О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9 София, 22 януари 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев ч.н.д. № 1918/2014 година. Производството е по реда на чл. 44, ал.1 НПК. С разпореждане № 6079 от 25.11.2014 год. по н.о.х.д. № 3214/2014 год. в закрито заседание, на основание чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 248, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 42, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от НПК съдия-докладчик при Районен съд –Плевен (РС – Плевен) е прекратил съдебното производство и е изпратил същото на Районен съд – Попово по подсъдност. Изложени са съображения, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК от НК, описано в обвинителния акт, изразяващо се във възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата, е осъществено в гр.Попово, което по правилата за местната подсъдност определя РС – Попово за компетентен да разгледа и реши делото. На следващо място, като съображение при определяне на подсъдността, е посочил, че двама от свидетелите, от списъка към обвинителния акт с лица за призоваване, живеят на територията на РС-Попово. С разпореждане № 30 от 02.12.2014 год. по н.о.х.д. № 277/2014 год. на РС – Попово докладчикът по делото е прекратил съдебното производство, повдигнал спор за подсъдност и изпратил делото на Върховния касационен съд с оглед на правомощията му по чл. 44, ал.1 НПК. Посочил е, че измамата е резултатно престъпление, при което се причинява имотна вреда на пострадалия, но резултатът не е част от изпълнителното деяние на това престъпление, независимо, че е част от нейния фактически състав. Поради това приема, че компетентен по правилата за определяне на местната подсъдност е РС – Плевен. Относно второто изложено съображение, съдията-докладчик счита, че преценката по същото е от изключителна комптентност на ВКС. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, с което излага мнение, че делото е подсъдно на РС – Плевен по съображенията, изложени от съдията-докладчик от РС – Попово. Възражението за определяне на РС – Попово за местно компетентен съгласно чл. 43, ал. 1 НПК счита за неоснователно. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от РС – Попово. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК установява общото правило за определяне на местната подсъдност по наказателни дела – по местоизвършване на престъплението. Преценката се извършва на основата на инкриминираните факти, които са посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт. В изготвения от прокурор при Районна прокуратура –гр.Плевен обвинителен акт дейността на М. Б. Н., описана като престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, се е развила в периода от 08.11.2013 г. до 13.11.2013 г. в гр.Плевен. В случая, мястото на довършване на инкриминираното престъпление не е, където подсъдимата е получила изпратените й от св. С. Й. суми - в гр.Плевен, нито, където у С. Й. е било възбудено заблуждение, а там, където е приключило второто деяние на престъплението - „поддържане на заблуждение” и където пострадалата е извършила акт на имуществено разпореждане - гр.Попово. При това положение следва да се приеме, че престъплението е довършено в гр.Попово и по правилата на местната подсъдност делото следва да се разгледа от РС - Попово. На следващо място, настоящият състав счита, че неправилно РС – Попово и прокурора от ВКП са интерпретирали, че с разпореждане № 6079 по н.о.х.о.д. № 3214/2014 г. по описа на РС – Плевен алтернативно е направено искане за промяна на подсъдността по чл. 43, т. 1 НПК. В диспозитива на посоченото разпореждане, както и в диспозитива на разпореждане № 30 по н.о.х.д. № 277/2014 г. по описа на ОС – Попово, с което е повдигнат спор за подсъдност и делото изпратено до ВКС, подобно искане липсва. Следователно произнасяне по промяна на подсъдността на това основание е недопустимо, тъй като е извън предмета, с който съдът е сезиран. Като пояснение следва да се отбележи, че за да бъде основателно искане за промяна на подсъдността по чл. 43, т. 1 НПК е необходимо да бъде изпълнен законовият критерий „много”. А именно броят на свидетелите, които подпомагат правосъдието и на които се възстановяват разходите, да надвишават със значителна бройка тези от района на първия съд, така че при промяна на подсъдността да бъде реализирана сериозна процесуална икономия, която налага смяна на общата подсъдност. Ето защо, на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВКС на Република България, III н.о., О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА по подсъдност и ВЪЗЛАГА на Районен съд – Попово разглеждането на прекратеното н.о.х.д. № 277/2014 год. по описа на Районен съд – Попово. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд - Плевен за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: