Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
София, 08.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА
ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Генчева гр.д.№723 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. Г. от гр. С. срещу решение №199 от 15.03.2007г. по гр.д. №164/07г. на П. окръжен съд.
В жалбата се поддържа, че неправилно предявеният иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ бил отхвърлен, въпреки събраните по делото гласни доказателства за осъществено от наследодателя П владение върху процесната земя повече от 20 години преди образуване на ТКЗС.
Ответниците в производството – общинска с. „З” Б. и община Б. не вземат становище по жалбата.
С определение №443 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за допустимите и достатъчни доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, след изменението на текста с ДВ бр.13/2007г.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на П. окръжен съд е оставил в сила решение №110/10.01.07г. по гр.д. №454/06г. на П. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Х. П. Г. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че след изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./, собствеността по тези искове може да бъде установявана само с писмени доказателства, каквито не са представени по делото. Освен по тази причина, свидетелските показания по делото не са зачетени и по съображение, че те не установяват 20 годишен период на владение на спорната земя преди образуването на ТКЗС. Посочено е, че най-ранният момент на владение, установен от свидетелите, е 1947г., а обобществяването на земята е 1958г. Освен това - свидетелите не са конкретизирали каква е била общата площ на имота на Т. Г. , дали синовете му са установили владение за себе си върху части от общия имот и каква е площта и съседите на имота, за който се твърди, че е владян от сина му П. Т.
Решението е правилно.
Предмет на спора по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е ливада от 3 дка в местността “К” на язовир “Б”, при съседи И. Р. , наследници М, Г. Ив. Х. и път. По делото са ангажирани само гласни доказателства в подкрепа на твърдението, че този имот е бил собственост на наследодателя П към момента на образуване на ТКЗС.
Законосъобразен е решаващият мотив на въззивния съд, че след изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ – ДВ бр.13/2007г. е изключена възможността правото на собственост по тези искове да се доказва със свидетелски показания. Допустимите доказателства са изброени неизчерпателно в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ и те могат да бъдат както преки - нотариални актове, така и косвени – делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри и др., но във всички случаи доказателствата следва да бъдат писмени. Тълкуването на чл.11, ал.2 във връзка с чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ води до извод, че са допустими и писмените декларации, подавани от собствениците на земи преди и във връзка с обобществяването им, но не и писмени декларации, които се подават от заявителите при възстановяване на собствеността. Във всички случаи обаче собствеността не може да бъде установявана със свидетели. Новата редакция на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ се прилага и по висящи дела, каквото е настоящото, съгласно §30 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ ДВ бр.13/2007г. Ето защо показанията на разпитаните по делото свидетели не могат да бъдат взети предвид при решаване на правния спор. Писмени доказателства в случая не са ангажирани и затова правилно предходните инстанции са отхвърлили предявения иск.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №199 от 15.03.2007г. по гр.д. №164/07г. на П. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: