4 Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр. София, 12.11. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3601 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК. Образувано е по молба на В. П. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 7/22.11.2010 г. по гр. дело № 1753/2010 г. на Видинския районен съд (ВРС) – в частта му, с която е отхвърлен осъдителният иск на молителя срещу И. Е. М., в качеството й на [фирма], за сумата 3 300 лв. – трудово възнаграждение за периода 01.10.2008 г. – 31.12.2008 г. и 01.02.2009 г. – 31.12.2009 г., и молителят е осъден да заплати на същата разноски за адвокатско възнаграждение в размер 321 лв. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Поддържа се, че искът на молителя е отхвърлен с влязлото в сила решение, тъй като ответницата е представила по делото ведомости за изплатени на молителя трудови възнаграждения за горната сума и периоди. Твърди се и че с присъда № 250/28.03.2012 г. по н.о.х.д. № 1559/2011 г. на ВРС, потвърдена с решение № 78/18.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 133/2012 г. на Видинския окръжен съд (ВОС), ответницата е осъдена за съставянето на неистински документ – същите ведомости за заплати, в които тя е фалшифицирала подписите на молителя и на колегите му. Ответницата И. Е. М., в качеството си на [фирма], не заявява становище по молбата за отмяна. Молбата е процесуално допустима по съображенията, изложени в определение № 188/16.07.2013 г., постановено по настоящото дело. Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения: За да отхвърли иска на молителя за заплащане на трудово възнаграждение в размер 2 640 лв. за периода 01.02.2009 г. – 31.12.2009 г., районният съд е приел в мотивите към атакуваното решение, че това трудово възнаграждение е заплатено на молителя. Този извод е направен въз основа заключението на вещото лице по делото, съгласно което за този период трудовото възнаграждение е изплатено на молителя по ведомост срещу подпис. С приетата в настоящото отменително производство, присъда № 250/28.03.2012 г. по н.о.х.д. № 1559/2011 г. на ВРС, която е влязла в сила, тъй като е потвърдена с необжалваемо решение № 78/18.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 133/2012 г. на ВОС, ответницата по молбата за отмяна и по иска – И. Е. М. е призната за виновна и е осъдена на лишаване от свобода за престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно – за това, че през периода месец декември 2008 г. – месец декември 2009 г., в качеството си на длъжностно лице, а именно – „директор” и „собственик” на [фирма], е съставила 13 броя разчетно-платежни ведомости на същата фирма, в които е удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тия обстоятелства, между които и обстоятелствата, че молителят по настоящото дело В. П. И. за периода месец декември 2008 г. – месец декември 2009 г. е получил заплати от ответницата. От горното е видно, че по надлежния съдебен ред – с посочената влязла в сила присъда, са установени, както престъпно действие от страна на ответницата – престъплението по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено от нея, така и неистинност на документи – разчетно-платежните ведомости, в които ответницата е удостоверила неверните обстоятелства, че молителят В. П. И. е получил от нея, в качеството й на едноличен търговец и негов работодател, трудово възнаграждение за процесния по делото период 01.02.2009 г. – 31.12.2009 г. Искът на молителя за този период и за сумата 2 640 лв. е бил отхвърлен с влязлото в сила решение, като са взети предвид от вещото лице по делото и от съда, именно тези неистински документи. От това следва, че е налице наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК – за отмяна на атакуваното решение – в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на трудово възнаграждение в размер 2 640 лв. за периода 01.02.2009 г. – 31.12.2009 г., както и за отмяна на атакуваното решение – и в обусловената от изхода на материалноправния спор част относно разноските, с която молителят е осъден да заплати такива на ответницата в размер 321 лв. Поради това, в тази й част молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВРС следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд – за новото му разглеждане в отменените части от друг негов състав, като новото разглеждане следва да започне от фазата по събиране на доказателствата, при което да се съобрази и наличието на влязлата в сила присъда. За да отхвърли иска на молителя за заплащане на трудово възнаграждение в размер 660 лв. за периода 01.10.2008 г. – 31.12.2008 г., районният съд е приел в мотивите към атакуваното решение, че и това трудово възнаграждение е заплатено на молителя. Този извод е направен също въз основа заключението на вещото лице по делото, съгласно което за този период трудовото възнаграждение е изплатено на молителя, но не по ведомост, а по банков път, както следва: за месец октомври 2008 г. – в размер 220 лв. е преведено по сметка на ищеца в Ц. на 25.11.2008 г., за месец ноември 2008 г. – в размер 220 лв. е преведено по сметка на ищеца в Ц. на 12.12.2008 г. и за месец декември 2008 г. – в размер 240 лв. е преведено на 18.05.2009 г. От горното е видно, че влязлата в сила присъда, с която ответницата е призната за виновна и е осъдена за съставянето на неистинските 13 броя разчетно-платежни ведомости за периода месец декември 2008 г. – месец декември 2009 г., няма никаква връзка с извода на съда за отхвърлянето на иска за сумата 660 лв. и за периода 01.10.2008 г. – 31.12.2008 г. Поради това, като неоснователна, молбата за отмяна на влязлото в сила решение в тази й част следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, влязлото в сила решение № 7/22.11.2010 г. по гр. дело № 1753/2010 г. на Видинския районен съд – в частта, с която е отхвърлен, предявеният от В. П. И. срещу И. Е. М., в качеството й на [фирма], иск за заплащане на сумата 2 640 лв. – трудово възнаграждение за периода 01.02.2009 г. – 31.12.2009 г.; и в частта, с която В. П. И. е осъден да заплати на И. Е. М., в качеството й на [фирма], разноски за адвокатско възнаграждение в размер 321 лв.; ВРЪЩА делото на Видинския районен съд за ново разглеждане в отменените части от друг негов състав, като новото разглеждане започне от фазата по събиране на доказателства; ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. И. – в останалата й част – за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, на влязлото в сила решение № 7/22.11.2010 г. по гр. дело № 1753/2010 г. на Видинския районен съд – в частта, с която е отхвърлен, предявеният от В. П. И. срещу И. Е. М., в качеството й на [фирма], иск за заплащане на сумата 660 лв. – трудово възнаграждение за периода 01.10.2008 г. – 31.12.2008 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.