8 Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 13 декември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 971/2017 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано жалба на подсъдимия С. И. С. срещу въззивно решение № 115/06.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 115/2017 г. от Апелативен съд – Бургас. В жалбата се излагат доводи за недоказаност на обвинението, тъй като не са изяснени редица обстоятелства, за изясняването на които са правени доказателствени искания, отхвърлени от съда, с което е нарушен принципът на чл. 13 от НПК. В съдебното заседание се атакуват мотивите на предходните инстанции относно годността на действията по претърсване и изземване. Навеждат се доводи за осъществен натиск върху свидетелите, за да депозират показания в подкрепа на обвинителната теза. Отправени са алтернативни искания : за оправдаване на подсъдимия на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК; за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане; за намаляване на наказанието; за преквалификация на деянието по отношение на държането на наркотичното вещество – коноп (марихуана) в по-леко наказуемия състав по чл. 354а, ал. 5 от НК и в тази връзка приложение на чл. 78а от НК. В съдебно заседание подсъдимият С. и неговата защита поддържат жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Сливен с присъда № 6/07.03.2017 г., постановена по НОХД № 572/2016 г., признал подсъдимия С. И. С. за виновен в това, че : - през периода 01.03 до 31. 05. 2016 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество метамфетамин – престъпление по чл. 354а, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66 от НК и глоба в размер на 5 000 лева; - на 15.06.2016 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество коноп (марихуана) – престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66 от НК и глоба в размер на 5 000 лева. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение за разликата над 0, 285 грама коноп; - на 15.06.2016 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество с цел разпространение – метамфетамин, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр. 2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66 от НК и глоба в размер на 20 000 лева; На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с петгодишен изпитателен срок и глоба в размер на 20 000 лева. Приложена е разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 от НК. С въззивното решение присъдата е изменена частично и подсъдимият е признат за невинен и оправдан по отношение на обвинението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 от НК във връзка с държане на 900 мл азотна киселина за производство на наркотични вещества. Жалбата е неоснователна. Проверката на въззивното решение не сочи то да е било постановено в нарушение на принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Следва да се посочи, че преобладаващата част от поддържаните оплаквания са идентични с тези, наведени и с въззивнатата жалба, като в тяхна подкрепа не се внасят нови доводи, които да не са били обсъдени от втората инстанция. В касационната жалба се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 13 от НПК за изясняване на обстоятелствата по делото въззивният съд е следвало да допусне повторен разпит на свидетелите С. Б., В. Д., Г. Д., Х. В., Ю. С. и Т. С.. По тези искания съдът се е произнесъл с определение, постановено по реда на чл. 327от НПК. Обхватът на въззивното съдебно следствие е изцяло в преценката на решаващия съд, като повторен разпит на свидетелите не е задължителен, а е предвиден само в случай на необходимост, каквато не е констатирана по делото. Съдът е отхвърлил искането за преразпит на посочените свидетели, мотивирайки се с подробните им разпити пред първата инстанция, както и с липсата на твърдения във въззивната жалба, че показанията им се отнасят до новооткрити обстоятелства. Не са били налице и предпоставките на чл. 327, ал. 4 от НПК за разпит на лице „М.”. Ето защо, липсват основания да се приеме, че с отказа да се уважат тези доказателствени искания съдът е допуснал претендираното процесуално нарушение. Върховният касационен съд е имал многократно поводи да посочи, че съдът не е длъжен да откликва на всички доказателствени искания, а само на тези, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Въззивният съд следвайки тази принципна позиция всъщност е допуснал допълнително съдебно следствие, като уважил искането на защитата, отправено с въззивната жалба, и е допуснал разпит на вещото лице, изготвило заключението по физикохимическата експертиза. Основният акцент на оспорването е поставен върху изводите на съда за достоверност на показанията на свидетелите С. Б., Г. Д. и В. Д. от разпитите им в досъдебната фаза, приобщени по реда на чл. 281 от НПК, изобличаващи подсъдимия. В доказателствената съвкупност, подлежаща на обсъждане, са включени и показанията на посочените свидетели, депозирани в хода на съдебното следствие, с които е отречена съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние за разпространение на високорисково наркотично вещество. Показанията на свидетелите не са останали извън анализа за тяхната противоречивост, но той не е довел до компрометиране на извода за обективност на информацията, съдържаща се в разпитите им от досъдебното производство. При наличие на показания, дадени в двете фази на процеса, право на съда е да реши на кои от тях да даде вяра, стига да изложи верни съображения за направения избор. Втората инстанция е направила това по един категоричен начин в решението, поради което не може да бъде упрекната в избирателност и едностранчивост при оценката на доказателствата. Въззивният съдебен състав е коментирал изнесените данни от свидетелите в контекста на цялата доказателствена съвкупност и е установил, че показанията им, депозирани в досъдебната фаза, са убедителни, последователни и непротиворечиви относно време, място и начин, по който са били снабдени с наркотичното вещество от подсъдимия. Свидетелските показанията са ценени след съпоставянето им с данните, съдържащи се в протокола за претърсване и изземване, въвел в процеса веществените доказателства, показанията на свидетеля Е., веществените доказателствени средства, изготвени от приложените спрямо подсъдимия СРС. По отношение на последните, въззивният съд подробно е аргументирал защо намира, че подкрепят обвинителната теза, макар експлоатацията на СРС да е започнала в по-късен момент. Въззивният съд логически правилно е свързал съдържанието на данните от ВДС (виж, л. 37 от протокола, отразяващ осъществена телефонна комуникация от подсъдимия), с показанията на свидетелите Г. Д. и В. Д. от досъдебното производство и е стигнал до извода си, че подсъдимият е предоставил на приятелите си метамфетамин именно на парти в хотел и то преди датата на проведения телефонен разговор. Въз основа на убедителен доказателствен анализ въззивният съд е отхвърлил твърденията на защитата за оказан натиск от полицейските служители върху свидетелите Г. Д. и В. Д.. В решението ясно е демонстрирана волята на втората инстанция да не възприеме защитната теза на подсъдимия, а и да не кредитира показанията на свидетеля Б. от разпита му в съдебната фаза. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата отново поставя въпроса за негодността на протокола за претърсване и изземване. Апелативният съд се е занимал подробно с идентично възражение, а аргументацията за отхвърлянето му почива на закона. Основателно решаващият съд е приел, че процесуалното действие претърсване и изземване не е извършено в нарушение на предвидения регламент по чл. 162-163 от НПК. Съставеният протокол, който е доказателствено средство по смисъла на чл. 131 от НПК за реда, действията на разследващите органи и за събраните доказателства, правилно е третиран като годен, тъй като са спазени всички изисквания за извършване на валидно претърсване и изземване. Действието е извършено в присъствие на поемни лица и на подсъдимия, който не е възразил по начина на провеждането му, нито срещу резултата от него. Процесуалната годност на протокола съдът е обосновал, позовавайки се и на показанията на свидетелите П. и Т., участвали като поемни лица. Споделената от тях информация за начина, по който са извършени процесуалните действия, за описването на всеки намерен предмет/вещество в протокола и предявяването им на поемните лица, обосновават извода, че няма съмнение за това, какви точно веществени доказателства са иззети. Доводът на защитата, че предходните инстанции са използвали негодни доказателствени средства, каквито са показанията на свидетеля Е., е неоснователно. Същият е присъствал в дома на подсъдимия в качеството си на полицейски служител по смисъла на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК и не е извършвал действия по разследване, поради което няма процесуална забрана да бъде свидетел, съответно с включването на показанията му в доказателствената съвкупност не е допуснато процесуално нарушение. Установените по делото фактически обстоятелства правилно са подведени под признаците на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК – разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин. Данните по делото не подкрепят и твърденията на жалбоподателя, че държаното от него наркотично вещество коноп (марихуана) не е с цел разпространение, а за лична употреба. Известно е, че специалната цел относно предназначението на наркотичното вещество за разпространение е изводима и се доказва не само от количеството на държания от дееца наркотик, но и от вида, начина на разпределение, опаковане, мястото където е открит и прочие. Следвайки това разбиране и анализирайки доказателствата, предходните инстанции са достигнали до извод за наличието на изискуемата се специална цел. В мотивите на проверяваните съдебни актове са обсъдени установените обстоятелства, а именно: че намереното вещество е било разделено на четири части, поставено в отделни предмети – в две кутии от цигари и в две мелнички, в които са установени остатъчни части от коноп (марихуана), следи от такова вещество са установени и по иззетата електронна везна, открита заедно с два броя пакети с вакуумни торбички в чанта. Ето защо искането на подсъдимия за преквалификация на извършеното като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК и прилагане на чл. 78а от НК не може да бъде удовлетворено. Възражението, поддържано в съдебното заседание, за нарушение на материалния закон, отнасящо се до осъждането на подсъдимия по чл. 354а, ал.1, изр. 2 от НК, също е неоснователно. Според жалбоподателя откритите при извършеното претърсване и изземване прекурсори, не са достатъчни за синтез на метамфетамин, поради което и деянието е несъставомерно. Законът не въвежда като условие за съставомерност деецът да е държал всички необходими вещества за производство на конкретния наркотик. Установено е по експертен път, че инкриминираните прекурсори, които са поставени под контрол съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗКНВП и фигурират в Приложение I от Регламент № 273/2014 г., се използват в един от методите за получаване на метамфетамин. В експертното становище е описано и конкретното участие на съответните прекурсори в етапите на производството на метамфетамин. При извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия е иззето и веществото йод, за което експертно е потвърдено, че също участва в производството на метамфетамин. Твърдението на подсъдимия, че откритите прекурсори и материал са използвани в бита на семейството, а не с цел производство на метамфетамин, е опровергано от наличната доказателствена съвкупност. Установените факти по делото - наличие на следи от посочения наркотик и от ефедрин/псевдоефедрин върху различни предмети, стъклен капак, кана и прочие, както и конкретната деятелност на подсъдимия по разпространение на метамфетамин, обективират наличие на знание у него, че инкриминираните вещества са предназначени и служат за незаконно производство на този наркотик и именно за такава дейност са държани и използвани. Отправеното искане с жалбата за намаляване на наложеното наказание е без конкретни доводи. Наказанията са отмерени в минималния размер, предвиден в закона, като е приложена и разпоредбата на чл. 66 от НК. Така определената санкция не дава основание да се приеме, че е явно несправедлива по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 115/06.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 115/2017 г. от Апелативен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.