Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 29 февруари 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Мадлен Велинова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №126 по описа за 2012 година Производството е за възобновяване на нохд.№857/2007 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев и внохд.№40/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград образувано по искане на осъдените Ф. Х.,И. Д. и И. П.. В съдебно заседание искането на тримата осъдени, с оплаквания за съществени процесуалните нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанията се поддържа от осъдените и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни,при спазване на процесуалните правила,а наложените наказания достатъчни и справедливи. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 21.12.2011 г. постановено по внохд.№40/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е потвърдена присъда по нохд.№857/2007 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев.С посочената присъда подсъдимите тогава Ф. Х.,И. Д. ,И. П. и Ю. Ч. са признати за виновни в това ,че в съучастие,първия като извършител ,а други трима като помагачи на 26.10.2006 г. в района на [населено място] се опитали да преведат през границата на страната с Република Гърция три чужди гражданки-О. О. и А. Г. от Република У. и Т. Ш. от Република У.,без разрешение на надлежните органи на властта ,поради което и на основание чл.280 ал.2 т.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл.18 ал.1 НК,вр. с чл.20 ал.2 НК за Х. и вр. с чл.20 ал.4 НК за другите трима и при условията на чл.54 НК са осъдени както следва : -Ф. Х. на наказание лишаване от свобода за срок от една година ,при общ първоначален режим и глоба в размер на 1000 лв.На основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието определено на този осъден по нохд.№494/2004 г. на Районен съд гр.-Гоце Делчев, в размер на пет месеца лишаване от свобода -И. Д. на наказание лишаване от свобода за срок от една година ,при общ първоначален режим на изтърпяване и глоба в размер на 1000 лв.На основание чл.68 ал.1 НК в изпълнение е приведено наказанието определено по нохд.№878/2003 г. в размер на три месеца лишаване от свобода -И. П. на наказание лишаване от свобода за срок от една година,при общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 1000 лв.,както и конфискация на 1/12 идеална част от недвижим имот.На основание чл.68 ал.1 НК в изпълнение е приведено наказанието по нохд.№494/2004 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев в размер на четири месеца лишаване от свобода. -Ю. Ч. на наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000 лв.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдените Х.,И. и П. : Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са за такива на досъдебното производство,при разпита на свидетелките О. и Г.,който бил проведен с преводач от руски ,а не на езика на Р У. и без да се съберат доказателства ,че двете владеят руски език.Възразява се и по направеното разпознаване по снимки,а не по „предвидения в НПК ред „.Защитата счита за неправилно и игнорирането на показанията на св.И.,който установявал че на 26.10.2006 г. Х. и П. не са били в с. Абланица,а в с. Рибарица Тетевенско. Оплакванията са неоснователни. Инстанционните съдилища и особено първоинстанционния съд,са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Възражението,че свидетелките са разпитвани не на езика на страната чийто граждани са,а на руски език не държи сметка ,че разпита е пред съдия с участие на преводач.Не държи сметка и за показанията на поемните лица С. и П.,които категорично установяват ,че двете жени са се разбирали без проблеми с преводача от руски език.От друга страна това възражение е правено и пред двете инстанционни съдилища и след като е обсъдено, правилно е оставено без последици. Неоснователно е оплакването ,че „неправилно не е дадена вяра „ на показанията на св.И.,като се има предвид дори само обстоятелството ,че Д. /който според показанията на св.И. на инкриминираната дата е бил в [населено място] / е задържан от граничен патрул, в землището на [населено място],в близост до мястото на което били „скрити „ свидетелките.В дома на Х. е намерен и иззет багажа на трите жени.Не без значение е и обстоятелството ,че тези показания се опровергават от обясненията на подсъдимите, дадени в разпита им пред съдия на досъдебното производство,приобщени по съответния процесуален ред,които са възприети изцяло след като са обсъдени и съпоставени с останалите доказателства по делото. Не намира опора в събраното по делото и възражението за нарушение на закона.При правилно установените факти,а именно че на инкриминираната дата в землището на [населено място] / в граничната зона /,четиримата подсъдими, първия като извършител ,а останалите като помагачи се опитали да преведат през границата на страната три чужди гражданки,без разрешение на надлежните органи и закона е приложен правилно. Няма как да бъде споделено виждането на защитата ,че е налице доброволен отказ от извършване на престъплението,тъй като „Х. оставил трите чужди гражданки и избягал „.Установено е по делото ,че Х. е избягал ,след като е видял задържането на Д. от граничния патрул,а не защото доброволно се е отказал да довърши престъплението. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените наказание.При определяне размера на наказанията ,първоинстанционния съд е съобразил всички обстоятелства от значение,като дори и подценил обществената опасност на извършеното и на всеки един от осъдените.Наказанията са в предвидения от закона минимум и не са в нарушение на чл.348 ал.5 т.1 НПК.Неправилно са определени първоначалните режима на изтърпяване на наказанията,но липсата на протест лишава,както въззивния съд,така и Върховният касационен съд от възможността да отстрани този порок. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила ,а наложените наказания справедливи,при неправилно определени първоначални режими,но без процесуална възможност този порок да бъде поправен,а искането за възобновяване на осъдените изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Ф. Х.,И. Д. и И. П. за възобновяване на нохд.№857/2007 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев и внохд.№40/2011 г. на Окръжен съд гр. Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :