Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 673

София, 11.08.2022 год.



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 107 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Ю., подадена чрез процесуален представител адв.Ж., срещу въззивно решение от 15.10.2021г., постановено по в.гр.д.№214/2021г. на Окръжен съд - Търговище, в частта, с която е потвърдено решение от 01.07.2021г. по гр.д.№1315/2020г. на Районен съд - Търговище за отхвърляне на предявения от М. И. Ю. срещу Р. С. Х. иск с правно основание чл.227, ал., б.“в“ ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. С. Х., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от М. И. Ю. срещу Р. С. Х. иск с правно основание чл.227, ал., б.“в“ ЗЗД за отмяна до размер на 1/2 ид.ч. на дарение, извършено с нот.акт №, т., нот.д.№г. на РС-Търговище, с което С. Х. Ю., б.ж. на [населено място], дарява сина си Р. С. Х. втори жилищен етаж ид. №61676.512.200.1.2 от жилищна сграда в [населено място], общ.Търговище, построена в ПИ ид.№ ...................., с площ от 86.24 кв.м.
Въззивният съд е посочил, че в случаите, когато се касае за имот, придобит в режим на СИО и дарственото разпореждане с целия имот от единия съпруг не е атакувано от другия /напротив-при изповядване на сделката е декларирано писмено съгласие-чл.13, ал.3 от СК/68г., т.е. използвана е втората форма на разпореждане с обща вещ и съпругата се явява дари-тел на собствената си 1/2 ид.ч. от СИО-решение №216/15. 10.2013г. по гр.д.№2925/2013г. на ВКС, Iг.о./, е налице споделено дарствено намерение и този съпруг не е лишен от правото по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД да иска отмяна на дарението за своята част, поради непризнателност. Приел е, че е спазен и преклузивния срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД, с оглед твърденията на ищцата, че материалното й състояние е трайно влошено от м.август 2020г., откогато не може да ползва жилището си.
Установено е, че ищцата е на 81годишна възраст; че живее с дъщеря си в Република Турция, като през летните месеци се връща в Република България и отсяда в процесната къща; че не разполага с жилище, тъй като възмездно е прехвърлила дела си от първия етаж на дъщеря си през 2008г., а стаичките, които е обитавала понастоящем са непригодни за живеене. До 21.01.2021г. е имала сключен договор за наем на жилище в [населено място], а след връщането й в България - договор за наем на жилище от 15.04.2021г. за сумата 300 лв., сключен с брата на зет й. На 15.10.2019г. е претърпяла исхемичен инсулт, като грижите и разходите по лечението й са поети изцяло от дъщеря й свидетелката С. С.. По повод имуществени спорове относно имота, ищцата и дъщеря й са във влошени отношения с ответника, който от дълги години живее в Кралство Белгия и получава обезщетение за безработица от 2016г. в размер на 575 евро месечно, като от 2017г. живее под наем при наемна цена в размер на 350 евро на месец. Съгласно приложеното удостоверение от НОИ-Търговище, след м.юли 2020г. ищцата получава месечна пенсия с добавка в размер на 411,81 лв., като съгласно заключението на назначената икономическа експертиза, средномесечният й разход, предвид и средностатистическите данни за страната, е в размер на 902,90 лв., в който се включва и сумата по договора за наем в размер на 300 лв. или недостиг в размер на 491,09 лв.
Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае; че поканата за това обаче не е достатъчна, а е необходимо претендираната издръжка да е единственият начин за преодоляване на влошеното материално състояние на дарителя, както и надареният да не изпадне в състояние, по-лошо от това на дарителя-ТР №1/ 21.10.2013г. по т.д. №1/2013г. на ВКС, ОСГК. Въззивният съд е е приел, че в конкретния случай, материалните средства на ищцата действително не са недостатъчни за задоволяване в оптимален обем на потребностите й, но същевременно са адекватни на икономическото състояние на страната и региона, както и на съответната социална среда.В тази насока, достоверността на представения от същата договор от 15.04.2021г. за наем на жилище за сумата 300 лв. следва да бъде поставена под съмнение, тъй като е сключен в хода на процеса, само няколко дни преди първото заседание по делото и то с брата на зет й, предвид и влошените отношения между дъщерята на ищцата и ответника.Въззивният съд е изложил съображения, че при това положение, недостигът на средства за ищцата се свежда до сумата 191 лв., но дори и договорът да не е симулативен, то сам надареният се нуждае от много повече средства, тъй като от 30.06.2016г. е регистриран като трайно безработен и месечно разполага със сумата 225 евро, която сума и то при жизнения стандарт в Кралство Белгия, е крайно недостатъчна за задоволяване и на найнепосредствените му ежедневни потребности. Въззивният съд е приел, че с оглед на тези обстоятелства, степента на укоримост в поведението му не е равнозначна на правно значимата непризнателност по смисъла на закона и не следва да има посочената правна последица, както при другите, несравнимо по-тежки, основания за отмяна на дарение.Т.е., посочените доказателства установяват обективна невъзможност за престиране, а не необоснован отказ за даване на необходима издръжка, поради което предявеният иск по чл.227, ал.1, б.“в“ е неоснователен, обуславящо потвърждаване на отхвърлителното решение относно 1/2 ид.ч. от дарението.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: 1„Кога е налице обективна невъзможност на надарения да подпомогне издръжката на дарителя и към кой момент е налице обоснован отказ от даване на издръжка?“; 2“Налице ли е проява на непризнателност когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издлъжка на дарителят, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя?“; 3“Кои са релевантните обстоятелства при преценка на възможността на дарения да предоставя издръжка?“; 4“Следва ли съдът да вземе предвид всички реално извършени действия от дарения, да извърши преценка дали дареният сам не е поставил в нужда дарителя и да следи служебно за правилното прилагане на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, съответно да даде указания за релевантните факти, като разпредели доказателствента тежест, както и да събере доказателства, които се събират служебно от съда?“. Според касатора по тези въпроси въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№3459/2013г. на ВКС, ІІІг.о.решение по гр.д.№372/2003г. на ВКС, ІІ г.о.; решение по гр.д.№705/2014г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№1203/2012г. на ВКС, ІVг.о.; Тълкувателно решение №1 от 21.10.2013г.о т.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС.
Според касатора е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 5.“Налице ли е проява на непризнателност когато дареният с действията си поставя в нужда дарителя и в същото време не предоставя поисканата от дарителя издръжка, от която дарителят трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства за живеене, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя?“; 6“Следва ли да се приеме поставянето в нужда на дарителя и лишаването от подслон и нормални жилищни условия на живот за форма на непризнателност от страна на надарения? Налице ли е злоупотреба с право от страна на надарения?“. Касаторът сочи, че последните два от поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът е посочил също в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че „неизпълнението на задължението на съд за обсъждане на всички правно релевантни факти е в противоречие с практиката на ВКС, свързана с изпълнение на задължението по чл.235, ал.2 ГПК“, решение по гр.д.№1084/2011г. на ВКС, ІІІг.о. и решение по гр.д.№1163/2010г. на ВКС, ІVг.о.
Настоящият касационен състав не намира да е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Четвъртият от поставените въпроси не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като предпоставя в себе си да е приета за установена различна от приетата за установена фактичаска обстановка от въззивния съд, а именно – дареният сам да е поставил в нужда дарителя. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Същото се отнася и до поставените от касатора пети и шести въпроси, по които освен това няма обосновка за допълнително соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е аргументирал разрешен от въззивния съд въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
По първите три въпроса неоснователно се сочи от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. С Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГК на ВКС на поставения правен въпрос е даден отговор, според който при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. С решението е прието, че срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което се трансформира в правно за даване на издръжка, при наличието на кумулативна даденост на предпоставките - трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него до дарения и отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. С оглед на справедливостта в случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки /най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка по закон, е прието, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на правното задължение за даване на издръжка и отказа на дарения да даде поисканата от него издръжка не е необоснован, поради което не следва да се признае право на отмяна на дарението. С въззивното решение не е прието нещо различно по тези въпроси, а е прието с оглед на установената фактическа обстановка, че дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности, с оглед на което е прието, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на правното задължение за даване на издръжка и отказа на дарения да даде поисканата от него издръжка не е необоснован, поради което не следва да се признае право на отмяна на дарението. Тълкувателното решение е постановено за да се преодолее противоречивата съдебна практика по поставения за тълкуване въпрос, поради което след постановяването му даденото с него разрешение е задължително за съдилищата и в конкретния случай е съобразено от въззивния съд. Позоваването на противоречивата практика до постановяването на търкувателното решение, която не е възприета с него, не е релевантно за приложението на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът е посочил също в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че „неизпълнението на задължението на съд за обсъждане на всички правно релевантни факти е в противоречие с практиката на ВКС, свързана с изпълнение на задължението по чл.235, ал.2 ГПК“, решение по гр.д.№1084/2011г. на ВКС, ІІІг.о. и решение по гр.д.№1163/2010г. на ВКС, ІVг.о. Според касатора „въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала, че ответника реализира доходи, позволяващи му да й изплаща издръжка, но по делото има събрани достатъчно косвени доказателства, за това, че ответникът реализира добри доходи“ и че този въпрос не бил изследван нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. Както се посочи, несъгласието на страната с изводите на въззивния съд от фактическа и правна страна е оплакване по същество и не може да се обсъжда във фазата по допускане на касационното обжалване. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 720лв. – за адвокатско възнаграждение с ДДС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.10.2021г., постановено по в.гр.д.№214/2021г. на Окръжен съд - Търговище, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. И. Ю., ЕГН [ЕГН], да заплати на Р. С. Х., ЕГН [ЕГН], сумата 720лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: