Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 23.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми май , две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 627/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. от [населено място], чрез адв. Кр. И. и адв.Ив. Р. против решение от 19.11.2019 год., постановено по гр.д. № 6117/2010 год. на С., ІІ б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 01.03.2010 год. на СРС, І ГО, 35 състав, по гр.д. № 33198/2009 год., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу И. Й. М. от [населено място] искове за сума в размер на 22 000 лв. , представляваща дължима по договор за заем сума / /главница/ в размер на 15 000 ден. лева и 7 200 ден. лв. лихви и за сума в размер на 14 886,58 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 22 000 лв. за периода от 30.06.2004 год. до 28.06.2009 год., вкл., като погасени по давност. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски. Ответникът по касация И. Й. М. от [населено място], не взема становище по основателността на касационната жалба. С определение № 21/09.01.2012 год., по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали приемането от страна на кредитора и позоваването на подписан от длъжника писмен документ / декларация/ с нотариално заверен подпис, в който е посочен нов падеж, съставлява постигнато съгласие за нов падеж на посочено в декларацията вземане, произтичащо от сключен договор за заем. Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. , приема следното:. По делото е представен договор за ипотека , обективиран в НА № 26, том І, рег. №201, дело №727/1998 год. от 11.03.1998 год. според който И. Й. Й. дава в заем на ответника по иска И. Й. М. сумата от 15 000 0000 / стари лева/ - 15 000 деноминирани лв. с 4% месечна лихва със срок на погасяване на кредита заедно с уговорената лихва -11.03.1999 год. За обезпечаване вземането на кредитора е учредена договорна ипотека с недвижим имот, собственост на трети лица. С разписка от 12.03.1998 год. ответникът И. Й. М. удостоверява получаването на сумата от 15 000 ден. лв. при условията на договора, обективиран с цитирания НА. С нотариално заверена декларация от 10.03.2004 год. И. Й. М. декларира , че по силата на НА № 26, том І, рег. №201, дело №727/1998 год. за учредяване на договорна ипотека дължи на И. Й. Й. сумата от 22 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.1999 год. от които 15 000 лв. главница и 7 200 лв. договорна лихва в размер на 4% месечно, дължима за периода от получаване на заемната сума до датата на падежа по т.1 от НА – 11.03.1999 год. В декларацията се поема задължение посочените суми / главница и лихви/ да се изплатят в срок до 30.06.2004 год. Ищецът твърди, че това не е сторено, поради което предявява иска , предмет на делото заведен на 29.06.2009 год. При тези данни въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за заем при посочените в НА за договорна ипотека условия като заемната сума е била реално предадена. За да отхвърли предявените искове въззивният съд приема, че по делото не е установено между страните да е постигнато споразумение за отсрочване на процесния дълг с ден на изпълнение 30.06.2004 год., като доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца по делото. За да стигне до този извод съдът е приел, че представената по делото декларация, произлизаща от ответника, не представлява доказателство за такова споразумение. Приел е също така , че изменение на първоначалните уговорки по договора за заем в този смисъл не може да се установява със свидетелски показания, доколкото самият договор е сключен в писмена форма.В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.5 ГПК. Според съда действието на декларацията с дата 10.03.2004 год. се изразява единствено в прекъсване на давността като от 11.03.2004 год. е започнала да тече нова погасителна давност, която към датата на исковата молба 29.06.2009 год. е изтекла по отношение на главницата. Доколкото главното вземане е погасено по давност съгл. чл. 119 ЗЗД, е погасено и вземането лихва в размер на 14 886,58 лв., а останалите лихви са погасени с изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111,б. „в” ЗЗД. Тези изводи на въззивният съд не могат да бъдат споделени. Промяната на поетите задължения по договора , на свързаните с тяхното изпълнение модалитети, в това число и сроковете на изпълнение представлява обективна новация . Съгласно разпоредбата на чл. 107 ЗЗД едно задължение се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Съглашението досежно новите елементи на сделката има характер на договор . Съгл. чл. 14 ЗЗД договорът се счита сключен в момента, в който приемането на направеното от едната страна предложение достигне предложителя.В случая предложението очевидно е достигнало до кредитора- ищец, доколкото същият разполага с оригинала на декларацията и именно той я представя по делото. Същият очевидно е приел направеното в нея предложение, доколкото при завеждане на иска се позовава именно на този документ. Обстоятелството, че страните са постигнали съглашение по отношение новия срок на плащане произтича и от обстоятелството , че преди завеждането на иска нито ищецът - кредитор е предприел действия за събиране на сумата преди настъпването на новия падеж, нито длъжникът е предприел действия по плащане на задължението си . В този смисъл е и отговора на поставения правен въпрос. Доколкото страните са уговорили нов срок на изпълнение, /30.06.2004 год. /към датата на исковата молба 29.06.2009 год. петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД , приложим по отношение на главницата, не е изтекъл. С оглед на това искът за връщане на дадената в заем сума от 15 000 лв. не е погасен по давност, основателен е и следва да бъде уважен. Вземането за лихва в размер на 22 000лв. е погасено по давност, доколкото за този вид вземания погасителната давност е тригодишна / чл. 111,ал.1,б. „в” ЗЗД /. С представената декларация освен нов срок за плащане страните са договорили сумите по главницата и лихвите да се дължи ведно със законната лихва, считано от 11.03.1999 год. , а не със предвидената първоначално договорна лихва от 4 %. Лихва се дължи само върху сумата за главницата, доколкото начисляването на лихва върху лихва съставлява анатоцизъм, който съгласно разп. на чл. 10 ЗЗД е недопустим. Лихвата се дължи за периода от 29.06.2006 год. до датата на исковата молба - 29.06.2009 год. За този период размера на дължимата лихва, изчислена от съда чрез изчислителна система-програма „А.” възлиза на сумата 6 438,26 лв. За времето от 30.06.2004 год. до 29.06.2006 год. лихва не се дължи, доколкото вземането е погасено по давност. Искът за главницата в размер на 15 000 лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на исковата молба-29.06.2009 год. до окончателното изплащане на сумата . С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн. чл. 240 ЗЗД за връщане на заемната сума в размер на 15 000 лв. , както и в частта в която е отхвърлен искът за лихва до размер на 6 438,26 лв. и вместо него следва да се постанови ново решение, с което за посочените размери исковете следва да бъдат уважени. В станалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер на 2 288,94 лв. Съразмерно от отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер на 335,03лв. По компенсация ответника дължи на ищеца разноски за трите инстанции в размер на 1953,91 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 19.11.2019 год., постановено по гр.д. № 6117/2010 год. на С., ІІ б въззивен състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Й. Й. от [населено място] срещу И. Й. М. от [населено място] иск за сума в размер на 15 000 ден. лева, предоставена по договор за заем между страните, както и в частта, в която е отхвърлен иска за лихва върху тази главница за периода от 29.06.2006 год. до 29.06.2009 год. в размер на сумата от 6 438,26 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. Й. М. от [населено място] да заплати на И. Й. Й. от с.гр. сума в размер на 15 000 лв. , предоставена по договор за заем между страните, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2009 год. до окончателното изплащане, както и лихва върху главницата за периода от 29.06.2006 год. до 29.06.2009 год. в размер на 6 438,26 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част . Осъжда И. Й. М. да заплати на И. Й. Й. направените в производството разноски по компенсация в размер на 1953,91 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: