7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 229 гр. София, 09.04.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1024 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Информа-Прес“ ЕООД, [населено място] срещу решение №126 от 18.11.2019г. по в.т.д. №192/2019г. на Апелативен съд- Бургас, с което е отменено решение №409 от 8.03.2019г., постановено по т.д. №83/2017г. на Окръжен съд- Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Уникредит Булбанк“ АД против „Информа-Прес“ ЕООД искове за приемане за установено, че ответното дужество дължи на ищеца, солидарно със С. И. И., сумата 34 367.96 евро – предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 30.05.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата 3 980.40 евро – договорна лихва за периода 15.04.2015г. до 15.03.2016г., както и в частта за разноските и вместо това е прието за установено, че „Информа-Прес“ ЕООД дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, солидарно със С. И. И., сумата от 34 367.96 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по договора за банков кредит №559 от 22.02.2008г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 30.05.2016г. до изплащане на вземането; сумата от 3 980.40 евро – договорна лихва за периода 15.04.2015г. до 15.03.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1651 от 02.06.2016г. по ч.гр.д. №3014/ 2016г. по описа на Районен съд- Бургас, като са присъдени и разноски на страните с оглед изхода на спора. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част следва да бъде отменено, тъй като е неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че „Информа-Прес“ ЕООД е солидарен длъжник по договора за кредит; че като солидарен длъжник не може да инвокира възражения, попадащи в предметния обхват на защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи; че погасителният план го обвързва; че нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост е редовна. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковете. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора: относно задължението на съда да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл.20 ЗЗД; относно задължението на съда да изследва правното основание за възникване на солидарна отговорност; за допустимостта договорът за поръчителство и договорът за банков кредит за бъдат материализирани в общ документ; относно критериите за преценка дали е налице договор за поръчителство или договор за встъпване в дълг, когато длъжникът е посочен само с качеството солидарен длъжник; относно съдържанието на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост; относно възражението за нищожност на договорни клаузи, вкл. като неравноправни- лично или общо възражение; може ли юридическо лице, встъпило в дълга, като солидарен длъжник по договор за кредит да прави възражение за неравноправни клаузи, попадащи в предметния обхват на защитата на потребителите; може ли встъпилият в дълг да противопоставя на кредитора всички възражения, принадлежащи на главния длъжник; относно момента на настъпване на предсрочна изискуемост; допустимо ли е страна по делото да оспорва автентичността на подпис на трето неучастващо в процеса лице. Счита, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК и определения по чл.288 ГПК- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по отношение на част от тях /относно минималното съдържание на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост и относно възражението на нищожност, в частност за наличие на неравноправни клаузи в договора/ е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата „Уникредит Булбанк“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за установяване, че „Информа-Прес“ ЕООД дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, солидарно със С. И. И., сумата от 34 367.96 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит №559 от 22.02.2008г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и сумата от 3 980.40 евро – договорна лихва за периода 15.04.2015г. до 15.03.2016г., въззивният съд приема, че се установява сключването на процесния договор за кредит между ищеца и С. И.- кредитополучател; поемането от ответното дружество като солидарен длъжник на задължение да отговаря за изпълнение задълженията на кредитополучателя по договора за погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски, съгласно договорените условия; предоставянето на заемната сума на кредитополучателя; неизпълнение на задълженията за връщане на дължимите суми и обявяване на задълженията за предсрочно и изцяло изискуеми. Решаващият съдебен състав приема, че ответникът има качеството солидарен длъжник по смисъла на чл.121 и сл. ЗЗД, като намира за неоснователни възраженията, че ответното дружество е поръчител. Излага мотиви, че не се доказва сключване на договор за поръчителство. По отношение на доводите за нищожност като неравноправни на клаузите относими към формиране на годишния лихвен процент и възможността за неговата едностранна промяна от банката, съдът намира, че ответникът е търговско дружество, не притежава признаците на потребител и не може да инвокира възражения, попадащи в предметния обхват на защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи в потребителските договори. Счита, че обстоятелството, че другият солидарен длъжник и кредитополучател по договора за кредит е физическо лице, не води до друг извод, тъй като е недопустимо предявяване на чужди права пред съд, освен в случаите на процесуална субституция. Като анализира договора и заключението на ССЕ, съдът констатира, че кредитополучателят е преустановил обслужването на кредита, като неплатени са останали всички анюитетни вноски по погасителния план, считано от 15.04.2015г. Приема, че с оглед констатираната неизправност в изпълнението на задълженията на кредитополучателя за банката е възникнало правото да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, като уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост е осъществено с нотариална покана, връчена на управителя на дружеството на 07.03.2016г. Излага мотиви, че предназначението на уведомлението е да информира длъжника, че банката упражнява правото си да събере вземането си преди срока, като е достатъчно ясно да е посочено кредитното съглашение, по което това право се упражнява. По отношение на размера на задълженията счита, че не е нужно посочване на точен размер, тъй като този размер е динамична величина, а също така поканата се отправя до съконтрахента – задължено лице по договора, което е в известност относно договорните условия и собственото си изпълнение. За неоснователно е намерено и възражението на ответника, че поканата не е надлежно връчена на длъжника- кредитополучател, като съдът се аргументира, че с оглед естеството на солидарното задължаване, което поражда самостоятелност на обвързаността на всяко от солидарно задължените лица, кредиторът не е задължен да кани за изпълнение едновременно всеки от задължените /чл.122, ал.2 ЗЗД/. С оглед изложеното и заключението на счетоводната експертиза, съдът стига до извод, че след обявяването на предсрочната изискуемост размерът на непогасената главница възлиза на 34 367.96 евро, което съответства на размера на претендираното със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което искът е основателен. Намира за основателна и установителната претенция за сумата 3 980.40 евро- договорни лихви за периода 15.04.2015г. до 15.03.2016г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Намира за неоснователно наведеното от ответната страна възражение за прихващане, тъй като не се установяват недължимо получени от банката суми по процесния договор. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касатора въпроси относно възражението за нищожност на договорни клаузи, вкл. като неравноправни и по-специално може ли юридическо лице, встъпило в дълга, като солидарен длъжник по договор за кредит да прави възражение за неравноправни клаузи, попадащи в предметния обхват на защитата на потребителите; може ли встъпилият в дълг да противопоставя на кредитора всички възражения, принадлежащи на главния длъжник, които настоящият съдебен състав обобщава и уточнява с оглед разясненията в ТР №1/2009 от 19.02.2010г., т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС - относно възможността юридическо лице- солидарен длъжник, встъпил в дълга на кредитополучателя- физическо лице, да прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос е значим за правилното приложение на закона и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По поставения въпрос липсва практика на ВКС, което налага изясняване по тълкувателен път на действителното съдържание на цитираните правни норми. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. По останалите поставени въпроси съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 500.06 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №126 от 18.11.2019г. по в.т.д. №192/2019г. на Апелативен съд- Бургас в обжалваната част. УКАЗВА на касационния жалбоподател „Информа-Прес“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1 500.06 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.