5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 150 [населено място], 24.04.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№2924 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по жалба на „Глобал Галакс“ ЕООД срещу определение №2938/05.09.2019г. по в.ч.гр.д. №3856/2019г. на Софийски апелативен съд, поправено с определение от 23.01.2020г. по същото дело. С обжалваното определение съставът на САС е отменил определение №10940/07.05.2019г. по гр.д.№205/2017г. на СГС, ГО, І-9 състав, постановено по молба по чл.248 от ГПК и вместо това е изменил в частта за разноските определението от 21.03.2019г. за прекратяване на гр.д.№205/2017г. на СГС, ГО, І-9 състав, като е осъдил „Глобал Галакс“ ЕООД да заплати на Н. Б., гражданин на Република Гърция, сумата над 2000 лева до 2933,74 лева, представляваща разноски за производството по делото. Със същото определение САС е потвърдил определение от 24.06.2019г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в определение №10940/07.05.2009г. по гр.д.№205/2017г. на СГС, ГО, І-9 състав. Частният касационен жалбоподател поддържа, че отмененото от САС определение от 07.05.2019г. е недопустимо, тъй като с него съдът е отказал да измени несъществуващ съдебен акт /определението за прекратяване на гр.д.№205/2017г. на СГС, ГО, І-9 състав, е от 21.03.2019г., а не както е посочил първоинстанционният съд от 21.04.2019г./ Излага доводи, че като е изменил едно недопустимо определение, без да преодолее този съществен порок, въззивният съд на свой ред е постановил едно недопустимо определение. Счита обжалваното определение и за неправилно, тъй като макар и да са предявени алтернативни искове, се касае за едно и също материално право и дължимата държавна такса следва да е в размер като за един иск. Твърди, че по същия начин следва да се третира и дължимостта на адвокатските възнаграждения. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като обуславящи за спора следните процесуалноправни въпроси: 1./ „Следва ли въззивният съд в производство по въззивна жалба при установяване на незаконосъобразност на определение на първоинстанционния съд и отмяна на същото, да се произнесе по същество с нов съдебен акт / определение/ или е възможно да измени вече отмененото определение?“ 2./ „Доколкото, чрез алтернативно предявени искове от съда се търси един правен резултат, независимо от броя искове, следва ли да се приеме, че предоставената адвокатска защита следва да се обвързва с търсената от съда защита, а именно само за един иск?“ По първи въпрос допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в определение №256/02.06.2016г. по ч.гр.д.№2191/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №228/01.10.2014г. по гр.д.№1060/2014г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №25/10.02.2010г. по гр.д.№668/2009г. на ВКС, ГК, IІ г.о. и др. По втория въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като посочва, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото по него не е налице изрична съдебна практика на ВКС. Ответникът Н. Б. поддържа, че жалбата е просрочена, а също и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е оплакването на ответника по жалбата, че същата е просрочена. Съобщение за обжалваното определение на САС е връчено на „Глобал Галакс“ ЕООД на 16.09.2019г., жалбата е подадена на 24.09.2019г. в рамките на преклузивния срок, тъй като 23.09.2019г. е бил почивен ден съгласно разпоредбата на чл.154 ал.2 от КТ. За отмени обжалваното определение на СГС, въззивният съд е изтъкнал, че за всеки от предявените в условията на евентуалност искове за сумата от 17 500 евро се дължи отделно адвокатско възнаграждение. С оглед на това е приел, че общият размер на заплатения от ответника адвокатски хонорар е под установения в Наредба №1 от 09.07.2004г. минимум. Не е налице вероятна недопустимост на обжалваното определение, доколкото съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по частната жалба, с която е бил сезиран. Първият въведен от частния касационен жалбоподател процесуалноправен въпрос, е относим не към даденото от въззивния съд разрешение на спора, с който е бил сезиран, а към допусната от съда явна фактическа грешка. Такава действително е налице, тъй като с обжалваното определение съставът на САС е отменил определение №10940/07.05.2019г. по гр.д.№205/2017г. на СГС, ГО, І-9 състав, постановено по молба по чл.248 от ГПК и вместо това е изменил в частта за разноските същото определение, а не първоначалния акт, с който са присъдени разноските – определение от 21.03.2017г. Тази фактическа грешка обаче е отстранена с постановеното по реда на чл.247 от ГПК определение 23.01.2020г. по в.ч.гр.д. №3856/2019г. на Софийски апелативен съд. Определението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по втория поставен от касатора въпрос. Същият е обуславящ изхода на спора, доколкото въззивният съд е изразил становище, че при предявените в условията на евентуалност искове за една и съща сума се дължи отделно адвокатско възнаграждение по всеки иск. По поставения въпрос е формирана практика на ВКС с определение № 284 от 06.04.2012г. по ч.гр.д. 238/2012г. на ВКС, на ІV г.о., в което се приема, че когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, адвокатското възнаграждение е едно. Поради това касационното обжалване на определение №2938/05.09.2019г. по в.ч.гр.д. №3856/2019г. на Софийски апелативен съд, поправено с определение от 23.01.2020г. по същото дело, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. По основателността на частната касационна жалба: С оглед приетото в практиката на ВКС, даденото от въззивния съд разрешение на поставения процесуалноправен въпрос е неправилно. Основателни са доводите на касатора, че при преценката относно прекомерност на уговореното и заплатено от ответника по делото адвокатско възнаграждение , следва да се съобрази цената само на един от алтернативно предявените искове. В разпоредбата на чл.72 ал.1 от ГПК е предвидено, че за предявените с една искова молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците. При постигане на позитивно решение по един от тези искове, ответникът следва да понесе отговорността за разноски, като ще дължи заплащане на цялото уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като е уговорено за защита на едно благо. Съответно и при преценката на минималното адвокатско възнаграждение следва да се съобрази стойността на защитаваното материално благо – тоест цената само на един от евентуално, респ. алтернативно предявените искове. В случая минималното възнаграждение при цена на един от исковете от 34 227,03 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения възлиза на 1556 лева. Уговореното и заплатеното от ответника по иска адвокатско възнаграждение надвишава почти двукратно този размер, но не е прекомерно. Възможността за намаляване на възнаграждението по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, не предполага задължение за съда във всеки случай да свежда уговореното възнаграждение до минималното, предвидено в Наредба №1 от 09.07.2004г. В случая следва да се съобразят фактическата и правна сложност на спора и множеството направени в исковата молба доказателствени искания. С оглед на това настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за намаляване поради прекомерност на направените от ответника Н. Б. разноски за адвокатско възнаграждение. По тези съображения обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото такива не се дължат при обжалване на актове, постановени по реда на чл.248 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОСТАВЯ В СИЛА определение №2938/05.09.2019г. по в.ч.гр.д. №3856/2019г. на Софийски апелативен съд, поправено с определение от 23.01.2020г. по същото дело, в частта, с която след отмяна на определение №10940/07.05.2019г. по гр.д.№205/2017г. на СГС, ГО, І-9 състав, постановено по молба по чл.248 от ГПК, е изменено в частта за разноските определението от 21.03.2019г. за прекратяване на гр.д.№205/2017г. на СГС, ГО, І-9 състав, като „Глобал Галакс“ ЕООД е осъдено да заплати на Н. Б., гражданин на Република Гърция, сумата над 2000 лева до 2933,74 лева, представляваща разноски за производството по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.