3 Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 29 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……....….Мира Недева…….....……и в присъствието на прокурора….....…...........Явор ГЕБОВ.............изслуша докладваното от председателя касационно дело № 820 по описа за 2019 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. М. Н. - повереник на частните обвинители А. А. и Д. А. срещу въззивно решение № 94 от 02.05.2019г., постановено по внохд № 112/19г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и е несъответно на обществената опасност на деянието и дееца; на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Предлага се делото да се върне на въззивния съд за увеличаване на наложеното наказание до максималния предвиден размер. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Н. със същите аргументи. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Според прокурора съдилищата са отчели всички обстоятелства и са отмерили справедливо наказание, съобразено с целите по чл.36 от НК. Коректно е била отчетена и настъпилата реабилитация по предишните осъждания на подсъдимия А.. Защитникът на подсъдимия А. – адв. А. се солидаризира със становището на прокурора и предлага жалбата да се остави без уважение. В последната си дума подсъдимият И. А. изразява съжаление за стореното, като изтъква, че с оглед възрастта си не би могъл да изтърпи присъдата. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 14 от 22.02.2019г., постановена по нохд № 11/19г. по описа на окръжен съд - Габрово, подсъдимият И. А. А. е признат за виновен в това, че на 01.06.2018г., около 18.30ч. в [населено място], [община], [област], умишлено умъртвил брат си М. А. А., поради което и на основание чл.115 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият И. А. А. е признат за виновен в това, че по същото време и място се заканил на майка си А. М. А. с убийство и това заканване е възбудило у А. М. А. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 на подсъдимия И. А. е наложено общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства. В тежест на А. е възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалби на подсъдимия и частните обвинители е образувано внохд № 112/19г. на Великотърновски апелативен съд. С решение № 94 от 02.05.2019г. въззивният съд е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на частните обвинители е подадена в срока за обжалване и е допустима, а по същество е неоснователна. Явна несправедливост на наказанието e налице тогава, когато наказанието, макар да е определено в пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление, очевидно не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и не способства за постигане на целите по чл.36 от НК. В конкретния случай наказанието е определено от първостепенния съд при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства : висока степен на обществена опасност на деянието с оглед обекта на посегателство – лица от кръга на най - близките роднини; лоши характеристични данни за личността на подсъдимия и пияното състояние при извършване на деянието. Като смекчаващи обстоятелства са приети чистото съдебно минало (настъпила реабилитация по право и амнистия) и изразеното съжаление за стореното. Въззивната инстанция е отчела като отегчаващо отговорността обстоятелство завишената обществена опасност на дееца, а като смекчаващо такова - напредналата му възраст. Така приетите от въззивния съд обстоятелства от значение за определяне на наказателната отговорност, не променят наличния лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което законосъобразно въззивният съд не е увеличил размера на наказанието. В жалбата на частните обвинители не се сочат обстоятелства, които да не са били взети предвид от съдилищата при индивидуализацията на наказанието. Начинът на осъществяване на деянието и броят на нанесените удари, сочещи на трайно намерение за умъртвяване на жертвата, са елементи от състава на престъплението, които не могат да се отчитат и като отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.56 от НК. Посегателството над близки роднини - брат и майка на извършителя обуславят завишената обществена опасност на деянието, която е отчетена при индивидуализиране на наказанието. Предвид липсата на основания за утежняване на наказателно правното положение на подсъдимия А., касационният съд намери оплакването за явна несправедливост на наказанието за неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 94 от 02.05.2019г., постановено по внохд № 112/19г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: