Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * договор за кредит * погасителна давност * възнаградителна лихва


Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

София, 02.04.2025 год.
В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1024 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
С определение № 3301 от 09.12.2024г. по касационната жалба на ответницата А. М. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 39 от 11.01.2024г. по в.гр.д.№ 826/2023г. на Апелативен съд София, в частта, с която след отмяна на решението по гр.д. № 37/2020г. на Софийски градски съд, е признато за установено по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК“АД, че А. М. П. дължи на основание чл.430,ал.2 ТЗ разликата над 5 119.24лв. до 9 448.50лв. - договорна лихва, присъдена за периода 20.11.2014г. - 28.08.2016г., а на основание чл.86,ал.1 ЗЗД дължи разликата над 1 524лв. до 2 101.49лв. - обезщетение за забава при просрочие на главницата за периода 20.12.2014г. - 28.08.2016г. В останалата част решението за уважаване на иска по чл.422 ГПК не е предмет на касационен контрол и е влязло в сила.
Касационното обжалване е допуснато при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024г. по тълкувателно дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС по въпроса - При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл.114 ЗЗД давностният срок за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
В откритото съдебно заседание се явява представител на ищеца „Банка ДСК“ АД, който оспорва касационната жалба. Касаторът не изпраща представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
По делото е безспорно сключването на договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2013г., въз основа на който на ответницата е предоставена сумата 34 800лв. със срок на издължаване 120 месеца при първоначално уговорена лихва 8.45% годишно при изпълнение на условието по програма „ДСК-Престиж плюс“. Съгласно ОУ на договора, при забава повече от 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем. Въззивната инстанция (сезирана с жалби на двете страни) е споделила извода, че предсрочната изискуемост е настъпила на датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до кредитополучателя - 09.05.2019г. и това обстоятелство е настъпило преди подаване на заявлението на издаване на заповед за изпълнение на дата 29.08.2019г.
По отношение на претенцията за договорна възнаградителна лихва апелативният съд е счел за нищожни като неравноправни уговорките от договора, даващи право на банката едностранно да променя лихвата при промяна на БЛП. Клаузата в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, представляваща дължимата от кредитополучателя цена по договора за кредит, е приета за действителна в първоначално уговорения размер от 8.45%. Посочено е, че тази лихва се дължи до датата на обявяване на предсрочната изискуемост от датата на установената и претендирана от банката забава - 20.11.2014г. и е в размер на 9 448.50лв.
По подадената от банката въззивна жалба, съставът на САС е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че погасени с изтичането на тригодишна давност са вземанията за лихви с падеж три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на дата 29.08.2019г., а дължими са тези за периода 29.08.2016г. - 09.05.2019г. За неправилни са приети и изводите на първоинстанционния съд за погасяване по давност на вземането за претендирани лихви за забава за периода преди 29.08.2016г.
По съображения, че приложение относно момента, от който започва да тече давностният срок за тези вземания, следва да намери разрешението, дадено в ТР №5/21.01.2022г. по тълк.дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция е приела, че той е от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотеза на предсрочна изискуемост. Според въззивния състав основателни са доводите на банката, че този срок в случая е от момента на обявяване на предсрочната изискуемост - 09.05.2019г. и тъй като искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението - 29.08.2019г., уваженото от първоинстанционния съд възражение на ответницата за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви, е неоснователно.
С тези съображения е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск относно договорната лихва за сумата над 5 119. 24лв. до 9 448. 50 лв. (т.е. за периода от 20.11.2014г. до 28.08.2016г.) и е постановено уважаването на иска до този размер; отменено е решението и в частта за отхвърляне на предявения иск относно обезщетението за забава над уважения размер от 1 524 лв. до пълния предявен размер от 2 101. 49 лв. (т.е. за периода 20.12.2014г.-28.08.2016г.) и искът е уважен за сумата 2 101.49лв.

Въззивното решение в тази част е неправилно. След постановяването му е прието тълкувателното решение по тълкувателно дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
Въззивната инстанция е приложила разясненията относно началото на давностния срок за вземанията за лихви разрешението, дадено в ТР №5/21.01.2022г. по тълк.дело № 5/2019г. на ОСГТК на ВКС и е приела, че той тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг. Такова разбиране не може да бъде изведено от разясненията по тълк.д. № 5/2019г., което има за предмет разпоредбата чл. 147, ал. 1 ЗЗД и началния момент на преклузивния срок за предявяване на иск срещу поръчителя. В него не е дадено разрешение относно началния момент, от който започва да тече погасителна давност за погасителните вноски при постигнато съгласие за плащане на части - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, а и законовата уредба на поръчителството и давността не дава основание за приложение по аналогия на началото на преклузивния срок, в който поръчителството се погасява към давностните срокове, с които се погасява правото на съдебна защита при изтекла погасителна давност.
Приложимо е разрешението, дадено в тълкувателно дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за възнаградителни лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от датата на падежа за всяка вноска.
По тези съображения следва въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част да бъде отменено и да бъде постановено отхвърляне на претенциите за посочените лихви: Три годишната погасителна давност, която тече от датата на падежа на всяка вноска за договорна лихва към момента на нейното прекъсване с подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 29.08.2019г., е изтекла за периода преди 29.08.2016г., т.е. за претендирания период 20.11.2014г. - 28.08.2016г., съответно за сумата над 5 119.24лв. до 9 448.50лв. Погасено е с изтичане на тригодишен срок и претендираното обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД при просрочие на главницата за периода преди 29.08.2016г. съответно за разликата над 1 524лв. до 2 101.49лв.
Касаторът не е претендирал разноски с касационната жалба, съответно при разглеждане на делото в откритото съдебно заседание и такива не се присъждат.
По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 39 от 11.01.2024г. по в.гр.д.№ 826/2023г. на Апелативен съд София, с което след отмяна на решението по гр.д. № 37/2020г. на Софийски градски съд, е признато за установено по иска, предявен от „Банка ДСК“АД по реда на чл.422 ГПК, че А. М. П. дължи на основание чл.430,ал.2 ТЗ разликата над 5 119.24лв. до 9 448.50лв. - договорна лихва, присъдена за периода 20.11.2014г. - 28.08.2016г., а на основание чл.86,ал.1 ЗЗД дължи разликата над 1 524лв. до 2 101.49лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочие на главницата за периода 20.12.2014г. - 28.08.2016г., вместо което:
Отхвърля иска, предявен от „Банка ДСК“АД по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено, че А. М. П. дължи на основание чл.430,ал.2 ТЗ разликата над 5 119.24лв. до 9 448.50лв. - договорна лихва за периода 20.11.2014г. - 28.08.2016г. по договор за текущо потребление от 01.07.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50133/2019г. на СРС.
Отхвърля иска, предявен от „Банка ДСК“АД по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено, че А. М. П. дължи на основание чл.86,ал.1 ЗЗД разликата над 1 524лв. до 2 101.49лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 20.12.2014г. - 28.08.2016г. по договор за текущо потребление от 01.07.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50133/2019г. на СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: