Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр.София, 04 април 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 1031 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. С. Ц., депозирана чрез защитата, срещу въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 52 от 8.12.2010 г, по ВНОХД № 664/10, с която е отменена в наказателната й част присъда на Софийски градски съд № 255 от 6.07.10 г, по НОХД № 3197/08, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 31.08.2007 г в[населено място], се е опитал умишлено да умъртви С. К. Я., като престъплението е останало недовършено поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 и чл. 58, б. „а” и чл. 55 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 31.08.2007 г в[населено място], е причинил на С. К. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в коремната кухина, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”,отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, като е оправдан по обвинението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, както и е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 30 000 лв, а искът е отхвърлен до пълния му размер от 60 000 лв. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Правото на защита на подсъдимия е нарушено с отказа да се изслуша повторна комплексна съдебно-балистична и компютърно-томографска експертиза. Фактическата обстановка е останала неизяснена поради отказа да се допусне поисканата експертиза. Не е установено обстоятелството на какво се дължи наличието на метални тела в тялото на пострадалия, извън това, получено при инкриминирания инцидент. Неправилно е отказано изясняване на обстоятелството дали е водено наказателно производство по повод предходен инцидент с пострадалия. Неправилно е интерпретирано разстоянието, от което е произведен изстрелът, и посоката на раневия канал. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като деянието представлява средна телесна повреда, а не опит за убийство. Наложеното наказание е явно несправедливо. То не е съобразено с ниската степен на обществена опасност на дееца и с целите по чл. 36 НК. Обжалваната присъда е незаконосъобразна и в нейната гражданско-осъдителна част. Налице са основания за отхвърляне на иска по чл. 45 ЗЗД или за намаляване на уважения размер. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан, като бъде отхвърлен и гражданският иск, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, или да бъде намалено наложеното наказание, като бъде приложен чл. 66 НК, респективно, да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли жалбата му да бъде удовлетворена. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за оставяне на жалбата без уважение. Частният обвинител и граждански ищец счита, че въззивната присъда следва да остане в сила. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС счете, че не е допуснато релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателствени източници са достатъчни за разкриване на обективната истина, тоест, неоснователно е оплакването, че фактическата обстановка е останала неизяснена. Отказът да се изслуша повторна комплексна съдебно-балистична и компютърно-томографска експертиза не е довел до нарушаване на правото на защита, тъй като е липсвала необходимост от такава експертиза / не е възникнало съмнение в правилността на приетата експертиза по същите въпроси /. Обстоятелството дали е водено наказателно производство по повод на предходен инцидент с пострадалия е ирелевантно за изхода на делото. От значение за правилното решаване на делото е как е причинено увреждането в резултат от инкриминирания случай и по какъв механизъм, които въпроси са изяснени подробно и детайлно от въззивната инстанция. Вярно са интерпретирани посоката на изстрела и особеностите на раневия канал. Установено е, че в тялото на св. Я. са намерени четири чужди тела с метална плътност, като едно от тях е попаднало в резултат от инкриминираното деяние / заседнала в тялото сачма от пневматична пушка /. Изяснено е, че останалите метални тела имат отношение към предходен инцидент, но тяхното наличие не е повлияло на здравословното състояние на пострадалия. Липсва релевираното съществено процесуално нарушение, поради което не са налице основания за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Законосъобразен е изводът, че деянието представлява опит за убийство, а не причиняване на средна телесна повреда. В тази насока правилно е взето предвид, че се касае за изстрел от близко разстояние / 1, 50 м /, насочен към жизненоважна област от човешкото тяло / коремната област /, с оръдие, годно да причини смърт / технически изправна пневматична пушка /. Деянието обективно е годно да отнеме живота на жертвата, тъй като получените увреждания в коремната област са значителни и само своевременната и квалифицирана медицинска помощ е предотвратила настъпването на леталния изход. Следователно, опитът е довършен, но не са настъпили исканите от дееца престъпни последици по причини, независещи от неговата воля, тоест, деянието законосъобразно е квалифицирано по чл. 115 вр. чл. 18 НК. Материалният закон е приложен правилно, поради което не може да бъде уважено искането за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление с произтичащите от това законови последици. Не може да бъде уважено и искането за оправдаване на подсъдимия, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза, в случая, не е налице. Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Въззивният съд е приложил чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, слизайки под минимума на наказанието. Преценена е ниската степен на обществена опасност на дееца наред със завишената степен на обществена опасност на деянието. Съобразени са и целите по чл. 36 НК. Предвиденото в чл. 115 НК минимално наказание е десет години „лишаване от свобода”, а определеното наказание е значително под този предел. Отчетени са като смекчаващи обстоятелства причината за конфликта / действията на пострадалия спрямо детето на подсъдимия, които обаче не водят до по-лека правна квалификация / и мотивът за престъплението / желанието да помогне на детето си /. Изброените смекчаващи обстоятелства са обусловили приложението на чл. 58, б. „а” вр. чл. 55 НК, но те имат своето значение наред с отегчаващото обстоятелство / завишената степен на обществена опасност на деянието /, което, от своя страна, има значителна тежест в комплекса от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност. По-нататъшно смекчаване на наказанието би довело до проява на неоправдано снизхождение и би било в разрез с целите по чл. 36 НК. При това положение, хипотезата на чл. 66 НК е неприложима, тъй като срокът на „лишаването от свобода” надхвърля три години. Поради изложеното, не може да бъде уважено искането за смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя и за приложение института на условното осъждане. Въззивната присъда е законосъобразна и в гражданската й част. Правилно е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия, тъй като деянието покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и затова не следва да се намалява, тоест, искането в тази насока не може да бъде уважено. Не може да бъде удовлетворено искането за отхвърляне на гражданския иск. Това би могло да стане само ако претенцията е неоснователна, докато, в случая, тя е основателна до определения от съда размер. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Софийския апелативен съд № 52 от 8.12.2010 г, по ВНОХД № 664/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: