7 Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр. София, 07 юли 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Спас Иванчев при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 593 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Е. В. В., чрез упълномощения защитник адв. Л. Н. от САК, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 1159 от 25 февруари 2016 година на Софийския районен съд, НО, 130-ти състав, постановена по нохд № 19275/2014 година по описа на този съд. С искането си осъденият В. претендира възобновяване на наказателното дело и отмяна на посочената присъда, тъй като на 25. 02. 2016 година е бил задържан в полицията в [населено място] и участието му в проведеното тогава съдебно заседание по делото обективно не е било възможно. В производството пред ВКС осъденият В. участва лично и с назначения му служебен защитник - адв. А. Б. от Софийската адвокатска колегия, който поддържа искането. В лична защита осъденият В. поддържа становището на служебния си защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че с оглед правилното решаване на делото е необходим нов официален превод на писмото от полицията в [населено място], Холандия, което обуславя неговото отлагане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Е. В. В. за това, че на 21. 07. 2013 година, в [населено място], управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС и след като е наказан за същото деяние по административен ред с НП № АЕ2587 от 24. 07. 2008 година на зам.началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР и от наказването не е изминала една година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й, на 11. 03. 2016 година. Искането на осъдения В. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо – направено е от лице, което претендира, че има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото е депозирано в първоинстанционния съд на 26. 05. 2016 година. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Осъденият Е. В. В. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 10. 12. 2013 година и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Разследващият орган му е разяснил нейното съдържание и последици от неизпълнението й. Надлежното извършване на това процесуално-следствено действие е удостоверено чрез подписване на постановлението лично от В., освен от разследващия орган. Разследването е предявено на В. на 26. 08. 2014 година (л. 35 от ДП). Обвинителният акт срещу него е внесен в съда на 17. 10. с. г. На 24. 10. 2014 година е постановено разпореждане на съдията-докладчик, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27. 11. 2014 година и е разпоредено връчването на преписи от обвинителния акт и от разпореждането на осъдения В.. Това разпореждане на съда не е могло да бъде изпълнено, тъй като осъденият не е намерен на посочения от него на досъдебното производство адрес в[жк](призовка на л. 15 от съдебното дело). В съдебното заседание на 27. 11. 2014 година осъденият В. не се е явил. Съдът е отложил разглеждането на делото за 30. 01. 2015 година и е разпоредил събиране на данни за актуалния му адрес и местонахождението му чрез справки в ГД „Изпълнение на наказанията”, в Националната следствена служба, АИС, БДС, справка по Наредба № 14 за актуален и настоящ адрес, справка за регистрирани договори и справка от мобилните оператори. Обявен е за издирване с телеграма № 15037 / 2015 година (писмо на л. 97 от нох дело). В следващите две съдебни заседания (на 30. 01. 2015 година и на 12. 03. 2015 година) В. отново не се е явил, нередовно призован, тъй като не е намерен на известните адреси в[жк]и в[жк]. На 26. 04. 2015 година, чрез служител на ГКПП „К.”, на подсъдимия В. е връчена призовка, с препис от обвинителния акт и разпореждането от 24. 10. 2014 година, като така е надлежно призован за участие в съдебно заседание на 30. 04. 2015 година. В това съдебно заседание осъденият В. се е явил лично. По направено от осъдения искане за осигуряване на възможност за упълномощаване на договорен защитник и отказа му за бъде защитаван от определения му за служебен защитник адвокат Д. А., съдът е отложил делото за 12. 06. 2015 година. В това съдебно заседание осъденият В. не се е явил, редовно призован от предходното съдебно заседание. Адвокат А. е съобщил, че В. се е свързал с него по телефона, уведомил го е, че се намира в Холандия, няма да може да присъства в съдебното заседание, но желае разглеждането на делото да започне в негово отсъствие и адв. А. да бъде назначен за негов служебен защитник. Съдът е приел, че присъствието на осъдения в съдебно заседание не е задължително и с оглед редовното му призоваване и желанието делото да се разгледа в негово отсъствие, е дал ход на делото. Поради направено от служебния защитник доказателствено искане делото е отложено за 02. 10. 2015 година, а впоследствие - за 03. 12. 2015 година, когато делото отново е отложено за 25. 02. 2016 година поради неявяване на осъдения В. и на служебния му защитник. На 08. 01. 2016 година осъденият В. е уведомен по телефона от секретаря на 130-ти наказателен състав за датата за разглеждане на делото (л. 144 от нох дело). В съдебното заседание, проведено на 25. 02. 2016 година, В. не се е явил, редовно призован. Явил се е защитникът му и съдът е приел, че няма пречка за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения, дал е ход, провел е съдебно следствие, изслушал е съдебните прения и е постановил атакуваната сега присъда. При тези данни е видно, че наказателното производство срещу осъдения В. е проведено изцяло с негово участие в досъдебната фаза на процеса. Съдебното разглеждане на делото е извършено в негово отсъствие, но след изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК – на 26. 04. 2015 година на осъдения са връчени преписи от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик и същият е редовно призован за съдебното заседание на 30. 04. с. г., в което заседание е участвал лично и е заявил тези обстоятелства, като е посочил и местопребиваването си в [населено място], Холандия. След тази дата са проведени пет съдебни заседания, в които осъденият не се е явявал. Следва да се отбележи, че с оглед характера на предявеното на В. обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК, присъствието му в съдебно заседание не е задължително. Съдебното разглеждане на делото не е проведено при някоя от хипотезите на чл. 269, ал. 3 от НПК, защото предпоставките за това не са били налице. При това положение, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 година). Според посочената норма, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК) или след като е изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, какъвто несъмнено е настоящият случай. Както бе посочено, осъденият В. е участвал лично в цялата досъдебна фаза на наказателното производство. При взимане на мярката му за неотклонение „подписка” е бил уведомен за задълженията си да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на съответния орган, да съобщава за всяка промяна на адреса си, да се явява при всяко призоваване, а също така е бил уведомен и за последиците от неспазване на тези изисквания с постановлението за привличане на обвиняем от 10. 12. 2013 година и с разпореждането от 24. 10. 2014 година. Въпреки това, осъденият се е отклонил от известния по делото адрес без съответно разрешение, не е уведомил за това съда, напуснал е пределите на страната и не е съобщил новото си местопребиваване до намирането му от служебно лице след обявяването му за издирване. Той сам се е поставил в условия, при които да не може да бъде осигурено личното му участие в съдебната фаза на процеса, след като му е станало известно, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Съдът е направил необходимото за осигуряване на личното му участие, след което е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство и е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. Съдът е охранил в нужната степен интересите осъдения, като е изпълнил задължението си по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и е извършил преценка, че неучастието му няма да препятства разкриването на обективната истина по делото. На В. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен избор, от който обаче той не може да черпи права. Неявяването му в съдебните заседания след 30. 04. 2015 година се дължи единствено на взето от него решение да не упражни правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса. Този извод не се повлиява от обстоятелството, че на 24. 02. 2016 година е бил задържан от властите на Кралство Холандия, след като преди това се е отклонил от местоживеенето си, нарушил е условията на взетата мярка за неотклонение и е напуснал пределите на страната, без надлежно уведомяване и разрешение за това. То би имало значение евентуално на плоскостта на преценка за наличие на хипотезата по чл. 423, ал. 5 от НПК - когато предаденият на Р. България от друга държава задочно осъден съдържа и изрично предоставени от страната ни гаранции в европейска заповед за арест (ЕЗА) за възобновяване на делото. От съдържанието на писмо с вх. № 6221/15.06.2016 г. на ВКП се установява, че по отношение на Е. В. В. не е издавана ЕЗА. А и както подробно бе изяснено по-горе, същият няма качеството на задочно осъден. В заключение, процесуалното поведение на осъдения В. и фактът, че той е бил запознат с воденото срещу него производство, но сам е решил да не участва в съдебното разглеждане на делото, за което е бил уведомен, поискал е и е получил правна помощ в лицето на защитник и той е изпълнил задълженията си на такъв, дава основание за извода за неоснователност на искането му за възобновяване на делото, поради което то следва да бъде оставено без уважение. Наведените от защитата на осъдения доводи, касаещи доказателствената дейност на съда, са относими към основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Поради изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. В. В. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 1159 от 25 февруари 2016 година, на Софийския районен съд, НО, 130-ти състав, постановена по нохд № 19275/2014 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.