Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 c208_11_dec_290gpc_epilepsie.doc Р Е Ш Е Н И Е № 521/11 С., 09.01. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 208 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. срещу въззивно решение от 03.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 566 /2010 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., допълнено в частта за разноските, с което е отменено решение от 19.07.2010 г. на Хасковския районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението от длъжността „камериер – почивна база” с месторабота Учебен център Х. минерални бани, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да и бъде заплатено обезщетение в размер на 4,860 лева. Въззивният съд е приел, че е извършено реално съкращаване на щата от органа, който има право да го извършва и по установения ред, при което е осъществен фактическият състав на чл.328,ал.1,т.2 КТ обуславящ правото на уволнение на това основание - реално премахване на една щатна бройка от длъжността „камериер – почивна база”; в съответствие с нормата на чл.329 КТ е спазено изискването за извършване на подбор, като на ищцата е определена най-ниска оценка; единственият довод на ищцата за незаконосъобразност на уволнението е неспазване на процедурата по чл.333,ал.1 КТ, но релевираното оплакване е неоснователно, т.к. ищцата не страда от предвидените в чл.1,ал.1 от Наредба № 5 /1987 г. болести, при които боледуващите от тях се ползват от особена закрила по чл.333,ал.1 КТ. Ищцата страда от епилепсия, а според заключението на вещото лице епилепсията не е от рода на психиатричните заболявания, а е на неврологична основа. Тя не попада в изчерпателно изброените в Наредба № 5 /1987 г. болести, поради което ищцата не може да се ползва от закрилата по чл.333,ал.1 КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 981 от 15.07.2011 г. по въпрос, за който е прието, че е от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК: следва ли работодателят да спазва задължителната законова процедура, предвидена в чл.333,ал.1,т.3 вр. чл.1,ал.1,т.5 и чл.1,ал.2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които боледуващите от тях, имат особена закрила съгласно чл.333,ал.1 КТ при наличието на заболяването „епилепсия” у предвидения за уволнение работник. Касационните оплаквания са за необоснованост и нарушение на материалния закон – за неправилност на изводите на въззивния съд, че епилепсията не е психиатрично заболяване и следователно ищцата не може да се ползва от закрилата по чл.333,ал.1 КТ, а заболяването е посочено като такова в Наредба № 24 от 07.07.2004 г. за утвърждаване на медицинския стандарт „психиатрия”; че е неправилен изводът на въззивния съд, че уволнението е извършено след влизане в сила на новото щатно разписание. Ответникът [фирма] не изразява становище по основателността на касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: По изведения въпрос : Както беше посочено в определението по чл.288 ГПК по допускане на касационно обжалване: · В чл.1,ал.1, от Наредба № 5 /1987 г. и въобще в Наредбата болестта „епилепсия” не е посочена, в чл.1,ал.1,т.5 е посочено „психично заболяване.” Общоизвестно е, че това е вид заболяване, в което се включват различни проявни форми, въпросът е дали епилепсията е една от тях. Отговорът на този въпрос не може да се изведе чрез тълкуване на правилата на Наредба № 5 / 1987 г , · В Наредба № 33 / 02.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „нервни болести”, издадена от М. на здравеопазването на основание чл.6,ал.1 ЗЛС, в 1.3.1. епилепсията е спомената между по-големите раздели на „нервни болести”; · В Наредба № 3 /1987 г. за задължителните предварителни периодични прегледи на работниците в пар.2, 1. епилепсията е спомената между „органичните заболявания на централната нервна система” и не е спомената в 2. между психичните заболявания; · В Наредба № 24 /07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „психиатрия”, издадена на основание чл.6,ал.1 ЗЛС, в ІІІ. В. е предвидено, че на психиатрично обслужване - диспансерно наблюдение и лечение подлежат лица със заболяване „епилепсия” с психиатрични проблеми; предвидени са програми за трайна връзка с пациента, между които програма за медицински и психосоциални грижи при психоорганични състояния, между които е посочена безусловно и епилепсия, В ІV, 2.1.1.ж. е предвидено, че в психиатрично отделение /клиника се лекуват пациенти с други (освен изброените преди това) психоорганични синдроми, включително епилепсия. В медицински публикации епилепсията е определяна като : едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци; като хронично психично заболяване, което се придружава от редовни пристъпи; като хронично заболяване на мозъка, проявяващо се с повтарящи се пристъпи, които често се придружават от нарушение на съзнанието; като мултифакторно заболяване, което се отнася към болестите на предразположението. Психичните заболявания са определяни като болестни състояния, при които е засегнат мозъкът, които включват душевни заболявания и психози. От изложеното е видно, че в посочените разпоредби и текстове определенията на заболяването „епилепсия” са различни и донякъде противоречиви (болестта не е сочена между психичните заболявания и същевременно е сочена между заболяванията, които причиняват психиатрични проблеми и подлежат на психиатрично наблюдение и лечение) заболяването има различни проявни форми, за отграничаването на които са необходими специални знания, но във всички случаи в посочената Наредба № 24 /07.07.2004 г., издадена от М. на здраве-опазването, е предвидено, че някои от проявните форми на заболяването „епилепсия” представляват психоорганични състояния, чието наблюдение и лечение е предвидено да се извършва в психиатрични лечебни заведения от лекари със специалност по психиатрия. Настоящият състав намира, че от това следва извод, че преценката дали проявните форми на заболяване епилепсия за всеки отделен случай (боледуващ човек) следва да се извършва от лекари със съответните медицински специалности по психиатрия и/ или неврология, евентуално и други и следователно само те могат да определят дали конкретните проявни форми на заболяването „епилепсия” представляват психично заболяване или съдържат проявни форми на такова по смисъла на чл.1,ал.1,т.5 от Наредба № 5/20.02.1987 г.. Следователно при данни за заболяване „епилепсия” в случаите по чл.328,ал.1, точки 2, 3, 5, 11 и чл.330,ал.2,т.6 КТ (визирани в хипотезиса на чл.330,ал.1 КТ) работодателят следва да спази процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.333,ал.1 и ал.2 КТ. С други думи, именно поради това, че въпросът дали конкретното проявление на заболяването „епилепсия” е психично заболяване по смисъла на чл.1,ал.1,т.5 от Наредба № 5/20.02.1987 г., е медицински и за неговото разрешаване са необходими специални медицински знания и способности, затова законодателят е предвидил в чл.333,ал.2 КТ, че за изясняването на последния въпрос е необходимо преди да бъде извършено уволнението, като предпоставка за неговата законност, да се спази процедурата, предвидена в разпоредбата на чл.333,ал.1 и ал.2 КТ - вместо да се задоволи да задължи работодателя да преценява наличието на болестта въз основа на медицински документи. Формулираният извод важи особено в случаите, когато работодателят разполага с медицински документи, в които наред с употребен за заболяването термин „епилепсия” се съдържа и дума, производна на „психичен, психична” или документът е издаден от психиатрично лечебно заведение или от лекар със специалност по психиатрия. В Наредба № 5 е установен редът (процедурата), по който се изпълнява правилото (на чл.333,ал.1 и ал.2 КТ): С правилото на чл.3 и чл.2 работодателят е задължен да събере от работника медицински документи в случаите, когато последният попитан твърди, че страда от заболяване, посочено в чл.1 и да ги предостави на ТЕЛК. С правилото на чл.4 ТЕЛК е задължена да оформи своето мнение в експертно решение за всеки отделен работник в определен срок въз основа на медицинските документи, които са и предоставени, както и въз основа на допълнителни медицински изследвания и преглед, ако такива се налагат за изясняване на здравословното състояние. В експертното решение ТЕЛК е задължена да посочи болестта, от която страда работникът, и дава преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. По основателността на доводите за неправилност по чл.281 ГПК: По довода за нарушена закрила на ищцата (жалбоподател) по чл.333,ал.1,т.3 КТ: При отговора на изведения въпрос следва извод, че работодателят е следвало да спази процедурата по на чл.333,ал.1 и ал.2 КТ, за да установи дали работникът, която страда от болестта „епилепсия” се е ползвала от закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ към момента на връчване на заповедта за уволнение. Настоящият състав прие, че липсата на закрила в случай на заболяването „епилепсия” може да бъде установено единствено в процедурата по чл.333,ал.1 и ал.2 КТ . Т.к. въззивният съд е приел извод за обратното, то настоящият състав приема, че той е приложил неправилно материалния закон – правилото на чл. 333,ал.1 и ал.2 КТ. От това следва, че доводът на жалбоподателя е основателен. По довода на жалбоподателя, че уволнението е незаконно, защото е извършено преди влизане в сила на новото щатно разписание: С исковата си молба ищцата не е навела такъв довод за незаконност и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл.6,ал.2 ГПК, съдът не може да основе решението си на такъв довод. За пълнота следва да се отбележи, че той е неоснователен. Щатното разписание е утвърдено с решение на УС № 12 /03.12.2009 г., считано от 01.01.2010 г., на ищцата е връчена заповед от 30.12.2009 г. същия ден, видно от отразеното в нея нейно изявление за получаването му, за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, считано от 01.01.2010 г. (деня на влизане в сила на щатното разписание). Съответно подборът е извършен след утвърждаването на новото щатно разписание и преди изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание. При тези изводи и при липсата на доказателствени искания съгласно чл.293 ГПК спорът следва да бъде разгледан по същество. Настоящият състав прие, че ищцата страда от болестта „епилепсия”. От представената по делото медицинска епикриза и от приетото по делото заключение на вещо лице е установено, че ищцата страда от няколко усложнени заболявания, между които и „епилепсия” и не е установено заболяването „епилепсия” да е само на неврологична основа и да не съдържа проявните форми на психично заболяване. За да уволни ищцата поради съкращаване на щата, работодателят е следвало да спази процедурата, предвидена в императивната разпоредба на чл.333,ал.1 и ал.2 КТ – медицинският въпрос дали заболяването на ищцата има психиатрични прояви да бъде разрешен от медицинска комисия (ТЕЛК), както беше обсъдено по-горе в отговора на изведения въпрос, тъй като работодателят не е направил това и съгласно разпоредбата на чл.344,ал.3 КТ, съдът следва да отмени уволнението като незаконно само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество, т.е искът по чл.344,ал.1 КТ е основателен и т.к не се спори, че ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение, то е основателен и искът по чл.344,ал.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и т.к. не се спори, че в резултат на уволнение (за което съдът прие, че е незаконно) ищцата е останала без работа за периода, за който претендира обезщетение и че последното и брутно трудово възнаграждение е в размер на 810 лева, то и искът по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ е основателен за претендирания размер 4,860 лева за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. От изложеното следва извод за основателност на жалбата, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени съобразно изложеното по-горе. Страните не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат. Ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на ВКС държавните такси за разглеждането на спора по същество в размер на 294.40 лева (по 50 лева за първите два иска и 194.40 лева по третия) и да заплати на Хасковския районен съд 100 лева за възнаграждение на вещо лице. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 03.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 566 /2010 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., допълнено в частта за разноските. Вместо това постановява: На основание чл. чл.344,ал.1,т.т.1, 2 и 3 вр. чл.225,ал.1 КТ признава за незаконно и отменя уволнението на П. Н. К., извършено от [фирма] със заповед № 11 от 30.12.2009 г., считано от 01.01.2010 г., възстановява П. Н. К. на длъжността „камериер – почивна база” с месторабота Учебен център Х. минерални бани и осъжда [фирма] да заплати на П. Н. К. сумата 4,860 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 23.02.2010 г. до окончателно изплащане на сумата. Осъжда [фирма], [населено място] 4000, ул. Хр. Д.” № 37 да заплати на Върховния касационен съд 294.40 лева разноски за държавни такси. Осъжда [фирма] да заплати на Хасковския районен съд 100 лева за възнаграждение на вещо лице. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.