Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 222   София, 17 август 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седми май ...………………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 187 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, атакуващ нова присъда № 118 от 05.03.09 год., постановена по ВНОХД № 2774/08 год. на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 18.03.08 год. по НОХД № 11756/06 год. по описа на Софийски районен съд и подсъдимите М. Я. и И. И. са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 НК. Иска се въззивният акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът намира, че постановената нова присъда „не кореспондира на събраните по делото доказателства, поради което се явява неправилна и незаконосъобразна”. Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушения на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. Не се изтъкват конкретни доводи, а се пресъздават фактически обстоятелства, приети и от СГС. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Защитата пледира за отхвърляне на протеста ката неоснователен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид сочените основания, доводите на прокурора от ВКП и становището на страните, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 13.10.02 год. в гр. С., в района на западна гърловина на Централна ж.п.гара в съучастие като съизвършители, използвайки МПС – л.а.м. „Форд” с рег. № С* са направили опит да отнемат чужди движими вещи, собственост на „БДЖ” ЕАД – 280 л. дизелово гориво на обща стойност 336.00 лв. от владението на МОЛ при „Тракция локомотиви”, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини, поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 и чл.54 НК са осъдени на по ЕДНА година лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал.1 за срок от по три години, като се признати за невиновни и оправдани да са отнели дизелово гориво за разликата в количеството между 280 л. до 380 л. от маневрен дизелов локомотив с номер 52053 от владението на Л. Т. , както и да се извършили престъплението в качеството им на длъжностни лица, възползвали се от служебното си положение. Съдът се е произнесъл и по разноските. По отношение на собствеността и владението на предмета на престъплението в мотивите към присъдата на стр.6-7 първоинстанционният съд е приел, че не са събрани доказателства за МОЛ и мястото от което е отнето горивото, но Я. и И. са извършили престъплението кражба на точно определени вещи от владение на МОЛ и собствени на „БДЖ” ЕАД, тъй като чрез СХЕ е доказано, че течността в тубите е била дизелово гориво за локомотиви, единствено посоченото дружество има монопол върху ж.п.превозите и тубите са били изнасяни от района на ж.п.г – София. Не е посочил чрез кои доказателства е установил тази собственост и владение. На базата на собствен анализ на всички събрани по делото доказателства въззивният съд е възприел фактическите обстоятелства, залегнали в мотивите на районния съд, с изключение на обстоятелството, че двамата свидетели М. и П. – служители на РУ „Транспортна полиция, са видели подсъдимите да пренасят туби. Приел е, че те са възприели подсъдимите единствено да товарят процесните туби. Не се е съгласил с правния извод на първоинстанционния съд, че обвинението е доказано по несъмнен начин от обективна страна и законосъобразно ги е оправдал, като е изложил убедителни мотиви за решението си. Върховният касационен съд споделя аргументите, довели до оправдаването на двамата подсъдими. В протеста и пледоарията на представителя на ВКП не се сочат доводи, които да разколебаят мотивацията на въззивния съд. От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че абсолютно недоказани са останали важни елементи от състава на престъплението – собствеността, владението, мястото и начина на отнемането на предмета на престъплението. Доказателства в тази насока не могат да бъдат събрани при връщане на делото за ново разглеждане, поради отдалечеността на деянието, извършено 2002 год., нехайното водене на досъдебно производство в рамките на четири години, довело до унищожаване на веществените доказателства и констатираната незаинтересованост на сочения в обвинителния акт собственик „БДЖ” ЕАД. Ето защо Я. и И. законосъобразно са оправдани, тъй като осъдителната присъдата не може да почива на предположения относно посочените елементи от състава на престъплението и при недоказано по несъмнен начин обвинение. При разглеждане на делото от СГС не са допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.2 НПК и не са нарушени основните принципи по чл. 13 и 14 НПК. При тези съображения протестът е неоснователен и оправдаталната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 118 от 05.03.09 год., постановена по ВНОХД № 2774/08 год. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................