5 Р Е Ш Е Н И Е № 613 гр. София, 06 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....…....Красимира КОЛОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2018 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Л. Г. Н. срещу решение, постановено по внохд № 174/12г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като се излагат доводи, че поведението на подсъдимия не може да бъде прието за бягство от местопроизшествие. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо предвид неотчетените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства – изразено съжаление за случилото се, лично явяване пред органите на досъдебното производство, изрядно процесуално поведение по време на съдебното производство. Настоява се за изменяване на решението и намаляване на наложеното наказание. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия – адв. А., със същите доводи. Адв. Б. – повереник на частните обвинители В. П. и Ц. А., пледира за оставяне на касационната жалба без уважение. Представителят на ВКП дава становище за частична основателност на подадената жалба. Изразява мнение, че наложеното наказание е завишено, като предлага намаляването му на пет години и шест месеца „лишаване от свобода”. В последната си дума подсъдимият Н. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред. С решение № 274 от 05.06.2012г. на ВКС на РБ, ІІ н.о., било отменено решение № 40 от 20.03.2012г. по внохд № 13/12г. на Апелативен съд гр.Велико Търново и делото било върнато за ново разглеждане на въззивния съд поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила – изменение на постановената присъда относно наказанието само в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, без да бъде променен размерът на основното наказание за престъплението по чл.343, ал. 3 от НК. С присъда № 23/21.11.11г., постановена по нохд № 432/11 г. на Ловешкия окръжен съд, подсъдимият Л. Г. Н. бил признат за виновен в това, че на 13.03.2011 г. около 22.30 часа на път ІІІ - 30042, км. 9, в участъка между [населено място] и [населено място] при управление на л. а. ” Рено 19 ”, рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение – чл. 20, ал.1, пр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. В. Г. от [населено място], като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква”б”, предложение 1, във връзка с чл. 342, ал.1, предложение 3, и чл. 54 НК бил осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място управлявал л. а. ” Рено 19 ”, рег. [рег.номер на МПС] , без да притежава СУ на МПС в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за друго такова деяние по силата на НП № 177/24.03.2010 г. на Началника на РУ „Полиция ” - Л., влязло в сила на 16.04.2010 година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, и чл. 54 НК бил осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил подсъдимия да изтърпи едно общо най - тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68, ал. 2 от НК спрямо подсъдимия Н. било приведено в изпълнение наказанието по нохд № 1781/2009 година, по описа на РС Плевен, в размер на четири месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. Предмет на настоящото дело е касационната проверка на решение № 206 от 25.09.2012г., постановено по внохд № 174/12г. на апелативен съд гр.Велико Търново. С цитираното решение първоинстанционната присъда била изменена, като било прието, че е осъществено нарушение на чл.20, ал.2 пр.1 от ЗДП; наложеното наказание на подсъдимия Н. било увеличено на седем години лишаване от свобода и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК общото наказание на подсъдимия било увеличено на седем години лишаване от свобода. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за частично основателна. Неоснователно е оплакването за нарушение на закона, с приемането от страна на съдилищата на квалифициращия признак „бягство от местопроизшествието”. От фактическа страна е установено, че след произшествието подсъдимият Н. напуснал мястото на произшествието и бил издирван от органите на полицията както по местоживеенето му в [населено място], така и на адреса на сестра му в [населено място]. Издирването не дало резултат. На сутринта на следващия ден подсъдимият се явил доброволно в РУП [населено място]. Изложените обстоятелства не се оспорват от Л. Н., но последният обяснява поведението си с уплаха от случилото се, а не с намерение да се укрие. Тези възражения са били предмет и на въззивната жалба и на тях е даден отговор във въззивното решение, които аргументи касационният съд споделя. Подсъдимият е нарушил задълженията, произтичащи от нормата на чл.123, т.2, б.”а” и „б”от ЗДП за водача при ПТП с пострадали хора - да уведоми съответната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и да изчака представител на МВР или на следствието. В случаите, когато деецът без уважителна причина е напуснал мястото на произшествието, с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за фактическата обстановка е налице квалифициращият признак „бягство от местопроизшествието” (ППВС №1/83г., т.4, б.”и”). В случая подсъдимият не е имал уважителна причина да напусне мястото на произшествието, а веднага след това се е укрил. Последващото му доброволно явяване пред органите на МВР е ирелевантно за осъществяването на квалифициращия признак „бягство от местопроизшествие”, а единствено би могло да се отчете като смекчаващо отговорността му. Изложените в жалбата доводи за явна несправедливост на наложеното наказание касационната инстанция намери за основателни. Наложеното от апелативния съд на подсъдимия наказание е над средния, предвиден за престъплението размер, което не съответства на съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Както бе посочено по - горе, доброволното явяване пред органите на МВР е също смекчаващо обстоятелство, което не е било отчетено от инстанционните съдилища. Лекият превес на смекчаващите отговорността обстоятелства предполага налагането на наказание под средния размер. Ето защо касационната инстанция намери, че следва да измени въззивното решение, като намали наказанието на подсъдимия Н. за престъплението по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК на пет години лишаване от свобода и наложеното общо наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК на пет години лишаване от свобода. Предвид обстоятелството, че подсъдимият следва да търпи наказание за непредпазливо престъпление, то нормата на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, изисква да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „обш” режим на изпълнение на наказанието (съобразно чл.61 т.3 от ЗИНЗС), в каквато насока следва да се измени въззивното решение. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 206 от 25.09.2012г., постановено по внохд № 174/12г. на апелативен съд гр.Велико Търново, като: - намалява наложеното наказание на подсъдимия Л. Г. Н. за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно б.”б”, пр.1 от НК от седем на пет години „лишаване от свобода”; - намалява размера на наложеното най - тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК на пет години ”лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: