5 Р Е Ш Е Н И Е №201 гр. София,29.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 700 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 283 от 06.12.2016г. по в.т.д. № 529 / 2016 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 532 от 06.07.2016г. по т.д. № 1618 по описа за 2015г. на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното решение са уважени предявените осъдителни искове от Медицински университет „Проф. Д-р П. И. С.”, [населено място] срещу [фирма], [населено място], за заплащане на сумата от 25 140,16 лева, представляващи заплатена сума за ел. енергия по корекция на сметка за минал период, а именно 23.04.2010г. до 19.10.2010г., въз основа на КП № 020663/19.10.2010г. и справка за корекция на сметка № 12326/01.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска на 20.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Касаторът обжалва решението като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е постановено в разрез със събрания в хода на производството доказателствен материал и в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че сумата е била основателно престирана на валидно правно основание - споразумителен протокол № ДР 4886/25.11.2010г., който следва да се квалифицира като сключен между страните договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Излага съображения, че целта на протокола не е била да обоснове извършената корекционна процедура, а да се уредят доброволно и по взаимно съгласие отношенията между страните, възникнали в резултат на консумирана и незаплатена от абоната ел. енергия. В спогодбата е налице извънсъдебно признание на дължимата сума за реално потребена енергия. Същата не е нищожна по чл.366 ЗЗД, тъй като е не е сключена по непозволен договор, а въз основа на валидно правоотношение за доставка на ел.енергия. Сочи, че пред двете инстанции своевременно е релевиран довод, че в платежните нареждания, с които ищецът е заплатил сумата по спогодбата, споразумителният протокол изрично е посочен като основание на превода, с което се потвърждава направеното в протокола извънсъдебно признание за дължимост на сумата. Твърди се, че въззивната инстанция не е обсъдила този довод, като при преценка на доказателственото значение на протокола не са взети предвид платежните нареждания, поради което решаващият състав не е основал решението на съвкупна преценка на доказателствата, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират се направените съдебно - деловодни разноски по делото пред всички инстанции, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС. Ответникът по жалбата, Медицински университет „Проф. Д-р П. И. С.”, [населено място], в писмения си отговор оспорва жалбата. Счита за правилен извода на въззивния съд за нищожност, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, на клаузите на ОУ на ДПЕЕ, уреждащи едностранната корекционна процедура, поради което същите не могат да произведат правно действие. Според него, правилен е и изводът на въззивния съд, че споразумението няма характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, нито притежава правни белези, присъщите на обективната новация по чл.107 ЗЗД. Претендира сторените в настоящото производство разноски. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: „Споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващо облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура от доставчика, представлява ли спогодба по чл.365 ЗЗД и валидна ли е тя при липса на нормативна уредба относно възможността на доставчика на ел. енергия да извършва корекции на сметки на потребителя за минал период.” Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че извършената от електроразпределително дружество корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца електрическа енергия за минал период е лишена от законово основание, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи. Мотивирал е, че потребителят не следва да понесе неблагоприятните последици от неточното отчитане на доставяната в имота му електрическа енергия и да бъде санкциониран със заплащане на допълнителни количества енергия, изчислени като функция от отчетната грешка в работата на измервателното устройство, тъй като не са събрани доказателства за негово виновно поведение като страна в договорното правоотношение. Счита, че целта на споразумение № 4886 от 25.11.2010г. и включените клаузи за пролонгиране на дълга е форма на изменение на договорната връзка чрез разсрочване на корекционния дълг и осуетяване на бъдещото прекъсване на ел. захранването. Възприема допълнителното договаряне като предприето с цел облекчаване на длъжника, а не със съпътствано съгласие за промяна в предмета, основанието или страните на съществуващото вземане / задължение с източник проведена корекционна процедура, т.е. със съгласие за погасяване на съществуващия дълг и за заместването му с нов, различен по основание или предмет. Излага съображения, че споразумението няма характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и не притежава присъщите на обективната новация по чл.107 ЗЗД правни белези. Мотивирано е, че спогодбата е двустранен договор, с който страните изявяват воля за прекратяване на съществуващ спор или да избегнат един възможен спор чрез взаимни отстъпки, каквато воля не може да се извлече от съдържанието на представения протокол, чиято основна цел е разсрочване на начислено задължение с цел облекчаване на потребителя на ел.енергия. Изложени са аргументи, че въпросът за действителното съществуване на спорното вземане не е преклудиран от сключването на споразумението. Посочено е, че разпоредбата на чл.1 от споразумителния протокол има правното значение на установителен договор, с който страните дефинират размера на съществуващите към датата на договарянето задължения. Клаузата има значение на извънсъдебно признание за факт, което подлежи на преценка от съда, с оглед всички обстоятелства по делото. Направен е извод, че доколкото корекционно начислените задължения на ищеца са недължими, обстоятелството, че те са разсрочени, не може да валидира липсата на надлежен правопораждащ факт за претендираните от доставчика на ел. енергия права. На последно място, е изведено, че дори да се приеме, че споразумението има характер на спогодба, то тя е недействителна, тъй като правата и задълженията между доставчика и потребителя на ел. енергия са уредени с публично правни норми в ЗЕ, а договорната свобода е ограничена единствено до елементи от правоотношението, които не са предмет на изрична регламентация. Не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителя за доставена през минал период ел.енергия. Спогодба относно подобна санкция, почиваща на неравноправни и непозволени клаузи от ОУ, се явява нищожна по арг. на чл.366 ЗЗД. По поставения материалноправен въпрос: По въпроса, дали енергийните предприятия имат право да извършват корекция на сметки на ел. енергия, е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, обективирана в: решение № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. на ІІ ТО, решение № 79/11.05.2011г. по т.д.№ 582/10г. на ІІ ТО, решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/10г. на ІІ ТО, решение № 165/19.11.2009г. по т.д.№ 103/09г. на ІІ ТО, решение № 104 /05.04.2010г. по т.д.№ 885/09г. на ІІ ТО, решение № 115 / 20.05.2015г. по гр.д. № 4907/2014г. на IV ГО на ВКС, която се споделя от настоящия състав на ВКС. С нея е прието, че за периода до 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ / ДВ бр.54/2012г./ и от влизане в сила на изменението до влизане в сила на новите П. /обн. в ДВ бр.98/2013г./ не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото, размерът на реално консумираната ел. енергия и неправомерно поведение от страна на потребителя за този период, като противни клаузи в Общите условия към договорите са нищожни. Съгласно чл.365, ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Ето защо, споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващо облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура от доставчика, представлява спогодба по чл.365 ЗЗД. Когато спогодбата е върху непозволен договор, тя е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност – чл.366 ЗЗД. По смисъла на чл.366 ЗЗД под непозволен договор се разбира не само, договор, който изцяло е нищожен на някое от основанията на чл.26, ал.1 ЗЗД, но и нищожността на отделна клауза от договора, включително такава в Общите условия към договора, ако спогодбата, сключена между страните се основава именно на невалидната клауза. Ето защо, при липса на нормативна възможност за извършване едностранно на корекцията в ел. сметките на ползвателите на ел. енергия и нищожност на клаузи в Общите условия в договорите за доставка на ел.енергия, допускащи едностранна промяна на ел. сметките от доставчика на ел. енергия, сключеното между страните по договора споразумение, с което се признава задължение по корекцията, въпреки, че има характера на спогодба, е нищожно на основание чл.366 ЗЗД. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: „Споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващо облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура от доставчика, представлява спогодба по чл.365 ЗЗД. Тя е нищожна на основание чл.366 ЗЗД, ако е сключена въз основа на клауза от договора за доставка на ел. енергия или на клауза от Общите условия към договора, при липсата на нормативна уредба относно възможността на доставчика на ел. енергия да извършва корекции на сметки на потребителя за минал период.” С оглед отговора на поставения правен въпрос ВКС определя за правилно даденото разрешение относно приложението на чл.366 ЗЗД в решение № 532 от 06.07.2016г. по т.д. № 1618 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Варна. По основателността жалбата: Видно от писмо изх. № 346548/ 05.11.2010г. на [фирма] (сега [фирма]), на основание чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на [фирма], дружеството е изчислило и коригирало сметката на университета за ел.енергия съгласно справка за корекция на количествата енергия и в резултат на преизчислените количества е издала фактура на 04.11.2010г. за коригирания размер от 25 140,16 лева със срок на плащане 24.11.2010г. В същото писмо доставчикът на ел.енергия сочи, че при невъзможност да се заплати от клиента сумата в пълния й размер в указания срок, клиентът следва да се възползват от правото си да подадат молба за разсрочване на задълженията, каквато молба е подадена от университета на 22.11.2010г. Според изходящата от касатора – ответник по иска, справка от 01.11.2010г за корекция при неточно измерване на ел.енергия., същата е направена въз основа на проверка на СТИ на 19.10.2010г., като се коригират суми за минал период от 69 дни - 23.04.2010г. до 30.06.2010г. На 25.11.2010г. между страните по делото е подписан споразумителен протокол № 4886, с който страните са постигнали съгласие дължимата сума да бъде заплатена на три вноски, съобразно посочения погасителен план, като в.1.4. изрично е предвидено, че при плащане в съответния платежен документ трябва да се посочи, че плащането се извършва именно по споразумителния протокол. В т.4.2 е посочено, че при неизпълнение на договореностите по протокола, продавачът ще пристъпи към прекъсване на електрозахранването на купувача, като възстановяването му се извършва след заплащане на дължимите суми и такса за повторно включване. С оглед посочените по-горе факти и отговора на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че корекцията за минал период, е извършена от доставчика на ел. енергия въз основа на нищожна клауза от Общите условия към договора за доставка на ел.енергия, сключен между страните, при липса на законова възможност за извършване едностранно на корекцията, без да е доказано неправомерно поведение на купувача на ел. енергия. Въпреки, че основателността на възражението на касатора, че споразумителния протокол има характер на спогодба по чл.365, ал.1 ЗЗД, правилен е изводът на въззивната инстанция, че тя е нищожна на основание чл.366 ЗЗД, тъй като се основава на нищожна клауза на ОУ към договора за доставка на ел. енергия, даваща възможност за недопустима от закона едностранна корекция за минал период на дължимата сума за ел. енергията. Съобразно разпоредбата на чл.366 ЗЗД, подобна спогодба е невалидна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Действително въззивният съд не е обсъдил довода на жалбоподателя, че в платежните нареждания като основание за плащането е посочен споразумителния протокол, но извършеното процесуално нарушение не е съществено, тъй като посочването на основанието за плащане в платежните документи е направено въз основа на клауза в нищожна на основание чл.366 ЗЗД спогодба, поради което обстоятелството, че плащането е извършено на основание споразумителния протокол, не може да обуслови промяна на изхода на спора. Предвид изложеното, на въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касацията се присъдят направените от него за настоящата инстанция разноски в размер на 2568,41 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 532 от 06.07.2016г. по т.д. № 1618 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Варна. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Медицински университет „Проф. Д-р П. И. С.”, Булстат[ЕИК], [населено място], [улица], направени за настоящото производство разноски в размер на 2568,41 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.