Р Е Ш Е Н И Е № 147/2016 г. гр.София, 06.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 499 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 228 от 03.06.2016 г. на ВКС, ІІ г.о. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1550 от 14.08.2015 г. на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 643/2014 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 5356 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на ХХІV състав на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф. (лично и като правоприемник на З. Й. З.) и срещу Е. И. М. - гражданка на Р.Г., за предаване на основание чл. 108 ЗС владението върху трети етаж - надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня - тоалет и тераса, находящ се в сградата, построена в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м. и с адрес [населено място], [улица](предишно наименование „П.. А. З.”) , съставляващо парцел V – 2,3, кв. 4 по плана на 8-ми подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: [улица], имоти № 1030, № 1031, № 1026 и № 1029. Обжалването е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му. С подадената в срока по чл. 283 ГПК от Т. К. Т. чрез адвокат П. П. У. от АК – В. касационна жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила, нарушения на материалния закон, както и е необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Претендира разноски за всички инстанции. Ответниците по касация В. Н. Ф. и Е. И. Ф. чрез адвокат В. П. от АК – В. в депозиран отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в откритото заседание поддържат, че касационната жалба е неоснователна по същество. Претендират разноски. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: С атакуваното въззивно решение е оставено в сила решение № 5356 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на ХХІV състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф., действащ за себе си и в качеството на наследник по закон и правоприемник на основание чл. 120 ГПК /отм./ на починалата в хода на делото негова майка З. Й. З., както и срещу Е. И. М. - гражданка на Р.Г., за предаване на основание чл. 108 ЗС владението върху 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в [населено място], [улица](предишно наименование „П.. А. З.”), съставляващо парцел V – 2,3, кв. 4 по плана на 8-ми подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: [улица], имоти № 1030, № 1031, № 1026 и № 1029, заедно с 1/2 идеална част от втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня - клозет, стълбище на втория етаж, с предназначение, понастоящем променено на офиси и за предаване на 1/4 идеална част от подобренията в дворното място. По отношение тази част от произнасянето на въззивния съд с постановеното по настоящето дело определение № 228 от 03.06.2016 г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване и същото е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, хипотеза първа ГПК. Предмет на касационния контрол е частта от въззивното решение, с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС за предаване на трети етаж - надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня - тоалет и тераса. За да отхвърли иска в обсъжданата част, въззивният съд на първо място е съобразил, че ищецът (сега касатор) Т. К. Т. е единствен наследник на своя брат А. К. Д., който приживе по силата на договор за замяна от 1980 г. е придобил собствеността върху 1/4 ид.ч. от описаното по-горе дворно място с площ от 188 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от втори етаж с площ от 60 кв.м. и 1/4 ид.ч. от подобренията в дворното място. Придобиването предхожда сключения на 28.02.1983 г. граждански брак между А. К. Д. и З. Й. З. (с брачно фамилно име Д.), майка на В. Н. Ф.. Последвало е сключването на валидни транслативни сделки, оформени съответно с НА № 41 от 07.03.1983 г. и НА № 147 от 12.08.1987 г., в резултат от които ответникът В. Н. Ф. (по време на брака си с Е. И. М.) е придобил половината от придобитото по замяната от 1980 г., а именно 1/8 ид.ч. от дворното място, заедно с 1/4 ид.ч. от втория етаж и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място. На 28.01.1992 г. било издадено разрешение за строеж на името на А. К. Д. и на В. Н. Ф. относно преустройството на таванско помещение в жилище по одобрени на 27.01.1992 г. проекти. Последвало сключването на договор (НА № 29 от 19.08.1992 г.), съгласно който А. К. Д. (със съгласието на съпругата си З. Й. Д.) продал на В. Н. Ф. и останалата половина от придобитото по договора за замяна от 1980 г. имущество, при запазено пожизнено право на ползване. Преустройството, разрешено през м. януари 1992 г. било завършено на етап „груб строеж” през м. март 1993 г., а разрешението за ползване е от 25.07.1997 г. Оформен е НА № 38 от 1999 г., съгласно който А. К. Д. и З. Й. Д. продават (при запазено пожизнено право на ползване) на В. Н. Ф. половината от правото на собственост върху надстройката. С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 4795/2005 г. по описа на РС – Варна, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД е прогласена нищожността на договора за продажба, обективиран в НА № 38/1999 г. - поради липса на предписана от закона форма. По делото е безспорно, че фактическата власт върху жилището, обособено след преустройството на таванското помещение, се упражнява от ответната страна. В хода на делото е починала първоначалната ответница З. Й. З., чийто единствен наследник по закон (и процесуален правоприемник) е сина й. От правна страна въззивният съд е приел, че не е основателно възражение на ответника, че е придобил собствеността върху третия етаж (надстройката) по приращение. Обсъдил е заявените като евентуални възражения, че собствеността е придобита в резултат на упражнено давностно владение, които е намерил за основателни и на двете заявени основания – както поради изтичане на кратката 5-годишна давност в периода от 26.03.1999 г. (като е приел, че В. Н. Ф. е бил добросъвестен владелец с презюмирана съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС добросъвестност, когото ползват разясненията по т. 10 от ППВС № 6/1974 г.), така и поради изтичане на дългата 10-годишна давност в периода от м.март 1993 г. (когато е завършен „грубия строеж”) до датата на завеждане на исковата молба на 17.09.2005 г. По въпроса относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му : Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Последният следва да бъде сключен при спазване на всички правила на нотариалното производство. С чл. 472 ГПК /отм./, съответно – чл. 576 ГПК, нотариалното действие е нищожно, когато е допуснато някое от изрично и изчерпателно посочените нарушения. Сред тях попада и нарушението на изискването нотариалният акт да съдържа годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа, и мястото на извършването му. В хипотеза, когато нотариалният акт е признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствието на посочен месец на издаването му, следва да се приеме, че е отречено съществуването на предписаната с чл. 18 ЗЗД форма на договора за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. Това от своя страна влече нищожност и на самата сделка в хипотеза трета на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разясненията на т. 10 от ППВС № 6 от 1974 г. правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат транслативните сделки, когато същите са валидно сключени. Нищожните сделки не съставляват годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение и когато тази нищожност е изрично прогласена, подобна сделка може да бъде основание за упражняване на недобросъвестно, а не за упражняване на добросъвестно владение. В такава хипотеза собствеността може да бъде придобита при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС. По основателността на касационната жалба: Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания, в която връзка намира следното: Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд е бил длъжен да обсъди по същество доводите му (и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства) срещу валидността на договора за покупко-продажба от 07.03.1983 г. – както тези за нищожност поради липса на продажна цена, така и за унищожаемост поради неспособност на А. К. Д. да разбира и ръководи действията си към момента на сключването му. Правилно въззивният съд е приел, че между страните по настоящото дело е налице сила на пресъдено нещо на влязлото в сила на 04.08.2011 г. решение, постановено в производството по гр.д.№ 4795/2005 г. по описа на РС – Варна. С този акт са отхвърлени като неоснователни предявения от Т. К. Т. против В. Н. Ф., Е. И. Ф. и З. Й. З. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на договора за покупко-продажба от 07.03.1983 г., обективиран в НА № 41/1983 г. на варненски нотариус, за нищожен поради противоречие със закона, изразило се в липсата на продажна цена, както и предявен в условията на евентуалност от Т. К. Т. против В. Н. Ф., Е. И. Ф. и З. Й. З. иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване на същия договор за покупко-продажба от 07.03.1983 г. (НА № 41/1983 г.) поради това, че към момента на сключването му прехвърлителят А. К. Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си. Предвид регламентираното с чл. 299 ГПК преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо, не е било допустимо в рамките на настоящото дело тези въпроси да бъдат преразглеждани от инстанциите по съществото на спора. Забраната по чл. 299 ГПК е причина също така да се приеме за неоснователно оплакването за необоснованост на съдебния акт, мотивирано с необсъждането на доказателствата за недееспособност на А. К. Д.. С оглед дадения по-горе отговор на значимия за спора правен въпрос се налага извода, че при постановяване на въззивното решение е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 70, ал. 1 ЗС. Неправилен е извода на окръжния съд, че сделката, оформена с НА № 38/1999 г., съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение и съответно – за придобиване на собствеността върху процесния трети етаж с изтичане на 5 години от установяване на фактическата власт. Сделката, оформена с НА № 38/1999 г., изрично е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД с влязлото в сила решение по гр.д.№ 4795/2005 г. по описа на РС – Варна. Зачитайки силата на пресъдено нещо на решението и в тази му част, следва да се приеме, че ответниците по иска не биха могли да установят добросъвестно владение и в тяхна полза не би могло да се осъществи придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС. Независимо от допуснатото нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗС, като краен резултат въззивното решение е правилно, макар и по различни съображения. Правилно е посочено, че успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС възлага в тежест на ищеца да установи наличието на заявеното от него придобивно основание и упражняването на фактическа власт от ответниците, а от своя страна (за да отблъснат претенцията) ответниците следва да докажат наличието на правно основание за така упражняваната фактическа власт. В своя полза касаторът се е позовал на договора за замяна от 1980 г., наследственото правоприемство от А. К. Д. и недействителността на сделките, легитимиращи В. Н. Ф.. Първите два факта са безспорно установени, но не са достатъчни за уважаването на иска по чл. 108 ЗС. Това е така, защото по отношение действителността на сделките следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 4795/2005 г. по описа на РС – Варна и да се приеме за установено, че считано от 12.08.1987 г. В. Н. Ф. е станал собственик на половината от имота, придобит от А. К. Д. по силата на договора за замяна от 1980 г. Предвид несамостоятелния характер на съществуващото по това време таванско помещение, по силата на чл. 98 ЗС, считано от 12.08.1987 г. В. Н. Ф. е станал собственик и на половината от тази принадлежност към главната вещ. Това обяснява и обстоятелството, че разрешението за преустройството на таванското помещение е издадено на 28.01.1992 г. на името на неговите двама собственици - А. К. Д. и В. Н. Ф.. В хода на преустройството, преди обособяването на новата вещ посредством завършването на грубия строеж, на 19.08.1992 г. е сключена сделката, оформена с НА № 29/1992 г. С този валидно сключен договор А. К. Д. е продал на В. Н. Ф. и останалата половина от имота, придобит през 1980 г., включително несамостоятелното и по това време таванско помещение. Последвалото обособяване на жилище чрез преустрояването на таванското помещение не е рефлектирало в правната сфера на А. К. Д. и той не е придобил никакви права върху процесния имот. Следователно сделката по НА № 38/1999 г. освен прогласена за нищожна поради липса на форма, е и безпредметна, но това обстоятелство е ирелевантно за крайния изход на спора по предявения ревандикационен иск. След 19.08.1992 г. А. К. Д. не е притежавал никакви права в съсобствеността върху дворното място и сградите с настоящ административен адрес [населено място], [улица] такива не са придобити по пътя на наследственото правоприемство от ищеца Т. К. Т.. Това е причината, поради която предявения иск по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен. Възражението за наличие на придобивното основание по чл. 98 ЗС е развито в изложението на адв. П. от л. 288–293 от въззивното дело, р. І (и е детайлизирано в писмената защита - л. 467-485, р.В.1.), което съставлява допустимо процесуално действие - не само защото производството пред въззивната инстанция се развива по правилата на отменения ГПК, но и защото касае императивна правна норма, приложението на която съставлява служебно задължение на съда, включително и на касационния. Възражението е обсъдено от въззивния съд, но неправилно е квалифицирано като такова за приложението на чл. 92 ЗС, с което отново е допуснато нарушение на материалния закон. Независимо от това, доколкото е формиран краен извод, че претенцията на Т. К. Т. е неоснователна, тъй като В. Н. Ф. (по време на брака си с Е. И. Мо) е придобил собствеността върху трети преустроен (надстроен) етаж, решението следва да бъде потвърдено. Установеното по делото придобивно основание в полза на В. Н. Ф. изключва обсъждането на заявените като евентуални възражения за придобиване по давност на имота, поради което не следва да се обсъждат и оплакванията на касатора за неправилна преценка на събраните гласни доказателства. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация разноските, направени от тях за защитата им в настоящото производство, а именно – сумата 1 600 лева, поискана със списъка (л. 208), чието заплащане в брой е доказано с ДПЗС № 0000272947 от 09.10.2015 г. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1550 от 14.08.2015 г. на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 643/2014 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 5356 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на ХХІV състав на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф. (лично и като правоприемник на З. Й. З.) и срещу Е. И. М. - гражданка на Р.Г., за предаване на основание чл. 108 ЗС владението върху трети етаж - надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня - тоалет и тераса, находящ се в сградата, построена в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м. и с адрес [населено място], [улица](предишно наименование „П.. А. З.”) , съставляващо парцел V – 2,3, кв. 4 по плана на 8-ми подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: [улица], имоти № 1030, № 1031, № 1026 и № 1029. ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Ф., ЕГН [ЕГН] и Е. И. М. (с брачно фамилно име Ф.), гражданка на Р.Г., сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева – разноски за защитата им пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: