Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

София, 01.02.2010 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:                 ЕМИЛ ТОМОВ
                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Росица Иванова,

разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов

гр.дело N 5178 /2008 г.:

Производството е по чл.303,ал.1,т.5 от ГПК.

Образувано е по молба на Д. Н. Ж. от гр. В. за отмяна на влязло в сила решение № 690 /14.11.2007 г. по гр.д. № 1648 /2007 г. на Видинския районен съд, в което с решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, с което е извършена делба на апартамент между молителя и още един съделител чрез изнасянето му на публична продан и молителят е осъден да заплати на другия съделител на основание чл.31,ал.2 ЗС сумата 406 лева за посочен период от около шест месеца през 2007 г.

В молбата се поддържа, че молителят е бил лишен от правото си да участва в процеса лично или чрез упълномощен представител, тъй като е бил призован чрез Държавен вестник и му е назначен от съда процесуален представител, но по друго дело, заведено от представителя на другия съделител – бившата съпруга на молителя, която там е действала в лично качество – за предоставяне на упражняването на родителски права върху непълнолетното (тогава) нейно и на молителя дете, молителят е намерен на посочен от нея друг адрес. Така макар и буквата на закона да е спазена, то духът му е нарушен с укриването на данни, което е лишило молителя да поиска възлагане на имота по реда на чл.288,ал.2 ГПК (отм.).

Процесуалният представител на Л. З. И. твърди, че молбата е неоснователна, тъй като по делото са представени доказателства, че към момента завеждане на делото за делба местопребиваването на Д. Н. Ж. е било в чужбина и Видинският районен съд правилно е решил, че следва да го призове чрез Държавен вестник и така производството е започнало да се движи в съответствие със закона, а пълномощното, което молителят е дал на пълнолетната си дъщеря, е представено много по-късно.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 129 от 17.02.2009 г., на ВКС, в което е отразена извършената проверка за нейната допустимост.

Настоящият състав я намира за неоснователна по следните съображения:

Гр.д. № 1648 /2006 г. на Видинският районен съд е образувано по искова молба на Л. З. И., подадена на 09.11.2006 г. от нейния процесуален представител – майка и М. А. – Ж. срещу молителя за делба на съсобствен апартамент в гр. В., с която са представени доказателства, че съсобствеността между двамата е възникнала след прекратяването на брака и съпружеската имуществена общност между Д, (които са го били придобили в съпружеска имуществена общност) и след като М. А. – Ж. е прехвърлила чрез правна сделка правата си на дъщеря си Л. И.

Производството е по реда на ГПК (от 1952 г.).

Д. Н. Ж. е призоваван от посочен в исковата молба адрес (на процесния апартамент), призовката с дата 22.11.2006 г. е върната в цялост (л.12) с отбелязване, че по данни на посочено лице Д. Ж. не живее на посочения адрес и е на работа в чужбина, въз основа на съдебно удостоверение Областна дирекция „П” Видин е издала друго удостоверение на 20.11.2006 г., от което е видно, че е регистрирано излизане на Д. Н. Ж. от Р. България на 07.09.2006 г. и няма данни за влизане в страната след тази дата (л..17), а Община В. е издала удостоверение на 24.11.2006 г. (л.18), от което е видно, че посоченият в исковата молба адрес на ответника (молител в настоящото производство), е негов постоянен и настоящ адрес.

При тези данни Видинският районен съд по искане на М. А. – Ж. , като процесуален представител на Л. И. , на 26.02.2007 г. (л.27) е разпоредил призоваването на Д. Н. Ж. чрез Държавен вестник (л.20, по реда на чл.50,ал.1 ГПК (от 1952 г.), след което му е назначил процесуален представител по реда на чл.50,ал.2 ГПК (от 1952 г.) и е постановил решение (л.32 и сл.), с което е допуснал делба между Д. Н. Ж. и М. К. А. – Ж. при равни права – по 1 /2 ид.ч., като е обсъждал като ищец М. К. А. – Ж. , не е обсъждал прехвърлянето на нейните права на дъщеря и Л. З. И. и въобще не е споменал Л. И. , но после по искане на М. К. А. – Ж. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка (л.42), като вместо Л. З. И. като ищца е записал М. К. А. – Ж. , както вече е написано в решението (?).

Това решение не е обжалвано нито от М. А. – Ж. и Л. И. , нито от назначения процесуален представител на Д. Ж.

Насрочено е и проведено на 27.09.2007 г. първо съдебно заседание по извършване на делбата (л.49), в което съдът е приел за разглеждане претенция на „ищцата” за обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот.

С решение от 14.11.2007 г. (л.60 и сл.) Видинският районен съд е постановил изнасянето на процесния имот, за който отново е посочил, че е съсобствен между М. Н. Ж. – по 1 /2 ид.ч., на публична продан и е осъдил Д. Ж. да заплати на М. А. – Ж. 406 лева за лишаване от ползване за периода от 19.03.2007 г. до 14.09.2007 г., като е отхвърлил част от претенцията. В това решение Л. З. И. също не се споменава, но пък по молба на Л. И. чрез нейния процесуален представител М. А. – Ж. със следващо решение от 06.11.2008 г. (л.80) съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и в трите постановени решения, като вместо М. К. А. – Ж. като ищца е посочил Л. З. И.. Така съдът се е произнесъл по спора между страните.

Процесуалният представител на Д. Н. Ж. не е изразил становище по доказателствата и по постановените решения.

В настоящото производство е представена искова молба с дата 18.06.2007 г. от М. К. А. срещу Д. Н. Ж. за изменение на родителските права по отношение на роденото на 30 юли 1991 г. от брака им дете, подадена на 19.06.2007 г. във Видинския районен съд, в която е посочен различен адрес на Д. Н. Ж., представени са и първоинстанционно съдебно решение от 30.10.2007 г. и въззивно съдебно решение от 10.03.2008 г. и протокол от 18.02.2008 г. от съдебно заседание по въззивното дело и нотариално заверено на 30.03.2006 г. пълномощно от Д. Н. Ж. в полза на негова друга пълнолетна дъщеря с адрес, на който Д. Ж. е призоваван по това дело, с клауза да го представлява в качеството на процесуален представител по всякакви дела в Р. България. От тези документи е видно, че дъщерята на Д. Ж. е приела изпратените до него призовки и е осигурила представителството му от адвокат по делото и е разпитвана като свидетел на 18.02.2008 г., при което е заявила, че баща и е заминал в Италия преди четири – пет години и че не и е известно за делбено дело срещу баща и.

Настоящият състав намира, че молбата за отмяна на решението по извършването на делбата на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК е неоснователна.

Представените доказателства за наличие на упълномощен представител на Д. Н. Ж. в Р. България не представляват нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, защото не са обстоятелства от значение за спорното правоотношение, нито са доказателства за такива обстоятелства (не са юридически, нито доказателствени факти).

От представените доказателства е видно, че на 26.02.2007 г. Видинският районен съд правилно е приложил правилото на чл.50,ал.1 и ал.2 ГПК (от 1952 г.) по отношение на Д. Н. Ж., който не е посочил в общината временен адрес, на който е пребивавал в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл.41,ал.6 ГПК (от 1952 г.) и при липса на посочен на съда друг адрес за призоваване на Д. Н. Ж., съдът не е имал задължение да извършва друго призоваване, за първото съдебно заседание по извършване на делбата и за следващите до постановяването на решението по извършване на делбата Д. Н. Ж. е редовно призован чрез назначения му процесуален представител. Съдът не е допуснал процесуални нарушения по призоваването му.

Обстоятелството, че по-късно – на 18.06.2007 г. процесуалният представител на Л. З. И. е посочила друг адрес за призоваване на Д. Н. Ж. в гр. В., от който той е бил редовно призован по друго дело и не е посочила този адрес по висящото делбено дело, не обуславя нарушение от страна на съда на процесуални правила по призоваването на Д. Н. Ж..

Следва да се отбележи и че по делото не са представени доказателства, че този адрес на (процесуалния представител на) Д. Ж. е бил известен на М. А. – Ж. преди датата на исковата молба по делото за родителски права.

Поради което следва да се приеме изводът, че предпоставките на чл.303,ал.1,т.5 ГПК не са осъществени.

Поради изложеното молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изхода от това производство на Д. Ж. не следва да се присъждат разноски, както и на Л. И. , която не е доказала, че е направила разноски.

Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Н. Ж. за отмяна на влязло в сила решение № 690 /14.11.2007 г. по гр.д. № 1648 /2007 г. на Видинския районен съд, в което с решение от 06.11.2008 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.