Ключови фрази
Частна жалба * допустимост на иск * Пряк иск на увредения срещу застрахователя * делинквент * застраховка "гражданска отговорност"


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 516
С. 15.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 980/ 2010 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Г. С. Б. и С. Е. Б. - двамата от [населено място] и по частна жалба на М. Иванова Ф. - от [населено място], Бургаска обл. срещу Определение № 93 от 2.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 135/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Определение № 655 от 10.V.2010 г. по гр.д.№ 466/ 2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по исковете на Г. С. Б., на С. Е. Б. и на М. Иванова Ф. срещу ЗД [фирма] - [населено място], клон Б. по чл. 266 ал. 1 КЗ за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като недопустими, тъй като в наказателния процес срещу прекия причинител, са уважени исковете им за обезщетения. По подробно изложените съображения, че определението е неправилно, тъй като застрахователят е отказал да ги обезщети въпреки издадените им изпълнителни листове по осъдителното решение срещу прекия причинител, жалбоподателите искат определението да се отмени. Жалбоподателите излагат, че се решава противоречиво от съдилищата процесуалноправният въпрос: ако наследниците на починало лице при ПТП, са получили изпълнителен лист за присъдените им обезщетения за вреди срещу виновния водач, имат ли за тези вреди право на иск срещу застрахователя, който е отказал да им плати с аргумента, че претенциите им са удовлетворени с факта на осъждане на деликвента - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Излагат подробни съображения за неправилност на определението, постановено при неправилно приложение на ППлВС № 7/1977 г. Жалбоподателите сочат, че съгласно т.11 от П..ВС№7/1977 г., е допустимо предявяване от пострадалия на граждански иск в наказателното производство, който иск е бил уважен, но сумите не са изплатени, и на иск срещу застрахователя в отделно производство. Сочат и материалноправни въпроси, които следва да се решат по делото, и искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и обжалваното определение да се отмени.
Ответникът по частната жалба ЗД [фирма] - [населено място] не изразява становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частните жалби. Производството по делото срещу ответницата по частните жалби М. С. Б. - от [населено място], която не е била конституирана в наказателното производство и срещу нея не е прекратено производството по иска по чл. 226 ал. 1 КЗ, е отделено - същата няма интерес от решаването на частните жалби на останалите ищци и вече не е страна по същите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК и че жалбите са допустими, като подадени в срок.
Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк.д. №1/2010 г. на ВКС, ОСТК, образувано по въпроса за допустимостта и основателността на прекия иск срещу застрахователя, когато е уважен срещу деликвента граждански иск в наказателния процес и присъдената сума не е изплатена. Тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСТК е приключило с ТР № 2/ 6.VІ.2012 г., затова следва да се възобнови производството по настоящото дело.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете за обезщетения за вреди по чл. 266 ал. 1 КЗ, предявени от Г. С. Б., С. Е. Б. и от М. Иванова Ф. срещу ЗД [фирма] - [населено място], като недопустими, тъй като в наказателния процес тези искове са уважени срещу прекия причинител. По съображения, че посочените трима ищци са се снабдили в наказателния процес с изпълнителни листове срещу деликвента и са образували изпълнително производство, е прието, че неплащането на сумите не прави исковете допустими. Съдът е изложил, че не са солидарно отговорни прекият причинител и застрахователят по застраховка ”гражданска отговорност”, че съгласно т.12 на ППлВС №7/1977 г., увреденото лице може да предяви исковете при условията на евентуалност, кумулирането на които искове е недопустимо и че е недопустимо производството по делото по иска на посочените ищци срещу застрахователя.
Изложените от жалбоподателите въпроси: ако наследниците на починало лице при ПТП, са получили изпълнителен лист за присъдените им обезщетения за вреди срещу виновния водач, имат ли за тези вреди право на иск срещу застрахователя, който е отказал да им плати с аргумента, че претенциите им са удовлетворени с факта на осъждане на деликвента, са релевантни за делото, тъй като обуславят изхода на спора. Жалбоподателите по тези въпроси поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като въпросите се решават противоречиво от съдилищата. ВКС, ОСТК с ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. е решил тези въпроси, поради което касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В посоченото Тълкувателно решение ВКС, ОСТК е приел, че при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка ”гражданска отговорност”, че за застрахователя няма сила на пресъдено нещо уважаването срещу деликвента на иска по чл. 45 ЗЗД, решението по който иск е непротивопоставимо на застрахователя и срещу него не се простира изпълнителната му сила. ВКС, ОСТК е изложил, че няма пречка увреденото лице, провело успешно иска по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, който иск е допустим предвид различния предмет, правно основание и ответник, за който иск правният интерес на ищеца е обусловен от липсата на извършено от деликвента плащане. ВКС, ОСТК е посочил, че значението на извършено от деликвента плащане на присъденото обезщетение по иска по чл. 45 ЗЗД, касае основателността на иска, а не на неговата допустимост, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване и дори при извършено от деликвента плащане на присъденото обезщетение по чл. 45 ЗЗД, искът срещу застрахователя по чл. 226 ал. 1 КЗ не е недопустим, а е въпрос за основателност, също и при извършено от деликвента частично плащане.
Тъй като въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, като е решил изложените въпроси в противоречие с ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. на ВКС, ОСТК по тълк.д. №1/2010 г., определението следва да се отмени и делото - да се върне за разглеждане на предявения иск по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 980/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
ОТМЕНЯ Определение № 93 от 2.VІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 135/ 2010 г на Бургаски апелативен съд в обжалваната част.
Връща делото в тази част за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: