Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 03 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1838 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Постъпили са касационни жалба на защитниците на подсъдимия Х. П. Т. - адв.Р. С. и адв. С. С. против въззивно решение от 20.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 128/2014 г. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас. В жалбите се поддържа наличието единствено на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Изложени са доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени въззивното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода, но най-вече същото да бъде отложено за изпълнение при условията на чл.66 от НК. В съдебно заседание подсъдимият, въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява. Защитникът му адв.С. поддържа жалбите и моли те да бъдат уважени. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 31/24.07.2013 г., постановена от Окръжен съд – гр.Сливен по НОХД № 263/2014 г. подсъдимият Х. П. Т. е признат за виновен в това, че на 04.11.2014 г. в [населено място], обл.С., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при управление на МПС л.а. „Мерцедес С.”, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], като след деянието е избягал от местопрестъплението, поради което и на основание чл.343 ал.3 б. „Б” предл.1 вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 и вр. с чл. 58А ал.1 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановил да се изтърпи в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 400 лв., като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. По жалба на подсъдимия е било образувано ВНОХД № 128/2014 г. на Апелативен съд - гр.Бургас. С Решение от 20.10.2014 г. постановено по същото дело въззивният съд е изменил присъдата, като е отменил приложението на чл.20 ал.1 от ЗДП, а в останалата част присъдата е потвърдена. Производството пред първата инстанция е протекло по реда съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК като безспорно установените факти, релевантни към обвинението са получили правна квалификация по чл.343 ал.3 б. „Б” предл.1 вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. Въззивният съд законосъобразно и в съответствие с константната практика на ВКС е приел, че едновременното приложение на разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДП е недопустимо, тъй като същите се отнасят като обща към специална правна норма, а в случая основната причина, поради която се е стигнало до трагичния инцидент е управляването на МПС в населено място със скорост от 103 км./ч. при максимално допустима от 50 км./ч.. При проверка на изводите на първата инстанция относно индивидуализацията на наказанието въззивният съд не е коригирал тежестта на отмерената от първоинстанционния съд санкция, която е определена в максималния предвиден в закона размер от три години, след което съобразно чл.58а ал.1 от НПК е редуцирана на две години лишаване от свобода. При определяне на наказанието предходните състави са отчели наличието на два квалифициращи признака на деянието – управление на МПС без необходимата правоспособност и последвало бягство от местопроизшествието. Същевременно с това обаче, следва да се има предвид, че по настояване на подсъдимия той и роднините му са се върнали на местопроизшествието и едва тогава е бил открит трупа на пострадалия, който не е бил забелязан дори и от полицейските служители от РУП – Нова З. при първото им посещение на възникналото пътно-транспортно произшествие. На второ място, съдилищата са снижили до минимум значението на отчетените по делото като смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното искрено съжаление за извършеното и признанието на вината още в началото на досъдебното производство, т.е. цялостното поведение на Т. /процесуално и извънпроцесуално/ – от връщането му на местопрестъплението до произнасяне на присъдата, е спомогнало за своевременното разкриване на престъплението. Ето защо настоящият състав намира, че така определеното наказание в максималния предвиден в закона размер е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 във вр. с ал.1 т.3 от НПК. Същевременно с това, следва да се има предвид, че така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер. Според настоящия състав на ВКС за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК е достатъчно на Т. да бъде определено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно - две години лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ М. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За така определеното наказание отсъстват формални пречки за отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 ал.1 от НК – същото е в допустимия от закона размер, а и Т. е с чисто съдебно минало. Същевременно с това обаче касационната инстанция счита, че превантивната, предупредителна, превъзпитателна и поправяща роля на наказанието ще е по-ефикасна ако той ефективно изтърпи наложеното му наказание. Намаленият размер на санкцията не води до промяна на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, който е законосъобразно определен. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354 ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение от 20.10.2014 г. по ВНОХД № 128/2014 г. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас, с което е изменена Присъда № 31/24.07.2013 г. по НОХД № 263/2014 на Окръжен съд - гр.Сливен, като НАМАЛЯВА наложеното на Х. П. Т. наказание на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ М. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: