Р Е Ш Е Н И Е № 48 София, 25.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№715 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решението от 16.05.2012г. по гр.д.№16087/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ответницата сума над 15 136,58лв. до 30 273,17лв.. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приложил чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН, което е довело до обогатяване на ответницата за негова сметка. При връщане на имота в наследството той следвало да заплати на ответницата само нейната припадаща се част от разполагаемата част, а не цялата разполагаема част. Ответницата в производството А. П. Л. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение №894 от 21.11.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как се извършва възмездяване по чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: При определени в чл.36, ал.1 и ал.2 ЗН условия завещаният или подарен имот се връща в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Законът има предвид простата хипотеза, при която заветникът или надареният не е същевременно и наследник. Когато обаче заветникът или надареният е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл.30, ал.1 ЗН, той има наследствен дял от върнатия в наследството имот и може да го получи посредством делба. Този наследствен дял включва изцяло неговата запазена част от наследството, както и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от разполагаемата част той ще получи по реда на чл.36, ал.1, изр.1 ЗН от наследника, упражнил правото си по чл.30, ал.1 ЗН. С други думи – в тази хипотеза съдът следва да присъди на ответника в пари по реда на чл.36, ал.1, изр.1 ЗН само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част. В този смисъл е и решение №3066 от 19.12.1964г. по гр.д.№2012/1964г. на ВС, І ГО, цитирано и в теорията – „Запазена част в наследството” на проф.П. В., „С.” 1994г., стр.104. По съществото на касационната жалба. С обжалваното в настоящото производство решение от 16.05.2012г. по гр.д.№16087/2011г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 20.06.2011г. по гр.д.№35621/08г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН и ищецът С. П. С. е осъден да заплати на ответницата А. П. Л. на основание чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН сумата от 30273,17лв., представляваща стойността на цялата разполагаема част от наследството. По делото е установено, че ищецът и ответницата са брат и сестра, наследници на баща си П. С. И.. Приживе наследодателят е продал на ищеца ½ ид.част от дворно място и къща в гр.”София”,[жк], а на ответницата е дарил останалата ½ ид.част. С. С. е завел срещу сестра си иск за делба на имота, като в делбеното производство е предявил и иск по чл.30, ал.1. Районният съд е уважил този иск и при условията на чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН е върнал дарената ½ ид.част от имота в наследството. Допуснал е делба на целия имот при квоти ½ ид.част в СИО за ищеца С. С. и съпругата му Н. С.; ¼ ид.част за С. С. и ¼ ид.част за А. П. Л.. Осъдил е С. С. да заплати на А. Л. сумата от 30 273,17лв., представляваща равностойността на цялата разполагаема част от наследството. Решението на районния съд е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на имота. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която ищецът С. С. е бил осъден да заплати на А. Л. сумата от 30 273,17лв., въззивният съд е приел, че не е налице разместване на блага при прилагане на правилото на чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН. Не е налице обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, тъй като съдът и е присъдил стойността на разполагаемата част на наследодателя, в пълно съответствие с посочения текст от Закона за наследството. След като ищецът е поискал намаляване на дарението и възстановяване на запазената му част от наследството, именно той следва да възмезди надарената със стойността на разполагаемата част при връщане на дареното имущество в наследството. Решението е неправилно. Заветницата А. Л. е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл.30, ал.1 ЗН. При връщане на дарения имот в наследството, тя получава своята наследствена ½ ид.част от него, т.е. получава имущество на стойност 45 393,50 лв., както и ½ ид.част от влога на наследодателя – 46,27 лв. или общо 45439,77лв. От тази сума 2/3 или 30 293,18 лв. са нейната запазена част от наследството, а 1/3 или 15 146,59 лв. – припадащата и се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от разполагаемата част в размер също на 15 146,59лв. следва да и бъде присъдена по реда на чл.36, ал.2, вр. чл.36, ал.1, изр.1 ЗН и по този начин тя ще получи пълния размер на разполагаемата част. Като е присъдил два пъти по-голяма сума, въззивният съд е ощетил ищеца. Неговата запазена част от наследството също е 30 293лв. и това е сумата, която той следва да получи като чист актив при уважаване на иска му по чл.30, ал.1 ЗН. Вместо това той е получил имущество на стойност 45 393,50лв. /неговата наследствена част от имота, върнат в наследството/ и задължение в размер на 30 273,17лв., т.е. чистият актив е два пъти по-малко от запазената му част. Това несъответствие следва да бъде отстранено в настоящото производство, като по реда на чл. 36, ал.2, вр. чл.36, ал.1, изр.1 ЗН бъде присъдена само ½ от разполагаемата част, вместо цялата разполагаема част. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1070лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 16.05.2012г. по гр.д.№16087/2011г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е потвърдено решението от 20.06.2011г. по гр.д.№35621/08г. на Софийски районен съд, в частта, с която С. П. С. е осъден да заплати на ответницата А. П. Л. на основание чл.36, ал.2, вр.чл.36, ал.1, изр.1 ЗН сума над 15 146, 59лв. до 30 293,17лв. ОСЪЖДА А. П. Л. от [населено място],[жк], [улица] да заплати на С. П. С. от [населено място],[жк] [улица] сумата от 1040лв. разноски за производството пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: