Р Е Ш Е Н И Е   №   389   София,  14 октомври  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....двадесет и осми септември.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …..ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 403 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по протест на Варненската апелативна прокуратура срещу решение № 71/ 28.05.2009 г. по внохд № 113/2009 г. на Варненския апелативен съд. С протеста се сочат допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното им убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитата на подсъдимите изразява становище, че протестът е неоснователен и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С решението си Варненският апелативен съд потвърдил присъда № 19/ 12.03.2009 г. по нохд № 124/2008 г. на Силистренския окръжен съд, с която подсъдимите Н. Н. И., А. Г. К. , Е. М. С. и Б. М. А. са признати за невинни в това, че от неустановена дата до 27.09.2006 г. в съучастие като съизвършители придобили и укрили предмети, материали и оръдия, предназначени за изготвяне на неистински разплащателни банкови карти и са оправдани по обвинението по чл.246 ал.3 вр. чл.20 ал.2 НК. Отменил я в частта й, с която са отнети в полза на държавата веществените доказателства, като върнал делото за произнасяне от първоинстанционния съд по реда на чл.306 НПК.   Протестът е основателен. Варненският апелативен съд не е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на атакуваната пред него присъда и да анализира събраните доказателства в тяхната пълнота и логическа последователност, а се е задоволил с преповтаряне на мотивите на първоинстанционния съд. В нарушение на процесуалните правила съдът е изключил част от доказателствата, а други е ценил превратно. Въззивният съд безкритично се е съгласил с виждането на Силистренския окръжен съд, че не следва да се ценят заключенията на дактилоскопните експертизи, защото дактилоскопните следи не били иззети по реда на НПК. Този извод е незаконосъобразен и в противоречие с процесуалния закон. Съгласно разпоредбите на чл.109 и сл. НПК веществени доказателства са предметите, предназначени или послужили за извършване на престъплението, такива, върху които има следи от престъплението или са предмет на престъплението, както и всички други, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Всички предмети, които могат да имат значение на веществени доказателства по делото се събират от органите на разследването по време на извършване на процесуално следствените действия оглед, претърсване и изземване или чрез доброволното им предаване от лица, в чиято власт се намират. Законът изисква събраните и иззети предмети да бъдат огледани, по възможност фотографирани, подробно описани в съответния протокол за следственото действие и приобщени към делото с надлежен акт. В същото време, разпоредбата на чл. 137 НПК посочва при извършване на кои процесуално следствени действия на досъдебното производство задължително участват поемни лица. Експертизата е способ за доказване, а не процесуално-следствено действие и не е необходимо при експертното изследване на присъстват такива. От материалите от досъдебното производство се установява, че веществените доказателства са намерени при огледа на местопроизшествието, който е извършен в присъствие на поемни лица. Веществени доказателства са иззети в тяхно присъствие, описани са в протокол за оглед и са запечатани в същите сакове, чанти и кашони, в които са се намирали при откриването им чрез поставяне на восъчни печати на РПУ. В присъствие на поемни лица е извършен оглед на иззетите веществени доказателства, отново са запечатани с восъчен печат и са предадени на вещото лице за изследване и установяване има ли върху тях годни за идентификация пръстови отпечатъци. В представената експертиза подробно са описани годните пръстови следи, предметите- веществени доказателства, върху която те са открити, както и от кого са оставени. Процесуалният закон не изисква присъствие на поемни лица при експертното изследване на веществените доказателства, както считат решаващите съдилища, поради което няма никакво основание да не се кредитира неговите заключения. На следващо място, въпреки декларацията, че изключва дактилоскопните експертизи от доказателствената маса по делото, съдът е отделил внимание на тяхното съдържание. Посочил е, че пръстовите отпечатъци са снети от “кутии и други опаковки, които нямат връзка с повдигнатото обвинение”. Този извод сочи на едностранчив подход към събраните доказателства, които не са обсъдени в тяхното съвкупност и пълнота. И това е видно от съдържанието на протокола за оглед на веществени доказателства, който съдът е приел за годно доказателствено средство, тъй като е изготвен по реда на НПК. В този протокол са описани всички намерени веществени доказателства и е отразено, че част от тях /пластмасови заготовки с магнитна лента, поялници, предаватели “ TW- 9100 Т”и др./ са поставени в картонени или пластмасови кутии. Посочените предмети, съобразно заключението на техническата експертиза, имат пряко приложение при изготвянето на неистински разплащателни банкови карти, т.е имат отношение към повдигнатото обвинение и за разкриване на обективната истина не е без значение чии са отпечатъците върху кутиите, където те са съхранявани. В противоречие със заключението на техническата експертиза, Варненският апелативен съд е възприел извода на окръжния съд, че не било установено веществените доказателства да са послужили за изготвянето на неистински или подправени парични знаци. В касационния протест с основание се прави възражение, че обвинението не касае парични знаци, а предмети, материали и оръдия за подправка на кредитни или разплащателни карти. Въззивният съд изобщо не е обсъждал заключението на тази експертиза, което има съществено значението за разкриване на обективната истина по делото и в което конкретно е посочено кои от предметите- веществени доказателства служат за подправка на разплащателни карти. Основателно е и възражението, че в мотивите към присъдата, възприети и преповторени изцяло от въззивния съд, липсва анализ на свидетелските показания и на писмените доказателства за задграничните пътувания на подсъдимия. Въззивният съд не е изразил становище дали кредитира гласните доказателствени средства или не и дали от тях се установяват факти, имащи значение за правилното решаване на делото. Въз основа на гореизложеното, настоящият касационен състав намери, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция не е формирано въз основа на цялостна и всеобхватна проверка на събраните доказателства, като част от тях незаконосъобразно са изключени от доказателствената маса, а други са тълкувани в разрез с действителното им съдържание. Констатираните нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК дават основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Останалите възражения в касационния протест- за процесуална незаконосъобразност на обвинителния акт и за незаконосъобразно проведено задочно производство по отношение на подсъдимия Н. Н. И. не са довели до ограничаване правата на прокуратурата, както се сочи в протеста. Допуснатите от обвинителната власт нарушения при изготвяне на обвинителния акт /ако такива са налице/ биха ограничили правото на обвиняемия/подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си, но не нарушава правата на прокуратурата. Тя не може да претендира отмяна на оправдателния съдебен акт на основание допуснати от нея нарушения на процесуалния закон. Върховният касационен съд не възприема за основателно и възражението, че проведеното задочно производство спрямо подсъдимия Н е довело до нарушаване правата на прокуратурата. Неспазването на процесуалните изисквания при отсъствено разглеждане на делото по чл.269 НПК може да се отрази негативно на правата на съответния подсъдим, но не ограничава правото на обвинителната власт да поддържа обвинението и да представя доказателства в негова подкрепа. Въз основа на тези съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение № 71/ 28.05.2009 г. по внохд № 113/2009 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдена присъда № 19/ 12. 03.2009 г. на Силистренския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: