Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 08.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1747 /2014 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. срещу въззивно решение № ІІ - 125 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 1445 /2013 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частите, с които са определени квотите (делбените части) на страните, от допуснатите до съдебна делба имоти. Жалбоподателят твърди, че в допуснатата до обжалване част решението е неправилно. Касационно обжалване е допуснато с определение № 276 /08.05.2014 г. в частта, с която са определени делбените части на Н. Г. К., Е. Г. К. и И. З. З. от допуснатите до съдебна делба апартамент с площ 116.73 кв.м. и апартамент с площ 30 кв.м. и вместо това са им определени делбени части в размер на по 1 /3 ид.ч. Касационно обжалване е допуснато по материалноправен въпрос по приложението на чл.87,ал.3 вр. с чл.88,ал.1 и ал.2 ЗЗД : При разваляне на договора за издръжка и гледане след смъртта на прехвърлителя за част от прехвърления имот, съобразно размера на наследствените права на ищеца, и след извършено от ответника разпореждане с част от прехвърления му имот, при което в имуществото му е останала част от прехвърленото, която е по-голяма или равна на частта, за която договорът е развален, дали правата на ищеца се намаляват съразмерно на отчуждената част. Прието е, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и представлява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК Насрещните страни Е. Г. К. и И. З. З. не са подали писмен отговор на касационната жалба. С писмена молба, подадена след допускан на касационно обжалване, И. З. иска от съда да съобрази правата и по нотариален акт № 102, т. Х, рег. 4023, н.д. 1817, с който е придобила 1 /3 ид.ч. от 1 /2 ид.ч. от УПИ ІХ -558, кв. 57 по плана на [населено място], заедно с 1 /3 от целия втори етаж със застроена площ 123 кв.м. от построената в имота двуетажна жилищна сграда, заедно с 1 /3 ид.ч. от собственото североизточно жилище в таванския етаж, ведно с 1 /3 ид.ч. от съответните на продавача общи части на масивната двуетажна жилищна сграда. Иска да бъде правилно съобразено, че Кокони К. е прехвърлила на своя син Е. К. през 1997 г. срещу задължение за издръжка и гледане 1 /2 от дворното си място и целия втори жилищен етаж, а не както неправилно е написано в определението за допускане на касационно обжалване - 1 /2 от двуетажна жилищна сграда. Иска от съда да зачете правата, които добросъвестно е придобила преди вписването на исковата молба, които съгласно чл.88 ЗЗД не се засягат. По правния въпрос : Когато в описаната хипотеза : При разваляне на договора за издръжка и гледане след смъртта на прехвърлителя за част от прехвърления имот, съобразно размера на наследствените права на ищеца, и след извършено от ответника разпореждане с част от прехвърления му имот, при което в имуществото на ответника е останала част от прехвърленото, която е по-голяма или равна на частта, за която договорът е развален, се намаляват правата на ответника, съответно на развалянето. Така е съгласно правилото на чл.57,ал.2 ЗЗД – когато се дължи връщане на определена вещ, се връща самата вещ (ал.1), само когато е погинала, отчуждена или изразходвана след като получателят е узнал, че я държи без основа, той дължи обезщетение – паричната и равностойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока (ал.2). Разпоредбата установява правилото, че след развалянето се възстановява даденото, което означава в натура, само когато го няма в имуществото, се дължи обезщетение. С влизане в сила на решението за разваляне на договора поради неизпълнение от длъжника - приобретател, когато договорът не е за продължително или периодично изпълнение, (както е при договора за издръжка и гледане), в отношенията между страните облигационната връзка отпада с обратно действие и възниква задължение за връщане на даденото, тъй като при обратното действие даденото остава без основание. И когато то е налично – връща се в натура. Именно поради обратното действие в разглежданата хипотеза, следва да се приеме, че ответникът е отчуждил част от своята част. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: С допуснатата до касационно обжалване част от обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното : Кокони К. - наследодател на Н. К. и Е. К. е прехвърлила с нотариален акт № 72 /1997 г. на своя син Е. К. срещу задължение за издръжка и гледане собствената си 1 /2 ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ ІХ-558, кв. 57 по плана на [населено място], с обща площ на парцела 234 кв.м., заедно със собствения си втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от партерен - гаражен етаж, два жилищни и тавански жилищен етаж, заедно със собствения си западен гараж и северно складово помещение към него, заедно със собственото си североизточно жилище в таванския етаж с площ 30 кв.м., ведно с прилежащите към прехвърлените обекти ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1 /2 от подобренията и насажденията в двора. С нотариален акт № 102 /2006 г. Е. К. е продал на И. З. 1 /3 ид.ч. от следния свой недвижим имот : 1 /2 ид.ч. от УПИ ІХ-558, кв. 57 по плана на [населено място], с обща площ на парцела 234 кв.м., ведно с 1 /3 ид.ч. от целия втори жилищен етаж, със застроена площ 123 кв.м. от построената в УПИ двуетажна жилищна сграда, ведно с 1 /3 ид.ч. от собственото си североизточно жилище в таванския етаж с площ 30 кв.м., ведно с 1 /3 ид.ч. от съответните на продавача общи части на масивната двуетажна жилищна сграда, състояща се от партерен - гаражен етаж, два жилищни и тавански жилищен етаж, като върху имота има запазено пожизнено и безвъзмездно ползване за Кокони К.. С влязло в сила съдебно решение № 32 /16.06.2008 г. по гр.д. № 79 / 2007 г. (след смъртта на прехвърлителя Кокони К.) по иск на Н. К., като наследник на майка си Кокони К., срещу Е. К., договорът за издръжка и гледане (с нот. акт № 72 /1997 г.) е развален до размер на 1 /2 ид.ч. от прехвърленото. Така двамата наследници са притежавали по 1 /2 част от имотите - Е. К. като приобретател, а Н. К. – на основание развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Прехвърлената от Е. К. преди предявяване на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД 1 /3 ид.ч. на И. З. се зачита, така в патримониума на Е. К. са останали 2 /3 ид.ч. Развалянето за 1 /2 ид.ч. се отнася до притежаваната от Е. К. идеална част – 2 /3 ид.ч. и по този начин всеки един от двамата съделители (Н. К. и Е. К.) следва да получи по 2 /6 ид.ч., т.е. по 1 /3 ид.ч. от двата апартамента. Поради което двата апартамента трябва да бъдат допуснати до делба между Н. К., Е. К. и И. З. при равни квоти – по 1 /3 ид.ч. По доводите за неправилност на решението : С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос е основателен доводът на жалбоподателя Н. К., че изводът на въззивния съд, че правата на ищеца по иска по чл.87,ал.3 ЗЗД Н. К. се намаляват съразмерно на отчуждената от Е. К. част, е неправилен. В настоящия случай, след развалянето с обратно действие на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размер на 1 /2 ид.ч. от прехвърленото на Н. К. (съобразно размера на наследствените права на ищеца Н. К.) и след зачитане (съгласно чл.88,ал.2 ЗЗД) на извършено от ответника Е. К. разпореждане в полза на И. З. с 1 /3 ид. част от имота, който му е бил прехвърлен, следва да се приеме, че правата на Н. К. върху неговата 1 /2 ид.ч. от имота се възстановяват, а частта на Е. К. в размер на 1 /2 ид.ч. се счита намалена с разпоредената от него 1 /3 ид.ч.. Останалите доводи за неправилност се отнасят до частта от решението, която не е допусната до касационно обжалване и не следва да бъдат обсъждани. При извод за основателност на довода за неправилност, с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до обжалване част – относно квотите на страните в двата допуснати до делба имоти и спорът следва да се разреши по същество в тази част. Както твърди и жалбоподателят, изводът на въззивния съд, че на основание чл.88,ал.2 ЗЗД прехвърленото от Е. К. на И. З. право на собственост върху 1 /3 ид.ч. от имота преди предявяване на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД се зачита, е правилен. Настоящият състав прие като последица от развалянето на договора, че правата на Н. К. върху неговата 1 /2 ид.ч. от имота се възстановяват, а частта на Е. К. в размер на 1 /2 ид.ч. се счита намалена с разпоредената от него 1 /3 ид.ч.. Страните по делото са съсобственици на процесния имот, който е допуснат до делба между тях. Делбените им части (дробни числа) следва да се определят при общ знаменател. Общият знаменател е числото 6. Така правата на страните, между които е допусната делбата, се определят както следва : за Н. К. – 1 /2 ид.ч., равно на 3 /6 ид.ч., за Е. К. – 1 /2 ид.ч. минус 1 /3 ид.ч., равно на 3 /6 ид.ч. минус 2 /6 ид.ч., равно на 1 /6 ид.ч., за И. З. – 1 /3 ид.ч., равно на 2 /6 ид.ч.. Страните не претендират разноски и не са представили списъци за разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІ - 125 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 1445 /2013 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта, с която са определени делбените части на съделителите Н. Г. К., Е. Г. К. и И. З. З. от допуснатите до делба недвижими имоти: апартамент с идентификатор 57491.502.99.1.2, с площ 116.73 кв.м. и апартамент с идентификатор 57491.502.99.1.3, с площ 30 кв.м., находящи се в масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-558, кв. 57 по плана на [населено място], на [улица]. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА : Определя делбените части на страните от тези два допуснати до делба недвижими имота както следва : за Н. Г. К. – 3 /6 ид.ч., за Е. Г. К. – 1 /6 ид.ч., за И. З. З. – 2 /6 ид.ч. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.