Р Е Ш Е Н И Е   № 329   София, 24 септември  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  петнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                            СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря   Ив.Илиева   и в присъствието на прокурора   Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията)   ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 356/2009  година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. А. Б. срещу въззивно решение № 60 от 30.04.2009г по внохд № 513/2008г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл.354,ал.1 т.3 НПК-явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за намаляване на определеното общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 126 от 26.11.2008г. по нохд № 1527/2008г. Варненският окръжен съд е признал жалбоподателя –подсъдим за ВИНОВЕН в това,че:1. За периода м.септември 2007г.-22 ноември 2007г. в гр. В. участвал в организирана престъпна група с подсъдимите Г. И. Н. и Ц. Т. С. ,създадена с цел да извършва престъпления по чл.354а,ал.1 НК-разпространение на високорисково наркотично вещество-хероин,поради което и на основание чл.321,ал.3 т.2 вр.с ал.2 вр.с чл.354а,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 2. На 22.11.2007г. в гр. В.,при условията на опасен рецидив,в изпълнение на решение на организирана престъпна група,в която участвал с подсъдимите Г. И. Н. и Ц. Т. С. ,без надлежно разрешително придобил високорисково наркотично вещество-хероин с нетно тегло 11.029 гр.и съдържание на активен компонент диацетилморфин 18.9 % на стойност 716.89 лева с цел разпространение,поради което и на основание чл.354а,ал.2 т.1 пр.2 т.4 вр.с чл.354а1ал.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 10 000/ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/лева на основание чл.55,ал.2 НК. 3. На 22.11.2007г. в гр. В.,при условията на опасен рецидив,в изпълнение на решение на организирана престъпна група,в която участвал с подсъдимите Г. И. Н. и Ц. Т. С. ,в съучастие като съизвършител с последните,без надлежно разрешение направил опит да разпространи високорисково наркотично вещество-хероин с нетно тегло 11.029 гр. И съдържание на активен компонент диацетилморфин 18.9 % на стойност 716.89 лева на Д. А. А. ,като деянието останало недовършено по независещи от него причини-поради което и на основание чл.354а,ал.2 т.1 пр.2 т.4 вр.с чл.354а,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.18,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимия да изтърпи едно ОБЩО наказание най-тежкото в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване ,към което е присъединил и наказанието ГЛОБА в размер на 10 000 лева. С горното решение Варненският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Преценката на двете предходни съдилища за наказание в атакувания размер е правилна. Наказанието е отмерено при съблюдаване изискванията на чл.301 ал.1 т.3 НПК вр.с чл.35 и чл.36 НК. Видно е от диспозитива на присъдата,както и от мотивите на съдебните инстанции,че подсъдимият е осъден за три отделни деяния,всяко със завишена степен на обществена опасност. Данните за съдебното минало на подсъдимия-осъждан четири пъти за престъпления от общ характер,включително и по чл.354 НК,което обуславя и квалификацията му по чл.354,а,ал.2 т.1 и т.4 НК,дава основание за извод,че той е личност със завишена степен на обществена опасност. Допълнителен аргумент за това е и факта,че в осъществяване на инкриминираната престъпна дейност подсъдимият съвместно с подс. Николов приобщил непълнолетната подсъдима С. От събраните доказателства е установено,че подс. Николов се снабдявал с наркотик-хероин от неустановено лице,след което го предоставял на подсъдимите Б. и С. разпределен на дози в пакетчета заедно с мобилен телефон. Подс. Б. приемал по телефона поръчки за наркотик от наркозависими ,извозвал с МПС подсъдимата С. до съответното място,която продавала наркотика на поръчалите я лица. Всяка вечер подс. Б. и подс. Стоянова около 21.00ч се срещали с подс. Николов и му предавали парите от продажбата, остатъка от непродадения наркотик,както и оборотния мобилен телефон. Част от получените суми оставали в подсъдимите Б. и С. като основен източник на доходи. Подс. Николов приемал поръчки на същия телефон и продавал хероин през нощта. Посочения механизъм на организирана и съгласувана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл.354 А НК,придобиването без надлежно разрешително на високорисково вещество-хероин с нетно тегло 11.09 грама,както и опита да разпространи в изпълнение на общото решение посоченото количество наркотично вещество,легитимира подс. Б. като активен участник в инкриминираните деяния. В този смисъл и предвид съдебното минало на този подсъдим,доводът за явна несправедливост на наказанието не се подкрепя от данните по делото. Производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК,като наказанието е определено в съгласие с императивната норма на чл.373,ал.2 вр.с чл.371,т.2 НПК. По реда на чл.55 НК съдът е определил на подс. Б. наказание под предвидената долна граница на всеки един от престъпните състави. Определеното по-тежко наказание от 4г. и 6 м. лишаване от свобода е съобразено с обстоятелството,че деянието по чл.354А,ал.2 НК е извършено при наличието на два квалифициращи признака,което обуславя и преценка за по-строга санкция,съответстваща на изискванията на чл.35,ал.2 НК,а именно-наказанието да е съответно на извършеното престъпление. Извършвайки проверка на обжалваното решение,касационната инстанция не констатира нарушение на закона в санкционната му част. В този смисъл,потвърждавайки присъдата,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК. Съгласно посочената разпоредба,наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите на чл.36 НК. Фактическите обстоятелства по делото,изложени по-горе не дават основание за такъв извод. Признанието,което е направил подсъдимия не следва да се обсъжда като допълнително основание за смекчаване на наказанието,тъй като именно признатите от него факти изложени в обстоятелствената част на обвинението,са обусловили приложението на диференцираната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК,която регламентира наказание при условията на чл.55 НК. Само при наличието на самопризнание съдът може да наложи друго по-леко по вид и размер наказание,без да са налице предпоставките за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. По изложените съображения ,решението е законосъобразно в обжалваната му част и следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 60 от 30.04.2009г. по внохд № 513/2008г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Варненския окръжен съд от 26.11.2008г.постановена по нохд № 1527/2008г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: