О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 103 С. 11.03.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 500 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Х. Пещерски от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против определение № 751 от 3.12.2015г. по в.ч.гр.д. № 874 по описа за 2015г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 776 от 8.10.2015г. по гр.д. № 603/2015г. на Велинградски районен съд за прекратяване на производството по делото. Като счита въззивния акт за неправилен, жалбоподателят желае да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира направените разноски от 100лв.за адвокатско възнаграждение, чието реално извършване се удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2015г. Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира разноски от 300лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 4.01.2016г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното : Нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая касаторът се позова на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставен въпрос: Налице ли е за дарителя, правен интерес от установяване по реда на чл.124 ал.1 ГПК по отношение на надарените, несъществуването на едно право към момента на извършване на дарението / в случая, че съпругата му, която също е участвала в сделката, не е дарител защото имота е бил лична, а не семейна собственост/. Позовава се на ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/12г. на ОСГТК на ВКС. Фактите са следните: Настоящият частен касатор е предявил иск против съпругата и сина си, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, като е искал да установи, че към 11.04.1979г. той е бил собственик на имот, находящ се на целия втори етаж от двуетажна къща с площ от 89 кв.м в УПИ VІІ-8638 в кв.282 по плана на [населено място] [улица]. На посочената дата той е дарил, заедно със съпругата си, имота на сина им, който тогава е бил на 10г. Интересът си обосновава с факта, че понастоящем е предявил срещу сина си иск за отмяна на дарението по чл.227 б.”в”ЗЗД, по който синът му е направил възражение, че имотът не е изцяло негова собственост. Счита, че ако установи в отделно производство, че към момента на дарението имотът е бил негова изключителна собственост, ще може във висящото и спряно производство по иска по чл.227 б.”в”ЗЗД да получи от сина си издръжката, която му е необходима. /Твърди, че в противен случай той не би могъл сам - без съпругата си, която е в добри отношения със сина им и в лоши с него- да предяви иска си. С определение № 776 от 8.10.2015г. по гр.д. № 603/2015г., В. е прекратил производството по делото, като е приел, че ищецът няма правен интерес, в отделно производство, да установява правата си, тъй като това може да направи във висящото производство, по предявения иск за отмяна на дарението. Счел е, че разгледан сам по себе си, искът за собственост по отношение на имот, с който ищецът се е разпоредил още през 1979г., е безпредметен. С определение № 751 от 3.12.2015г. по в.ч.гр.д. № 874 по описа за 2015г., ПОС е потвърдил обжалвания акт, като допълнително е посочил, че по реда на чл.124 ГПК могат да се установяват права само към настоящия момент. Исковете, с които могат да се установяват права към минал момент, са изчерпателно посочени от законодателя /например чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ, чл.53 ал.2 З./ и настоящият не е сред тях. Възраженията, изложени в касационната частна жалба са, че нормата на чл.124 ГПК не съдържа ограничения относно момента на установяване съществуването или несъществуването на едно право, а в случая правният интерес на жалбоподателя произтича от обстоятелството, че той не може със сила на присъдено нещо да установи правата си в производството по чл.227 б.”в”ЗЗД, първо поради изключително влошените си отношения със съпругата и сина му и второ, тъй като съпругата му не е страна в производството по иска за отмяна на дарението. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от частния касатор въпрос, доколкото е от значение за изхода на спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/12г. на ОСГТК на ВКС е основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията : Съгласно същото „правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчно по вид и обем защита на материални права”. В случая – настоящият касационен жалбоподател желае да установи, че процесният имот, който е придобит по време на брака му и е дарил на сина си, не е както е отразено в акта за дарение - съпружеска имуществена общност, а е негова лична собственост и на базата на това да претендира заплащане на издръжка от надарения. Искът е установителен, но коректната правна квалификация не е по чл.124 ГПК, а е за липса на съвместен принос по чл.21 ал.4 СК /който може да се предяви както по време на брака, така и след неговото прекратяване/. Жалбоподателят има интерес от предявяването му, защото за него това е единствената правна възможност, по която може да установи и защити твърдяното от него право. /В производството по чл.227 б.”в”ЗЗД той не може да направи това, защото в него предметът на доказване е различен и в производството не участва съпругата му/. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения иск с горепосочената правна квалификация. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от И. Х. Пещерски от [населено място] [улица] против определение № 751 от 3.12.2015г. по в.ч.гр.д. № 874 по описа за 2015г. на Пазарджишки окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 751 от 3.12.2015г. по в.ч.гр.д. № 874 по описа за 2015г. на Пазарджишки окръжен съд и потвърденото с него определение № 776 от 8.10.2015г. по гр.д. № 603/2015г. на Велинградски районен съд за прекратяване на производството по делото и ВРЪЩА делото на районен съд В. за разглеждане и решаване на спора. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1.