Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр. София, 24 октомври 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора от ВКП Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 770/2017 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от ОП- В. Търново срещу присъда № 72 от 4.05.2017 г. по внохд № 138/17 г. на ОС- Велико Търново. В протеста са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. С допълнението към протеста са развити подробни съображения в подкрепа на заявените основания. На първо място, прокурорът твърди, че въззивният съд е приложил неправилно закона като е оправдал подсъдимия. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като при изграждане на вътрешното си убеждение е ползвалдоказателствени средства , които не са били събрани за нуждите на наказателното производство а именно: показанията на П., Т., Д. и П., депозирани от тях в качеството им на свидетели по гражданското дело. Обсъдил е избирателно и тенденциозно показанията на св. К. и св. Н., а тези на св. П., депозирани в хода на ДП приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281 от НПК, е игнорирал изцяло.Въззивната присъда съдържала и друг порок – изразил се в непълното на мотивите, тъй като в тях липсвала аргументация за обективната страна на деянието. В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста по подробно развитите в него съображения. Адв. Б.- защитник на подс. П. П. изразява становище, че въпреки подробното изложение, протестът не съдържа мотивация, като по същество е неоснователен. Според него оплакването за нарушение на чл. 14 от НПК следва да бъде отхвърлено.Съдът с основание е отказал да се довери на показанията на св. П., поради вътрешната им противоречивост и несигурност, поради което те не са надеждно доказателствено средство, което може да се ползва при изграждане на вътрешното убеждение на съда, а показанията на св. К. и св. Н., на които прокуратурата е поставила акцент при устояване на обвинителната си теза са такива на заинтересовани от изхода на делото лица и те не следва да бъде безрезервно кредитирани. Подс. П. П. редовно призован пред ВКС не се явява. ВКС – Трето наказателно отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните, в рамките на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното : Протестът е неоснователен. С присъда № 26 от 4.04.2017 г. по нохд № 2321/16 г. Районен съд- Велико Търново е признал подс. П. И. П. за виновен в това, че в периода от 15.05.2013 г. до 27.03.2014 г. в гр. В. Търново в условията на продължавано престъпление като свидетел пред съд и друг надлежен орган на властта съзнателно потвърдил неистина : като на 15.05.2013 г. в съдебно заседание пред РС – Велико Търново по гражданско дело № 4757/2012 г. пред съдия М. А., съзнателно потвърдил неистина, че като изпълнител в ЕТ "фирма", посетил дома на В. Т. Н. за да вземе мерки за изработване на дограма заедно със свой приятел , когато посетил жилището сам и на 27.03.2014 г. по ДП № 23/2014 г. по описа на ОД на МВР- В. Търново пред надлежен орган на власт разследващ полицай Й. Й. съзнателно потвърдил неистина, че при вземане на мерки и преговори за изработка на дограма в имота на В. Н. бил заедно със С. П., когато посетил жилището сам, поради което и на основание чл. 290 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода , като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от три години. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК е осъдил подс. П. да заплати направените по делото разноски в размер на 67,56 лв. По жалба на подс. П. в Окръжен съд - В. Търново е било образувано внохд 138/17 г. С присъда № 72/2017 г. от 4.05.2017 г. ОС е отменил присъдата на Районния съд и на основание чл. 304 от НПК е оправдал подс. П. по чл. 290 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В протеста прокурорът е аргументирал оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения с твърдение за използването на ненадлежни доказателствени източници, с неправилна, превратна и избирателна оценка на доказателствения материал, които са довели до порок при формиране на вътрешното убеждение на съда за невиновност на подс. П. в извършване на престъплението „лъжесвидетелстване“. Обстоятелството, на което прокурорът поставя акцент е, че според него въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка, в резултат, на което е направил изводи по правото, които са в нарушение на материалния закон. По повод на тези съображения, ВКС е имал повод да отбележи, че осъществявания от него контрол обхваща дейността на съда по оценка на доказателствения материал и начина, по който е формирано вътрешното му убеждение. Касационната инстанция не разполага с възможност да подменя установените от съдилищата факти, като следва да провери дали те са изведени в съответствие с процесуалните правила и формалната логика. При това уточнение настоящият съдебен състав намери, че първо следва да даде отговор на наведените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които е релевирано касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, тъй като от него зависи обсъждането на възраженията за нарушение на материалния закон. Доводите залегнали в протеста за това, че въззивният съд е ценил доказателствен материал, който не е бил събран и проверен по реда и средствата на НПК са лишени от основание. Въззивната инстанция не се е отклонила от изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 ал. 5 от НПК. За извеждане на релевантните за обвинението по чл. 290 от НК факти въззивният съд е ползвал доказателствената съвкупност, събрана от първоинстанционния съд в хода на проведеното от него съдебното следствие, както и от органите на ДП в хода на досъдебното производство, която Районния съд е приобщил по съответния процесуален ред.Това са гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите П., депозирани пред Районния съд тези от ДП, прочетени по реда на чл. 281 ал. 1 от НПК, както и показанията на свидетелите Н., К. и П.. Нови гласни и писмени доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е намерил за необходимо да събира, поради което не е провел допълнително съдебно следствие. Изводите му по фактите и по правото са направени въз основа на анализа на надлежно събрани доказателствени материали, като в протеста прокурорът е интерпретирал некоректно части от мотивите към присъдата, съгласно които съдът бил ценил показанията на свидетели, които не са разпитвани по делото. Това възражение не намира опора в материалите по делото. На л. 23 от съдебното дело, Окръжният съд е посочил, че при постановяване на решението по гр. д. № 4757/13 г.,съдът е ценил писмените доказателства, както и показанията на свидетелите Т. и Д.. Внимателният прочит на мотивите към присъдата сочи на препращане към съдържанието на постановения по гражданското дело съдебен акт. Твърдяното от прокуратурата отклонение от процесуалния закон би било налице, ако съдът при изграждане на фактическите си изводи е ценил показания на свидетели Д. и Т., дадени в хода на исковото съдебно производство пред гражданския съд. Такова нарушение не е допуснато от въззивния съд, поради което доводите на прокурора са без основание. На следващо място, въззивният съд не е нарушил правилата по оценка на доказателствения материал, не е тълкувал превратно и тенденциозно доказателствените материали, нито е игнорирал част от тях. Неоснователно се твърди, че съдът не е обсъдил в цялост показанията на св. П., а за сметка на това е навлязъл в ненужно изследване на въпроси извън предмета на доказване по делото. В мотивите въззивният съд е проследил хронологията и развитието на образуваните граждански дела и досъдебни производства, като по този начин е защитил тезата си за това, че показанията на св. П. не са надеждна доказателствена основа, поради тяхната непоследователност и вътрешна противоречивост. Такъв подход в оценката на доказателствата не сочи на игнориране или на тенденциозност в оценката им, както твърди прокурора. Съдът по същество е суверен в правото си да избере начина, по който да аргументира вътрешното си убеждение, и след като това е сторено при съблюдаване на правилата в процесуалния закон , контролиращия го съд, не следва да се намесва. Не може да се сподели залегнало в протеста оплакване, че въззивният съдебен акт страда от съществен порок, изразил се в липсата на мотиви по отношение на обективната страна на деянието. Проверката на мотивите към присъдата на Окръжния съд отговарят на изискванията на чл. 305 от НПК, и от тях в достатъчна степен може да бъде установена действителната воля на решаващия съд по отношение липсата на обективна съставомерност на инкриминираното деяние по чл. 290 от НК. Поради отсъствието на нарушение на процесуалните правила при изграждане на свободното вътрешно убеждение на съда, касационната инстанция следва да обсъди оплакването по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК за неправилно приложение на материалния закон. Внесеният обвинителен акт инкриминира следните фактически твърдения : че подс. П. в разпита си в съдебно заседание на 15.05.2013 г. пред съдия от РС по гр. дело № 4757/12 г. и в разпита си на 27.03.2014 г. пред разследващ орган по ДП №23/14 г. заявил „че като изпълнител в [фирма] е посетил дома на В. К. за да вземе мерки за изработването и монтажа на дограма заедно със свой приятел / като в ДП назовава името му - С. П./, а в действителност той е бил сам. Прокуратурата изрично е отбелязала, че посочените факти са били релевантни за решаване на съответните „наказателни производства“. Твърди се също така, че показанията на св. П. са поставени в основата на изводите на гражданския съд , тъй като той е разпитан от него и в разпита си е потвърдил заявеното от П. по отношение посещението си в дома на св. К. и вида да договорената между тях дограма. За тези неверни твърдения, прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу П. за лъжесвидетелстване и той се е признал за виновен като е сключил споразумение с нея. Повдигнатото обвинение е за лъжесвидетелстване по първата алтернатива на чл. 290 от НК – „потвърди неистина“ и то касае фактически въпрос – дали подс. П. е бил сам или е бил със св. П. при вземане на мерки за изработката и монтаж на дограма в дома на св. К.. В съдебната практика няма спор по отношение на това, че за да бъде съставомерно деянието, следва възпроизведената от субекта на престъплението информация да е относима към предмета на доказване по делото, в рамките на което той дава показанията си. Само информация, която е свързана пряко с предмета на доказване по делото и има решаващо значение за правилното решаване на спорния въпрос, и която би могла да доведе до неправилно решаване на делото уврежда обществените отношения, охранявани от нормата на чл. 290 от НК.Когато след като е предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, свидетелят осъществи една от двете форми на изпълнително деяние по чл. 290 ал. 1 от НК, но по отношение на факти, които стоят в страни от предмета на производството и нямат значение за правилното решаване на делото, то с такова действие той не покрива състава на цитираната норма и не следва да носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване./ в този смисъл са решение по н. д. № 123/14 г., по н.д. № 300/14 г. ВКС -3-то, решения по н.д. № 878/14 г. на 3 НО, по н.д. № 240/16 г. на 3 –то НО, по н.д. № 1625/12 г. на 2 –ро НО, по н.д. № 1055/2003 г. на 3 –то НО и др./ За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е приел същите факти, които са били приети за установени от първоинстанционния съд, като въпреки това е извел различни изводи по правото. От фактическа страна, контролираната инстанция е приела, че на 6.08.2012 г. между св. К. и [фирма] е сключен договор за изработка, доставка и монтаж на петкамерна ПВС дограма „марка“ на апартамент №/номер/ ет. /етаж/ , ул. /улица/ в [населено място].Оформена била поръчка № 67, като сумата по договора за изработка била 1975 лв. и същия ден, св. К. дала 900 лв. капаро на подс. П., който бил работник в ЕТ. Издадена била касова бележка. По повод изпълнението в хода на монтиране на дограмата между страните възникнал спор. Образувано било гр. д. № 4757/12 г.по искова молба на [фирма] срещу св. К. с предмет на иска по чл. 79 от ЗЗД и чл. 258 от ЗЗД. ЕТ претендирал заплащане на остатъка от договорената сума в размер на 1075 лв. от възложителя. С решение по делото, св. К. била осъдена да заплати на ЕТ остатъка от договорена сума.Решениетобило потвърдено от ОС – В. Търново. Предметът на доказване по гражданското дело, по което е бил разпитан подс. П. като свидетел е във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 258 от ЗЗД и касае установяването на следните обстоятелства : -изработена и доставена ли е ПВС дограма „марка“ на ответника, -какъв вид дограма е бил уговорен между страните,съгласно договора за изработка, -налице ли е отклонение от поръчката, което да се е изразило в лошо изпълнение, -започнал ли е монтажа, какви са причините за недовършването му -налице е неизпълнена насрещна престация от страна на св. К.,изразяваща се в неплащане на остатъка от сумата по поръчката в размер на 1075 лв. В решението по гр.д. №4757/12 г.районният съд е приел, че вида на договорената дограма е „марка“ и че цената е именно тази, която е вписана в поръчката, като тя е била доставена и монтирана. За установяване на вида на дограмата, който е бил договорен между страните съдът е ценил показанията на св. П., св. П. И. П., св. Г. Д., св. Т. и св. П. Х. П., договора за изработка на дограма от 28.09.2012 г.и допълнението към него. Обстоятелството, за което подс. П. е свидетелствал в хода на ДП и по гр. дело № 4757/12 г. а именно, че при вземане на мерките и договарянето е посетил дома на св. К. заедно със свой приятел св. П., не е залегнало във фактическите изводи на гражданския съд, разрешил спора между страните. По делото не е спорно, че част от предмета на доказване по гражданското дело е вида на договорената дограма, като обаче установяването му не е било обвързано от твърдението на подс. П. в разпитите му като свидетел за това, че не е отишъл сам в жилището, а е бил със свой приятел. Съдът, разглеждащ исковото производство е установил релевантните по делото факти, не въз основа на показанията на св. П. , а след анализ и оценка на целия доказателствения материал, в това число договор за поръчка, от заключение на вещото лице по назначената графологическа експертиза, установяващо, че думата „дума“ е дописана върху първия екземпляр на бланковата поръчка от П. П., от показанията на св. Г. Д. и св. Й. Т., според които вписаната сума по поръчката сочи на това, че е била договорена дограма среден клас, а не по- скъпия такъв, както сочи в показанията си св. К.. Ето защо възпроизведеният от подс. П. факт, в качеството му на свидетел, който прокуратурата е инкриминирала, „че е посетил дома на св. К. със свой познат, като в същност е бил сам“, е извън предмета на доказване по гражданското дело и няма пряко отношение за правилното му решаване, тъй като изводите на съда са били направени неповлияни от него. Правилното решаване на делото не е компрометирано от твърдението на П., депозирано в хода на гражданския процес и в хода на досъдебното производство и то не е увредило обществените отношения свързани с дейността на правосъдната система, поради което според настоящия съдебен състав въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е постановил оправдателна присъда срещу подсъдимия. С оглед изложените до тук съображения касационният съд не намери основания за отмяна на постановения въззивен акт, поради което и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК Върховният Касационен съд- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА № 72 от 4.05.2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново постановена по внохд № 138/17 г. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.