2 Р Е Ш Е Н И Е № 220 С., 9.06. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1484/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 335 от 21.03.2011 год. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите на въззивно решение на № 590 от 05.07.2010 год. по гр. дело № 576/2010 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 504 от 13.04.2010 год. по гр. дело № 2926/2009 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против С. В. Загорски за заплащане на сумата 92 271,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на Държавата вследствие извършените от С. В. Загорски престъпление по чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1 НК и престъпление по чл. 257, ал. 1 във врз с чл. 256, пред. 1 НК за това, че в периода 14.09.2004 год. до 15.11.2004 год. в качеството му на собственик и управител на [фирма] [населено място] е потвърдил неистина в дадени пред ТДД [населено място] от името на дружеството справки-декларации по ДДС и е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, като е отразявал несъществуващи доставки в „Дневник за покупките”, за което [фирма] [населено място] е ползвало неследващ се данъчен кредит, с което е избегнало плащането на данъчни задължения в особено големи размери, които са били укрити, за които престъпления ответникът е осъден с присъда по НОХД № 1062/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и за заплащане на сумата от 59 522 лв. представляваща лихва за забава върху главницата изчислена по реда на чл. 75 ЗДДС (отм.) до 19.06.2009 год., както и за заплащане на законна лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, относим към допустимостта на предявения иск и валидността на обжалваното решение, касаещ съотношението на отговорностите по чл. 45 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 Д. (отм.), сега чл. 127, ал. 2 ДОПК при наличие на влязъл в сила данъчен ревизионен акт и неговото изпълнение, формулиран в смисъл - ако държавата разполага с изпълнително основание за принудително изпълнение по реда на специален закон, може ли да реализира вземането си по общия исков ред в граждански процес. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: С обжалваното решение искът с правно основание чл. 45 ЗЗД е разгледан по същество. Прието е, че влязлата в сила осъдителна присъда по отношение на ответника е задължителна за гражданския съд, досежно размера на вредите, когато те са елемент от фактическия състав на деянието, затова е прието, че размера на вредите предмет на исковата молба е доказан, като следствие от престъплението извършено от ответника. Прието е за установено, че по отношение на дружеството е извършена данъчна ревизия, приключила с влязъл в сила Данъчен ревизионен акт № 630/31.03.2005 год., с който в тежест на проверяваното дружество са вменени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размери, аналогични на претендираните по исковата молба вреди, като претърпян имуществен пасив от ищеца. Съдът е изходил от деликтния състав на чл. 45 ЗЗД изискващ кумулативно установяване на предпоставките - деяние, противоправност на деянието, установяване на вина, вреда и причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, и е приел, че липсва елемента пряка причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия за ищеца имуществен пасив. При наличието на изпълнително основание - влязъл в сила Данъчен ревизионен акт, ищецът е бездействал да събере държавните вземания по привилегирования за това ред по ДОПК, което бездействие е преценено от съда в пряка причинна връзка с настъпилия неблагоприятен за Държавата резултат - пасив за фиска. Това е мотивирало съдът да отхвърли иска на предявеното основание. По поставения правен въпрос за съотношението на отговорностите по чл. 45 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 Д. (отм.), сега чл. 127, ал. 2 ДОПК, при наличие на влязъл в сила данъчен ревизионен акт съставляващ за държавата изпълнително основание за принудително изпълнение по реда на специален закон - може ли държавата да реализира вземането си по общия исков ред в граждански процес, има установена съдебна практика по чл. 291 ГПК с решение № 256/20.10.2010 год. по гр. дело № 1712/2009 год. на ВКС, трето г. о. по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер, с което при аналогична фактическа обстановка е прието, че искът по чл. 45 ЗЗД е недопустим. С решението е прието, че когато с иска по чл. 45 ЗЗД се търси причинена щета за държавата в резултат на извършено престъпление против данъчната система, представляваща невнесен данък и същият данък по вид, размер и период е установен и с ревизионен акт по реда на Д. (отм.), сега ДОПК, влязъл в сила, държавата разполага с изпълнително основание за принудително изпълнение по реда на специалния закон, което изключва общия исков ред на осъдителния иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на неплатения данък, като обезщетение за причинена имуществена вреда, поради липса на правен интерес от такъв иск. Това виждане се възприема и от настоящия съдебен състав, не само поради наличието на друг регламентиран ред за реализиране на процесното вземане, изключващ общия исков ред, но и защото правоотношението между страните по естеството си е административно, регулирано от метода на държавна власт и подчинение, а не от метода на равнопоставеност, поради което няма спор за гражданско правоотношение. Гражданският съд не е оправомощен да задвижи административна процедура за събиране на публично държавно вземания, каквото е вземането за данък по ЗДДС. С обжалваното решение наличието на изпълнително основание за принудително изпълнение на вземането на държавата, предмет на исковата и молба, е обсъдено по съществото на спора, във връзка с виновно бездействие на ищеца да събере държавното вземане по реда на ДОПК, поставено в причинна връзка с произтеклите за държавата вредите - имуществен пасив за фиска, което няма връзка с поведението на ответника, като основание да отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД, вместо да прецени това обстоятелство по допустимостта на иска. Предвид изложеното решението, с което съдът е разгледан недопустим иск е недопустимо и подлежи на обезсилване с прекратяване на производството по иска по чл. 45 ЗЗД, респ. акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 590 от 05.07.2010 год. по гр. дело № 576/2010 год. на Пловдивски апелативен съд и оставеното с него в сила решение № 504 от 13.04.2010 год. по гр. дело № 2926/2009 год. на Пловдивски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Държавата представлява от Министъра на финансите против С. В. Загорски по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 92 271,20 лв. и по чл. 86 ЗЗД в размер на 59 522 лв. обезщетение за лихви за забава. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ