Ключови фрази

12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София, 27.05.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2387 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ и касационна жалба на „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД, представлявано от адв. Т. Ф., срещу решение № 1397 от 05.06.2018г. по в.т.д. № 6581/2017г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1778 от 21.09.2017г. по т.д. № 8534/2016г. на СГС, ТО, VI-12 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ против „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД искове с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на Банката: вх. № 12180/21.11.2014г., вх. № 12181/21.11.2014г., вх. № 12184/21.11.2014г. и вх. № 12185/21.11.2014г. на „КТБ“ АД /н./ от „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД, и са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ прихващанията, извършени с посочените изявления от „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД по иск по чл.59, ал.3 ЗБН, предявен от синдиците на „КТБ“ /в несъстоятелност/ против „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД.
С определение № 212 от 05.07.2019г. производството по делото бе спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д. № 1/2019г. на ОСТК на ВКС. С ТР № 1 от 20.12.2019г. на ОСТК се произнесе по посоченото тълкувателно дело, поради което са налице предпоставките на чл.230 ГПК за възобновяване на делото.
Касаторите А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ обжалват въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на предявените от тях против „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД искове с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН, като навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон. Излагат подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН е неприложима спрямо процесните прихващания, като поддържат, че целта на тази разпоредба е да даде възможно най-голяма защита за кредиторите на несъстоятелността, чрез предвидената функция на ЗБН, изразена в чл.2, ал.1 – да се осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Сочат, че чл.3, ал.2 ЗБН въвежда безусловна забрана за изпълнение на парични задължения на банката, независимо от начина на изпълнение, и следователно извършените прихващания, представлявайки способ за принудително изпълнение срещу банката, нарушават посочената забрана, без законът да изисква наличие на увреждащ ефект спрямо масата на несъстоятелността като условие за приложението на посочената разпоредба. Считат, че прихващането има преферентен ефект, който нарушава принципа на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите и този ефект представлява увреждане спрямо масата на несъстоятелността. Излагат съображения за неправилност и на извода на въззивния съд относно съотношението между чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН и чл.59 ЗБН, като твърдят, че при конкуренция на двете разпоредби следва да се приложи тази на по-силното основание, а именно – нищожността.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържат, че изводите на въззивния съд са очевидно неправилни поради неправилно прилагане на чл.3, ал.3 ЗБН. Твърдят още, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Попадат ли в обхвата на чл.3, ал.2 ЗБН прихващания, извършени от кредитор със свое задължение към банка в несъстоятелност?
2. В съотношение обща към специална норма ли се намират разпоредбите на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН спрямо чл.59 ЗБН? Изключва ли чл.59 ЗБН нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността съгласно чл.3, ал.3 вр. чл.2 ЗБН?
3. Задължително условие ли е наличието на увреждащ ефект за банката в несъстоятелност, който да се отразява негативно върху имуществото й, съответно върху масата на несъстоятелността, за да се приеме, че се явяват нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделките и действията, извършени с имуществото на банката след датата на решението за отнемане на лицензията, по смисъла на чл.3, ал.2 ЗБН.
4. Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава редът на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН?
„ВиВГ ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД оспорва подадената от ищеца касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ТПК, а същите представляват теоретични и бланкетни въпроси, които не отчитат спецификите на конкретния казус, произнасянето на въззивния съд и мотивите му. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Касаторът „ВиВГ ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения против касатора иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил наведените от него твърдения във въззивната жалба за липсата на доказателства, доказващи при условията на пълно и главно доказване знанието у конкретния кредитор, и не е обсъдил събраните по делото множество доказателства за разпространяваната публична информация. Излага и доводи за необоснованост на въззивното решение, както и за неправилно тълкуване на нормите на чл.59, ал.3 ЗБН и на чл.115 ЗКИ, въз основа на което съдът е извел съдържанието на предпоставката за знание. Сочи, че въззивният съд не е отчел, че понятията „неплатежоспособност на банка“, „спиране на плащанията“, „опасност от неплатежоспособност“ са понятия от специфична област на регламентация, на съдържанието на които е даден отговор в ЗКИ, като са посочени предпоставките и последиците от всяко от тях. Счита, че ако законодателят е имал предвид, че знанието за спрени плащания и поставяне под специален надзор е достатъчно за установяване на релевантните за знанието по чл.59, ал.3 ЗБН обстоятелства, за него не би било пречка да го формулира точно по този начин – било като разшири презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН или като използва други законодателни техники.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1. За задължението на въззивния съд при произнасянето си да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, като когато оставя решението в сила, във второинстанционното решение следва да укаже с какви конкретни данни се опровергават доводите в жалбата. Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с т.3 от Постановление № 1 от 13.07.1953г. на Пленума на ВС, решение № 15 от 30.01.2015г. по гр.д. № 4604/2014г. на ВКС, ІV г.о., ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС
2. При условие, че факт по делото с правно значение подлежи на пълно главно доказване, има ли право съдът да приеме за успешно проведено доказването, чрез установяване само на други факти, които само косвено указват на главния факт, но при положение, че въз основа на приетите за доказани други факти съдът е направил логически извод за осъществяването на правнорелевантния факт по делото в смисъл, че установените други факти пряко сочат, но на евентуално наличие на състояние на неплатежоспособност, което от своя страна е обстоятелство, предполагащо наличието на знание за неплатежоспособност /подлежащият на доказване факт/?
3. При положение, че съдът е приел, че фактът /знанието за настъпила неплатежоспособност на банката/ следва да бъде доказан пълно и главно, имал ли е право да приеме за доказан този факт, ако при анализа на проведеното доказване стига до извод, че са събрани доказателства, сочещи само на евентуално наличие на състояние на банката, което предполага /но не доказва като единствено възможен извод у конкретното лице/, наличието на релевантното знание за настъпилата неплатежоспособност?
Касаторът поддържа, че вторият и третият процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
4. Съгласно чл.59, ал.3 ЗБН какво следва да бъде качеството на изискуемото знание „че е настъпила неплатежоспособност“ на банката, достатъчно ли е кредиторът, извършил прихващането да е знаел обстоятелства, сочещи макар и пряко, на евентуално наличие на състояние на неплатежоспособност на банката или релевантното за нормата знание следва да се отнася до сигурно настъпило вече състояние и евентуално конкретните предпоставки на това състояние, а не до вероятност такова да е настъпило или да настъпи в бъдеще?
5. Знанието на обстоятелствата за спрени плащания и наложен специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ с решение на УС на БНБ за банка, в което липсват констатации относно настъпила неплатежоспособност, но без установено знание за обстоятелства, предпоставящи състоянието на банковата неплатежоспособност съгласно ЗКИ, достатъчно ли е да се приеме за установено наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на банка?
6. При положение, че лицензът на банка е отнет поради отрицателен собствен капитал и нито съдът по несъстоятелността, нито УС на БНБ някога са установили другата предпоставка за отнемане на лиценза – спрени плащания, когато е по причини, пряко свързани с финансовото състояние на банката, достатъчно ли е знанието за наложен специален надзор поради опасност от неплатежоспособност и спиране на плащанията за извод за формиране знание за неплатежоспособност на банката?
Касаторът поддържа, че по петия материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 160 от 04.07.2018г. по т.д. № 1164/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Счита също, че последните три материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото поради липсата на формирана задължителна практика на ВКС.
Касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част.
Ищците А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ представят отговор, с който оспорват касационната жалба на ответника. Възразяват, че реално липсват формулирани правни въпроси, доколкото поставените такива са неясни и неразбираеми и по-скоро представляват становище на касатора относно правилността на въззивното решение. Излагат и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е споделил приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Приел е за установени следните обстоятелства: 1/ С уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД с вх. № 12173 от 21.11.2014 г. Д. М. Д. е уведомил „КТБ“ АД /н./, че със сключен на 25.07.2014 г. договор за цесия е прехвърлил на „В и ВГД Оранжерии П.“ ООД свое вземане към банката в размер на сумата от 111 168 лева, представляващо част от вземане по сключения с банката Договор за преференциален безсрочен депозит към Рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 24.02.2012 г и Анекс № 91442 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“ от 21.12.2012 г., ведно с всички бъдещи лихви след датата на прехвърлянето, привилегии и други принадлежности върху прехвърленото вземане; 2/ На 21.11.2014 г. в „КТБ“ АД /н./ е постъпило изявление за прихващане вх.№ 12180 от цесионера „В и ВГД Оранжерии П.“ ООД на активно вземане в размер на 111 168 лева, придобито от дружеството чрез посочения по-горе договор, с пасивно вземане на банката спрямо дружеството по сключен Договор за банков кредит от 7.03.2008г.; 3/ С уведомление вх.№ 12174 от 21.11.2014 г. , отправено от Д. М. Д. до „КТБ“ ОД /н./, банката е уведомена на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършена с договор за цесия от 25.07.2014 от Д. М. Д. на „ВиВГД Оранжерии П.“ ООД продажба на вземане в размер на сумата от 73 000 лева, представляващо част от цялото вземане на цедента към банката по договор за срочен депозит „4х4“ № 38597 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 31.10.2013 г., ведно с всички бъдещи лихви след датата на прехвърлянето, привилегии и други принадлежности върху вземането; 4/ С уведомление вх.№ 12181 от 21.11.2014 г. цесионерът е отправил до банката изявление за прихващане на придобитите по договора за цесия вземания към банката в размер на сумата от 73 000 лева срещу свои задължения за главница и натрупани върху нея лихви, произтичащи от договор за банков кредит от 7.03.2008г.; 5/ С уведомление вх.№ 12177 от 21.11.2014 г. , отправено от Т. А. К. до „КТБ“ ОД /н./, банката е уведомена на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършена с договор за цесия от 6.08.2014 г. от Т. К. на „В и ВГД Оранжерии П.“ ООД продажба на вземане в размер на сумата от 56 900 лева ,представляващо част от цялото вземане на цедента към банката по Рамков договор за платежни услуги на потребители и Анекс № 63561 към Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“ от 18.08.2010 г., ведно с всички бъдещи лихви след датата на прехвърлянето, привилегии и други принадлежности върху вземането; 6/ С уведомление вх.№ 12184 от 21.11.2014 г. цесионерът е отправил до банката изявление за прихващане на придобитите по договора за цесия вземания към банката в размер на сумата от 56 900 лева срещу свои задължения за главница и натрупани върху нея лихви, произтичащи от договор за банков кредит от 7.03.2008 г.; 7/ С уведомление вх.№ 12176 от 21.11.2014 г., отправено от Т. А. К. до „КТБ“ /н./, банката е уведомена на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършена с договор за цесия от 6.08.2014 от Т. К. на „В и ВГД Оранжерии П.“ ООД продажба на вземане в размер на сумата от 48 700 евро, представляващо част от цялото вземане на цедента към банката по Рамков договор за платежни услуги на потребители/физически лица/ и Анекс № 59339 към Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 12.05.2010 г., ведно с всички бъдещи лихви след датата на прехвърлянето, привилегии и други принадлежности върху вземането; 8/ С уведомление вх.№ 12185 от 21.11.2014 г. цесионерът е отправил до банката изявление за прихващане на придобитите по договора за цесия вземания към банката в размер на сумата от 48 700 евро срещу свои задължения за главница и натрупани върху нея лихви, произтичащи от договор за банков кредит от 7.03.2008 г.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната от синдиците на „КТБ“ АД /н./ част, с която са отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл.3 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на прихващанията, извършени с посочените изявления, е правилно. На основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и собствени мотиви. Въззивният съд, след като е тълкувал нормите на чл.3, ал.2 и ал.3 ЗБН, е приел, че предвидените в закона последици, свързани с действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката и изпълнения на нейни парични задължения, не са относими към прихващанията като начин за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Посочил е, че като заместител на реалното изпълнение, прихващането не е с увреждащ ефект за банката и съответно за масата на несъстоятелността и няма характеристиката на действията и сделките по чл. 3, ал. 2 ЗБН, поради което по отношение на този способ са налице специални правила в производството за банкова несъстоятелност, регламентирани в чл.59 от ЗБН. Съобразявайки, че в закона е предвидена възможност прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав, е достигнал до извод, че същото не попада в кръга на действия, визирани в разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗБН, и не може да се приеме за нищожно, ако е извършено след датата на решението за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на банката. Приел е, че в настоящия случай и четирите процесни прихващания са осъществени с изявления на ответното дружество, получени в банката след датата на решението за отнемане на лиценза й, поради което спрямо тях са приложими специалните разпоредби за атакуването им по реда на чл.59 от ЗБН. Въз основа на тези съображения въззивният съд е достигнал до крайния извод за неоснователност на предявените главни искове по чл.3 ал.3 ЗБН.
Въззивният съд е споделил и крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените при условията на евентуалност от синдиците на „КТБ“ ОД /н./ искове за обявяване на основание чл.59, ал.3 ЗБН за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на прихващанията, извършени с посочените изявления. За да достигне до този извод, е приел за осъществени елементите на визирания в чл.59, ал.3 от ЗБН фактически състав, включващ осъществено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, вземането и задължението да са придобити от кредитора преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, като към момента на придобиването им кредиторът е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Взел е предвид, че с решение № 138 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД, като с решение № 664 от 24.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, същата е обявена в несъстоятелност, а с решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС е определена начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г., която съвпада и с датата на поставянето й под особен надзор. При съобразяване на датите на сключване на четирите договора за цесия – 25.07.2014 г. и 6.08.2014 г., въззивният съд е констатирал, че придобиването на активните вземания от ответното дружество е станало преди датата на вписване на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД на основание чл. 36 ал. 2 ЗКИ, поради което в случая е неприложима презумпцията по чл. 59, ал.4 ЗБН за наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката и този елемент от фактическия състав на чл. 59, ал.3 от ЗБН следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от ищците, чиято е доказателствената тежест. В тази връзка е посочил, че на 23.06.2014 г. по партидата на „КТБ“ АД в търговския регистър е обявено Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което банката е поставена под специален надзор за срок от три месеца, която мярка съгласно чл. 115 ал.1 ЗКИ се налага в случаите, когато е констатирана неплатежоспособност на банката, а на 18.09.2014 г. е обявено и Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, с което е удължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е поставена под специален надзор, заради продължаващ остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност на банката и за изпълнение на задълженията й към депозанти и други кредитори, което обстоятелство съгласно чл. 115 ал.2, т.2 ЗКИ е основание да се заключи, че е налице състояние на "опасност от неплатежоспособност". Въз основа на тези констатации въззивният съд е достигнал до извод за недобросъвестност на прихващащия кредитор към момента на придобиване на вземанията по четирите договора за цесия от 25.07.2014 г. и от 6.08.2014 г., тъй като към този момент у него е било налице знание за настъпилата неплатежоспособност на банката предвид общоизвестните факти на спиране на плащанията и за поставянето й под особен надзор с решението от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, предмет на масово и продължително огласяване в медиите. Позовал се е на чл. 7 ал.1 ЗТР, според който всички трети лица, включително и ответното дружество, следва да се считат уведомени за постановените от БНБ решения, пряко сочещи на евентуалното наличие на състояние на неплатежоспособност на банката - обстоятелство, предполагащо наличието на знание за състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал.3 от ЗБН.
По касационната жалба на ищците А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/:
Не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси, във връзка с които е въведено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, се отнасят до това дали в приложното поле на разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН попадат и прихващанията, извършени от кредитор на банката. Отговор на този въпрос се съдържа в решение № 239/ 15.05.2018г. по т.д. № 986/ 2017г. на I т.о. на ВКС, според което прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.3, ал.2 ЗБН, и подлежи на атакуване само на основание чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН в качеството им на специални за този погасителен способ норми. Изводът е мотивиран с различията в уредбата, последиците на исковете по чл.3, ал.3 вр. ал.2 и чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН и невъзможността да се тълкуват разширително норми, уреждащи нищожност на действия или сделки. Изрично е посочено, че, видно от редакцията на чл.59, ал.3 ЗБН по арг. от ал.4, прихващането изхожда единствено от кредитор, докато сделките и действията по чл.3, ал.2 ЗБН са резултат от действия на самата банка в нарушение на чл.36, ал.7 ЗКИ. Доколкото крайният извод на съда, че прихващането не попада сред действията и сделките по чл.3, ал.2 ЗБН, е в съответствие с така формираната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, и не е налице необходимост от промяната й поради изменение на закона или на обществените отношения, следва да се приеме, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По касационната жалба на „ВиВГД Оранжерии П.“ ООД:
Поставените от касатора материалноправни въпроси се отнасят до установяването на знание у прихващащия кредитор за настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН. С оглед мотивите на въззивния тези въпроси могат да бъдат обобщени в един материалноправен въпрос: „Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН ?“. Поради формираната противоречива практика и липсата на яснота относно действително вложения от законодателя смисъл в понятието „знание за неплатежоспособност“ с оглед спецификите на състоянието на неплатежоспособност и производството по банкова несъстоятелност, следва да се приеме за осъществен и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият формулиран процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства и доводите и възражение на страните във въззивната жалба и отговора и да изложи мотиви по тях. С оглед твърденията, във връзка с които е поставен, въпросът по същество представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради възприетия от него извод за наличие на знание по чл.59, ал.3 ЗБН, основан на общоизвестните факти на спиране на плащанията и за поставянето на банката под особен надзор с решение на УС на БНБ, предмет на масово и продължително огласяване в медиите, във връзка с който извод са поставени материалноправни въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване. Поради това по поставения първи процесуалноправен въпрос не следва да се допуска касационен контрол. По същите съображения не може да обосноват допускане на касационен контрол и следващите два процесуалноправни въпроса, отнасящи се до доказване на наличието на знание за неплатежоспособност въз основа на косвени доказателства. Тъй като значението на тези въпроси зависи от отговора на поставения материалноправен въпрос, по тях настоящият състав следва да се произнесе с решението си при проверка на основателността на касационната жалба.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по посочения материалноправен въпрос и да не се допусне касационно обжалване по касационната жалба на синдиците на „КТБ“ АД.
Касаторът „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 6 726,34 лева, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 2387/2018г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1397 от 05.06.2018г. по в.т.д. № 6581/2017г. на САС, ТО, 3 състав в частта, в която е потвърдено решение № 1778 от 21.09.2017г. по т.д. № 8534/2016г. на СГС, ТО, VI-12 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ против „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД искове с правно основание чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на Банката: вх. № 12180/21.11.2014г., вх. № 12181/21.11.2014г., вх. № 12184/21.11.2014г. и вх. № 12185/21.11.2014г. на „КТБ“ АД /н./ от „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1397 от 05.06.2018г. по в.т.д. № 6581/2017г. на САС, ТО, 3 състав в частта, в която е потвърдено решение № 1778 от 21.09.2017г. по т.д. № 8534/2016г. на СГС, ТО, VI-12 състав в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на Банката: вх. № 12180/21.11.2014г., вх. № 12181/21.11.2014г., вх. № 12184/21.11.2014г. и вх. № 12185/21.11.2014г. на „КТБ“ АД /н./ от „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД, по иск по чл.59, ал.3 ЗБН, предявен от синдиците на „КТБ“ /в несъстоятелност/ против „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД.
УКАЗВА на касатора „ВиВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6 726,34 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: