мотивите на присъдата (л.46 и сл.) е видно, че освен показанията на последните, съдът е кредитирал изцяло показанията на редица други свидетели – К., И., П., Г., М., В.; частично на св.М. и обясненията на подсъдимия; не е ползвал показанията на други свидетели, поради тяхната неотносимост към предмета на делото – Д., А. и др. Фактите от кръга по чл.102 НПК са интерпретирани и посредством изводите по множеството експертни заключения – две съдебно медицински експертизи за освидетелстване на М. Д. и една такава за подсъдимия; съдебно-биологична експертиза; комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, назначена на досъдебното производство и тричленна такава, допусната при първоинстанционното разглеждане на делото. Последно посочените експертизи са приети от съда след надлежно вземане на становищата на страните, които не са заявили несъгласие с изводите по тях, нито са оспорили същите на плоскостта на чл.153 от НПК. Пред ВКС се поддържа, че изводите по приетите психологично психиатрични експертизи са противоречиви относно това дали пострадалата може да дава показания за случилото се, като се поставя акцент върху това, че „пострадалата страда от алкохолна зависимост и вещото лице заяви, че не се изключва възможността лице с този проблем да пресъздаде описаните действия”. Възражението е неоснователно. Добре са видни задачите, които са поставени на експертите по делото, изготвили съдебно психиатрично психологична експертиза (първоначална, представена на досъдебното производство – л.45 и сл. и комплексна, допусната от ВРС – л.141 и сл.), а именно: на първо посочената експертиза – какво е психичното състояние на Д. в следствие на извършеното спрямо нея на 25.08.2013 г. престъпление?; има ли връзка между инцидента и случилото се на 11.09.2013 г.?; поведението й било ли е автоагресивно? и страда ли Д. от алкохолна зависимост; на комплексната експертиза – към момента на инкриминираното деяние и към настоящия момент допуска ли Д. вредна употреба на алкохол и следва ли да продължи лечението на психичната травма, която й е причинена? ВКС не установи между експертните заключения, за които иде реч, да е налице противоречие по въпроса е ли налице алкохолна зависимост у пострадалата. Такава се отрича последователно и от двата експертни екипа. Внимателният прочит на заявеното от експертите опровергава поддържаната в касационната жалба възможност за пресъздаване на описаните действия. Тъкмо обратното е налице – на л.46-47 от нохд – „…не е възможно лицето да симулира такова преживяване..”; „…лицето не е психотично, може да дава достоверни показания…); на л.151 – 152 от нохд – „…не страда от психично заболяване…” и „…тя не е склонна да лъже. Аз съм правила методики…и в тях няма такива повишения на предварителните оценъчни ставки, които да говорят за недостоверност и невалидност…”. След изчерпване на възраженията на жалбоподателя и защитата му и като не установи да са налице нарушения на процесуалните правила, за които ВКС следи служебно, настоящият касационен състав не намери да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Вече се посочи, че основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е заявено, без да са посочени данни в негова подкрепа, респ. е заявено като последица от претендираните като допуснатите от решаващия съд съществени нарушения на процесуални правила. На плоскостта на казаното, възможната проверка за правилното приложение на закона е в рамките на фактите, приети за установени от ВОС. В тях законът правилно е приложен. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав и след като ги е установил е имал основание да ангажира отговорността на подс.Й.. Наложеното наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. При липсата на условията за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Инициативата за образуване на касационното производство позволява на ВКС да остави без коментар приложението на чл.66 от НК. Новата присъда е правилна и законосъобразна и в гражданската й част. ВКС възприема изцяло съображенията на ВОС, обосновали решението му на плоскостта на чл.52 от ЗЗД, като не е необходимо преповтарянето им тук. Водим от изложеното, като не намери основания за отмяна или изменение на оспорената нова присъда, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 41 от 24.03.2016 г., постановена по внохд № 176/16 г. на Окръжния съд-гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: