Ключови фрази

12




Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 06.10. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3789 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6870/02.08.2019г. /постъпила по пощата на 01.08.2019г./, подадена от Л. Н. К. и И. Н. Д. чрез процесуалния им представител адв.И. В., срещу решение №225/18.06.2019г., постановено от тричленен състав на ГК на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№282/2019г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Н. К. и И. Н. Д. против [община] иск за признаване, че е налице грешка в кадастралната основа на одобрени кадастрална карта, регистър и план на [населено място] по отношение на имот 143022 по КВС на В., за установяване на грешка в кадастралната карта, както и за признаване право на собственост върху полска култура с площ от 7.229 дка, осма категория, местност Весковец, имот № ..... по картата на землището на [населено място], ЕКАТТЕ 10450, [община], област П., при граници: № .....-вътрешна река на държавата-МОСВ; № ..... -др.селскостопански територии; № .....-горско стопанска територия на Д.-Д. „А.“; № ..... -полски път на [община]; № ..... -др.селскостоп.тер. на Б. Г. Д. за разликата над 1/2 идеална част от имота.
Касаторите поддържат, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – за неправилен считат извода на въззивния съд, че като съсобственици на спорните имоти имат правен интерес да предявят иск по чл.54, ал.2 ЗКИР само за притежаваната от тях 1/2 идеална част. Поддържат, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР като действие на управление може да бъде предявяван от всеки от съсобствениците в интерес на останалите, тъй като цели установяване на пространствения обхват на правото на собственост на целия имот с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта и доколкото кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие, то този иск е свързан с управлението на имота, като принципно недопустимо е искът да бъде уважен само по отношение на идеална част от имота предвид правните последици от уважаването му. Поддържат също така, че съсобствениците в подобна хипотеза са необходими, но не и задължителни другари, поради което молят решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това предявеният иск бъде уважен и за останалата 1/2 идеална част от процесните имоти. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, [община] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение №119/23.03.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса необходими другари ли са съсобствениците на недвижим имот в производство по чл.54, ал.2 ЗКИР /стар чл.53, ал.3 ЗКИР/ и допустимо ли е да се предявява установителен иск за собственост с твърдения за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта, респ. установителен иск за собственост, съединен с иск по чл.54, ал.2 ЗКИР /стар чл.53, ал.3 ЗКИР/ само от един от съсобствениците.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Първо ГО на ГК на ВКС приема следното:
Предявяването на установителен иск за собственост за признаване на права върху идеална част от недвижим имот с твърдения за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта, респ. предявяването на установителен иск, съединен с иск по чл.54, ал.2 ЗКИР само от един от съсобствениците на недвижим имот, е допустимо. Правото на собственост на предявилия иска съсобственик следва в подобна хипотеза да бъде признато само в установения по делото негов обем. Ако при това съдът установи, че при нанасянето на имота в кадастралната карта е допусната грешка по смисъла на §1, т.16 ДР ЗКИР, респ. имотът не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив за отстраняване на грешката по отношение на целия имот, а не по отношение само на идеална част от него, доколкото последното е и правно невъзможно. Искът по чл.54, ал.2 ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като постановеното решение ще ползва и останалите по начина, по който същите биха се ползвали и от акта по чл.54, ал.1 ЗКИР при липса на спор за материално право. Другарството би могло да бъде необходимо с оглед естеството на спора за материално право, но не е задължително.
Съгласно §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър по реда на чл.54, ал.1 ЗКИР въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, като искането може да бъде подадено от всяко едно от заинтересованите лица, т.е. от всяко лице, посочено в регистъра към одобрената кадастрална карта като носител на вещни права върху имота, вкл. един от съсобствениците. Когато грешката или непълнотата е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаването на спора по съдебен ред /чл.54, ал.2 ЗКИР/. Съдът следва първо да се произнесе по въпроса кому принадлежи правото на собственост върху погрешно нанесената част, като отрази тази своя констатация на изготвена от вещо лице скица чрез нейното приподписване, което именно ще послужи като основание за отстраняване на грешката в кадастралната карта. Всяко заинтересовано лице, което може да иска отстраняване на грешката по реда на чл.54, ал.1 ЗКИР следователно може да иска отстраняването и по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, като предяви иск с цел разрешаване на съществуващия спор за материално право, защитавайки по този начин своя правен интерес.
Както ОСГК на ВКС приема в мотивите към т.4 на ТР №8/2014 от 23.02.2016г., искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.
По отношение на пространствения обхват на правото на собственост върху недвижим имот съдът се произнася, като има предвид неговите граници и местоположение и тази констатация касае неговата индивидуализация, независимо от обстоятелството дали имотът се притежава в индивидуална собственост или принадлежи в съсобственост на няколко лица. Констатацията досежно пространствените предели на правото в подобна хипотеза не би могла да бъде различна спрямо отделните съсобственици, ако техните права върху имота са съдебно установени и признати. Поради това в диспозитива на решението по предявен по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск съдът следва да посочи в какво се състои грешката в отразените в кадастралната карта пространствени предели на имота, възприемайки го като самостоятелен обект на право на собственост, а не като идеална част от такъв обект. Предметът на делото по иск за собственост и иск за установяване наличието на непълнота или грешка в одобрена кадастрална карта е идентичен по отношение на обема от права върху имота /мотиви към т.5 на ТР №8/2014г. от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС/ и по отношение на пространствените предели на правото, но във всички случаи описанието на имота чрез посочване в какво се състои грешката при неговото нанасяне в кадастралната карта /посочване на точната граница на имота/ в диспозитива на решението не може да бъде ограничено само по отношение на идеална част от него.
Както е посочено в мотивите към т.5 от същото тълкувателно решение, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост. И в този смисъл, след като е допустим установителен иск за признаване право на собственост върху идеална част от имот, то такъв иск ще бъде допустим и при твърдения за наличие на грешка при нанасянето на имота в действащата кадастрална карта.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Л. Н. К. и И. Н. Д. са сезирали съда с искане на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.53, ал.3 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ да бъде признато за установено по отношение на [община], че са собственици на полска култура от 7.229 дка, осма категория, местност В. , имот № ..... по картата на землището на [населено място], ЕКАТТЕ 10450, отразен графично съобразно скица №Ф02449/07.09.2006г., издадена от ОСЗГ-В., като при одобряване на кадастралния план на [населено място] е допусната грешка, изразяваща се в това, че западната регулационна линия на имот № ..... е погрешно заснета, а именно: частта от имота, отбелязана с букви ABCDEF на приложената комбинирана скица, приложена към исковата молба, е неправилно премахната/отнета от имота за сметка на частта, отбелязана с букви GHDKLMNO в комбинираната скица, която е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия, при съседи: на неправилно премахнатата част имоти №№ ..... ,[ЕИК], ....., ....., а на неправилно придадената част:[ЕИК],[ЕИК],[ЕИК], ..... .
С уточнение вх.№2505/13.07.2018г. предявилите иска лица са заявили, че грешката следва да бъде поправена като в рамките на възстановения на наследниците на М. И. М. имот № ..... бъдат включени двата новообразувани и отделени от него имота, а именно № ..... с площ от 0.999 дка и № ..... с площ от 0.200 дка, които са с форма на неправилни четириъгълници и от всички страни граничат с имот ..... .
Поддържат, че са наследници на М. И. М. и в това им качество имотът е възстановен с решение № ..... от 23.03.2001г. на ОСЗГ-В., като през 2006г. имотът е нанесен по реда на чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ, за което е издадена скица Ф02449/07.09.2006г. от ОСЗГ-В.. Впоследствие били извършени корекции на графиката на имота с изместване на западната граница на изток. Съседните имоти № ..... и ..... са нанесени като остатъчен фонд, собственост на общината по чл.19 ЗСПЗЗ, което според предявилите иска лица обуславя пасивната процесуална легитимация на ответника.
В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор [община] е изразила становище, че така предявените искове са недопустими, тъй като с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№269/2013г. на ОС-Пазарджик предявеният от Л. Н. К. и И. Н. Д. против [община] иск за признаване право на собственост върху поземлени имоти №№ ....., ..... и ..... е отхвърлен. Според общината предявените искове са и неоснователни.
Неправилно при така очертаните предели на правния спор въззивният съд е приел, че по твърденията на Л. Н. К. и И. Н. Д. за допусната грешка при нанасянето на имота в действащата карта на землището може да се произнесе, признавайки ги за основателни, само до обема на притежаваните от тях вещни права. Както беше посочено по-горе в дадения от настоящия състав отговор на съществения за настоящия правен спор въпрос, в подобна хипотеза, ако съдът приеме за основателен предявеният от съсобствениците положителен установителен иск, и ако е установено, че при нанасянето на имота в действащата карта на землището е допусната грешка, в диспозитива на решението по предявен по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск съдът следва да посочи в какво се състои грешката в отразените в картата пространствени предели на имота, възприемайки го като самостоятелен обект на право на собственост, а не като идеална част от такъв обект.
В настоящия случай от фактическа страна по делото е установено следното:
Предявилите иска лица са част от наследниците на общия наследодател М. И. М., починал на 26.04.1913г. в [населено място] и са деца на неговата дъщеря Е. И. Д., починала на 10.09.1989г. Наследници на общия наследодател са и лицата М. Б. З. и Е. Б. М.-М., които са деца на Б. М. М., син на общия наследодател, починал на 03.08.1994г.
По преписка на ПК-В. и съдържащите се в нея документи се установява, че са подадени заявления за възстановяване на право на собственост на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ от наследници на М. И. М., като с решение №1939 от 18.08.1992г., т.3 е признато и възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот – нива от 7.2 дка в м.“В.“, заявен с пореден номер 5 в заявлението и установен с данъчен регистър, като в това решение няма посочени граници на възстановената собственост.
С решение №1839А/23.03.2001г. по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на ОСЗ-В. на наследници на М. И. М. е възстановено правото на собственост върху имот – полска култура от 7.229 дка, 8 категория в м.“В.“, съставляваща имот № ..... по картата на землището, при граници: им.№ ..... -вътрешна река на МОСВ; имот № ..... -друга селскостопанска територия-земи по чл.19 ЗСПЗЗ; им.№ ..... -горско стоп.тер. на Д.-Д. „А.“; им.№ .....-полски път на [община]; им.№ ..... -друга селскостопанска територия на Б. Д. . Като неразделна част от решението е издадена и заверена скица на имота, а на представеното копие от решението е отбелязано, че то е влязло в сила. Копие от решението се съдържа и в представената от ответника преписка, образувана по заявлението за възстановяване на правото на собственост на наследниците на М., като между двете решения е налице пълна идентичност както по отношение на описанието на границите на имот № ....., така и по отношение на състава на ПК, постановил това решение и положените подписи.
Ответникът е представил и друг екземпляр от решение със същия номер 1939А/23.03.2001г., в който е записано, че е снет от база данни на 14.10.2016г., в който екземпляр обаче е посочен друг състав на ОСЗ-В., а границите на имот № ..... вече са идентични с тези, посочени в скицата от 2001г.
При тези данни правилно въззивният съд е приел, че валидното решение, от което произтичат правата на предявилите иска лица по отношение на реституирания имот е решението, намиращо се в преписката на ОСЗ-В. и представено от ищците по делото, тъй като то се намира в кориците на преписката, по която е издадено, а препис от него е връчен и на заинтересованите страни в рамките на реституционното производство.
По делото спорещите страни са представили няколко различни скици, ведно с историята на отбелязаните на тях имоти, както за изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и приета техническа експертиза. Според констатациите на вещото лице, съдържащи се в приетата по делото СТЕ, в ОСЗ-В. не се намира оригиналната скица, издадена заедно с решение №1939А/23.03.2001г. и представляваща неразделна част от него, но според описаните в това решение граници на имот №143003 същите съвпадат изцяло с границите по скица-проект №Ф02449/07.09.2006г., издадена от ЕТ“Б.-91“. Границите, посочени за същия имот в скица №Ф00498/08.06.2001г. се разминават частично с тези по решение №1939А, като разминаването се състои в това, че липсва граница с имот № ..... -друга селскостопанска територия на Б. Д ., а вместо това е отразена граница с имот № ..... -използваема ливада на М. М. М., а липсва и граница с полски път.
Според вещото лице имот № ..... с граници: от север-река, от изток-имот № ..... на М. М. и от юг-горска територия, е бил обособен в картата на землището, приета през 1995г., с площ от 9.150 дка и е бил възстановен на наследници на Х. Ч., но впоследствие на 08.06.2001г. имотът е получил нова регистрация и като собственици са вписани наследници на М. М. на основание решение №279/02.04.2001г. на ВКС, постановено по гр.д.№323/2000г.
Според експертизата в границите, в които е възстановена на наследниците на М., площта на имот № ..... е от 7.229 дка, което е с 1.921 дка по-малко от площта на имота по КВС от 1995г., както и че промяната в границите на имота е от запад, от където е отнета площ от 1.921 дка. В картата на землището от 1995г. няма имоти с №№ ....., ..... и ....., като имотите в масива са до ....., а тези три имота са обособени върху отнетата площ от имот № ..... и са регистрирани през 1998г.
Въз основа на т.1, абзац последен от констативно-съобразителната част на допълнителното заключение на СТЕ от историята на имоти с №№....., ..... и ..... се установява, че площта и границите на процесния имот № ..... са променени през 1998г., когато тези три имота са били обособени, но няма данни да са съществували преди образуване на ТКЗС.
Установено е също така, че на Д. и П. е била разрешена направата на постоянен гъбарник и е издадено от Х. санитарно разрешително през 1980г., като с протокол №76/18.06.1992г. на комисията по §4 ЗСПЗЗ е извършена оценка на 200кв.м. селскостопански имот, за заплащането на който има издадено писмо от 30.08.1993г. на кмета на [община].
В КВС от 1995г. липсва нанасяне на имоти с №№ ....., ..... и ....., а е нанесен само имот № ....., която е цял и не е разделен на отделни имоти, което сочи, че настъпилите промени в кадастралната карта след одобряването, а и след издаването на решение №1939А/2001г. не са отразени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск е допустим, макар имоти №№ ....., ....., ..... и ..... да са извън регулация, тъй като този ред намира приложение и по отношение на имотите по КВС.
Тази теза на въззивния съд следва да бъде споделена – съгласно чл.14, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №49 от 05.11.2004г. за поддържането на КВС, дейностите за поддържане на КВС обхващат и съгласуване на проекти и/или нанасяне на проектни и окончателни промени в данните за границите и правното положение на поземлените имоти и други елементи на КВС, както и отразяването на промените в регистрите. Според чл.14, ал.2, т.3 от наредбата поддържането на КВС по ал. 1 се извършва и като изпълнение на съдебни решения.
Когато нанасянето на реална част от такъв имот в КВС не съответства на действителното правно положение и за тази част е налице спор за материално право, спорът следва да бъде заявен за разрешаване по съдебен ред. При разрешаването на спора, съдът ще следва да извърши дейност, аналогична на извършваната в производство по чл.54, ал.2 ЗКИР, а именно първо да установи принадлежността на правото на собственост върху спорния имот, след което да извърши преценка дали пространствените предели, в които този имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съответстват на нанесените в КВС. Ако установи несъответствие, изразяващо се в погрешно нанасяне на границите на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот в КВС, съдът следва в диспозитива на решението при описване на границите на имота, да посочи в какво се състои грешката. Съдебното решение, придружено със скица-проект, ще бъде основание за изменение на КВС от лицата, които са натоварени да я поддържат, по реда на чл.14 от Наредба №49 от 05.11.2004г. за поддържане на КВС. В този смисъл е и становището, възприето в практиката на ВКС към настоящия момент /решение №526/11.06.2010г., постановено по гр.д.№1032/2009г. на Първо ГО на ВКС/, което и настоящият състав споделя.
Правилно въззивният съд е приел претенцията, касаеща на имот №..... за неоснователна по съображения, че в решение №1939А/23.03.2001г. този имот е посочен като граница на реституирания имот, а от приетата по делото експертиза е установено, че той е регистриран за първи път през 1998г, т.е. преди реституцията в полза на наследниците на М., т.е. очевидно реституираният през 2001г. имот не може да включва в себе си друг имот, посочен в реституционното решение като граница. Взето е предвид, че твърденията за липса на условията по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на които Д. е придобил собствеността върху имот № ..... са направени за пръв път във въззивната жалба, а не са били въведени като спорни пред първата инстанция, поради което следва да се приемат за преклудирани, а освен това и Д. не е страна в настоящето производство и е недопустимо да се прави инцидентен контрол за законност на актове, въз основа на които той се легитимира като собственик на имот № ..... .
С оглед установените по делото данни следва да се приеме, че наследниците на М. И. М. разполагат с възможността да оспорят по исков ред правата на Б. Г. Д. с твърдението, че при нанасянето на имота в действащата КВС е допусната грешка, но доколкото Б. Д. не е страна в производството по настоящето дело, изводите на въззивния съд по отношение на имот № ..... следва да бъдат споделени.
Поради това в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед пространственото разположение на имоти №№ ....., ..... и ..... въззивният съд е приел, че ако имот № ..... е посочен като граница на реституирания имот, а имоти с №№ ..... и ..... са разположени пред него /след попълването им през 1998г./, очевидно западната граница на имот № ..... е била изместена на изток така, че неправилно е изключила имоти с №№ ..... и ....., тъй като единствената възможност имот №. .... да граничи с имот № ..... е да включва в площите си и имоти №№ ..... и ..... . Поради това и при липса на други доказателства правилно въззивният съд е приел, че в картата на землището наистина е допусната грешка, като реституираният имот неправилно е нанесен с границите, отразени в скица №Ф00498/08.06.2001г. Неправилно обаче е прието, че тъй като искът е предявен само от половината от съсобствениците на имот № ....., той следва да бъде уважен само до размера на 1/3 ид.част.
В случая по делото е установено по категоричен начин, че предявилите иска лица притежават право на собственост върху недвижим имот, чиито граници са погрешно нанесени в картата на възстановената собственост.
Както е посочено в обжалваното решение, в КВС от 1995г. липсва нанасяне на имоти с №№ ....., ..... и ....., а е нанесен само имот № ....., която е цял и не е разделен на отделни имоти, с оглед на което е прието, че настъпилите промени в кадастралната карта след одобряването, а и след издаването на решение №1939А/2001г. не са отразени, като след попълването на имоти № ..... и ..... през 1998г., очевидно западната граница на имот № ..... е била изместена на изток така, че неправилно е изключила имоти с №№ ..... и ..... . По делото е установено по категоричен начин, че имот № ..... е възстановен по предвидения в ЗСПЗЗ ред на лицата, които са подали заявление за това в качеството си на наследници на лицето, което е притежавало собствеността преди образуване на ТКЗС, от което следва изводът, че предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ по отношение на имотите, нанесени в КВС като общински в границите на възстановения на наследниците на М. И. М. недвижим имот, в случая не са налице. Липсва основание за изключване на площи от възстановения имот по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, което е било извършено през 1998г., т.е. след подаване на заявлението за възстановяване на собствеността, поради което правото на собственост на Л. Н. К. и И. Н. Д. за Ѕ идеална част следва да бъде признато според границите в КВС от 1995г.
Установено е, че към момента на възстановяване на собствеността с решение №1839А/23.01.2001г. западната граница на имот № ..... е погрешно заснета като частта от имота, отбелязана с букви ABCDEF в комбинираната скица е неправилно премахната/отнета от имота, за сметка на частта, означена като имот пл.№ ..... и имот № ....., а отбелязаната с букви GHIJKLMNO в комбинираната скица част неправилно е прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия, при съседи: на неправилно премахнатата част – имоти с №№ ....., ....., ....., ....., а на неправилно придадената част – ....., ....., ......, ..... . В тези граници следва да бъде признато правото на собственост на предявилите иска лица върху притежаваната от тях 1/2 идеална част от имота, като по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Тъй като частичното уважаване, респ. отхвърлянето на иск за поправка на грешка в кадастрална карта или КВС за идеална част от имот според настоящия състав е невъзможно, решението на въззивния съд в тази част следва да бъде изцяло отменено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Л. Н. К. и И. Н. Д. следва да бъде присъдена сумата от 1230лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение №225 от 18.06.2019г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд, ГК по в.гр.д.№282/2019г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на [община], че е налице грешка в кадастралната основа по одобрени кадастрални карта, регистър и план на [населено място], както и че Л. Н. К. и И. Н. Д. са собственици на 1/2 идеална част от полска култура с площ от 7.229 дка, осма категория, местност В. , имот №..... по картата на землището на [населено място], ЕКАТТЕ 10450, при граници: № ..... -вътрешна река на държавата-МОСВ; № ..... -др.сеулскостоп.тер.; № ..... -горско стоп.тер. на Д.-Д. „А.“; № ..... -полски път на [община]; № ..... -др.селскостоп.тер. на Б. Г. Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по предявения от Л. Н. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5 и И. Н. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], по реда на чл.53, ал.3 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ във вр. с чл.14, ал.2 от Наредба №49 от 05.11.2004г. за поддържане на КВС иск, че е налице грешка в картата на възстановената собственост на землището на [населено място], изразяваща се в това, че западната регулационна линия на имот № ..... е погрешно заснета, а именно: частта от имота, отбелязана с букви ABCDEF на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение, е неправилно премахната/отнета от имота, за сметка на частта, отбелязана с букви GHIJKLMNO на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение, която е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия, при съседи на неправилно премахнатата част: имоти с №№ ....., ....., ....., ....., и при съседи на неправилно придадената част: имоти с №№ ....., ....., ....., ..... .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], че Л. Н. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5 и И. Н. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], са собственици на 1/2 идеална част от полска култура с площ от 7.229 дка, осма категория, в местността В. , представляваща имот № ..... по картата на землището на [населено място], ЕКАТТЕ 10450, при граници: имот № ..... – вътрешна река на държавата-МОСВ; имот № ..... -др.селстостоп.тер.; имот № ..... -горско стоп.тер. на Д.-Д. „А.“; имот № ..... -полски път на [община]; имот № ..... -др.селскостоп.тер. на Б. Г. Д., който имот по сега действащата КВС на [населено място] съставлява западната част от имот №..... от кв. ..... , целият с площ от 9.150 дка, с местоположение и граници по букви ABCDEFOGA на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение, в която част не се включва имот № ..... .
ОСТАВЯ В СИЛА решение №225 от 18.06.2019г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд, ГК по в.гр.д.№282/2019г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. Н. К. и И. Н. Д. срещу [община] иск за признаване право на собственост върху 1/2 идеална част от имот № ..... по КВС на [населено място], както и за установяване, че при одобряване на КВС площта на имот ...... погрешно не е включена в имот № ....., сега имот № ..... в кв. ..... .
ОСЪЖДА [община] на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Л. Н. К. и И. Н. Д. сумата от 1230лв. /хиляда двеста и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: