Р Е Ш Е Н И Е № 297 гр. София, 07 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и осми май, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 790/2013г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Е. Е., Б. И. и К. Л., депозирани чрез техните договорни защитници срещу решение № 28 от 27.02.2013г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд № 251/2013г. Подадените жалби визират касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, предпоставящи отмяна на атакувания съдебен акт. В подкрепа на релевираните оплаквания в жалбата на Е. Е. се излагат подробни съображения за необоснованост - несъответност между приетата в атакуваното решение фактическа обстановка и приобщения доказателствен материал по наказателното дело; фрагментарно се маркира проявена от съда тенденциозност при интерпретация на обясненията на подсъдимите лица и на показанията на разпитаните свидетели, с поставен акцент на поетата от В. Д. и К. Т. вина за престъплението; и се очертава собствена трактовка за случилото се на инкриминираната дата. В жалбите на Б. И. и К. Л. се предлагат лишени от конкретика доводи за допуснати нарушения на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, обективирани в еднопосочно обсъждане и повърхностна оценка на доказателствата, довели до постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения, и за неспазване на разпоредбата на чл.339, ал.2, от НПК, изразяващо се в липса на мотиви. В съдебно заседание на 28.05.2013г., подсъдимите лица се представляват от упълномощените си адвокати, които поддържат изцяло депозираните жалби и пледират за оправдаване на Е. Е., Б. И. и К. Л. по повдигнатото обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за правилност на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд в пределите на инстанционната проверка по чл.347НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №16 от 22.06.2012г., постановена по нохд №596/2010г., Добрички окръжен съд /ОС/ е признал Б. Ф. И., К. Г. Л. и Е. К. Е. за виновни в това, че на 27.06.2009г., в. [населено място], в съучастие с В. Д. Д., К. Р. Т. и Н. З. З., И. и Л., в качеството на съизвършители и Е. като помагач, отвлекли Ц. И. Ц., с цел противозаконно да го лишат от свобода, поради което на основание чл.142, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 и 4, вр.чл.2 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК им наложил наказание – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане. По жалби на подсъдимите лица е инициирано съдебно производство по внохд №251/2012г., финализирало с въззивно решение №28/27.02.2013г. на АС-Варна, с което първоинстанционният съдебен акт е изменен в санкционната част, чрез намаляване на определеното на Е. Е. наказание на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При осъществения инстанционен контрол, Върховният касационен съд не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в доказателствената дейност на първостепенния и въззивен съд, логическа последица от което е ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите Б. И., К. Л. и Е. Е. за инкриминираното престъпно деяние по чл.142, ал.2, т.2 от НК, при недоказаност на обвинението. Наведените с жалбата на Е. Е. възражения, сочещи че съдържанието на доказателствените източници по делото очертава различна от описаната в атакувания акт фактология, индицира на неспазване правилата на формалната логика в оценъчната дейност, което е неотносимо към правомощията по чл.354, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК и е извън обсега на компетентност на настоящата инстанция. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен състав по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Той не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираната инстанция фактически положения, доколкото не се релевира и установява несъблюдаване на процесуалния закон, при събирането и анализа на доказателствата. Правата на подсъдимите лица не са ограничени с реализираните от ОС-Добрич и Варненски АС процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина в наказателното производство и чрез словно материализираната в атакувания съдебен акт интерпретация на инкорпорираните по делото доказателствени средства. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес Б. И., К. Л., Е. Е., В. Д., К. Т., Н. З., Ц. Ц., И. Г., Г. Д., Ж. А., А. Е., С. А., Г. П., Б. Н., Д. Я., Д. Д., Р. Ш. и Г. К.; и чрез приложената писмена документация /протокол за оглед с фотоалбуми към тях/, обезпечава с изискуемата се степен на интензитет изводите на решаващия орган за извършване на престъпното посегателство и съпричастността на подсъдимите. По несъмнен начин са установени влошените отношения между съдружниците В. Д. и Ц. Ц., във връзка с възложената от турската фирма „А. И.” поръчка за монтаж на климатична инсталация в новостроящ се обект в [населено място], на регистрираното от тях търговско дружество и по повод отправяните взаимни упреци за присвояване на отпусканите от инвеститора суми, предпоставили оттегляне на Ц. от съвместната работа, напускане на града и заминаване за [населено място], където живеела неговата приятелка. Последвало издирване на Ц. Ц., в хода на което Д. бил уведомен от Е. Е. за местонахождението на търсеното лице; на 27.06.2009г. събрал свои познати /К. Т., Н. З., К. Л., Б. И., К. Ж. и Г. П./ за саморазправа с Ц. Ц.; и след среща с Е. в [населено място], с два автомобила „Мерцедес” и „ Опел Вектра” всички се отправили към дискотеката на [населено място], където се намирал Ц.. Категорично е доказано, че посочените лица, с изключение на Ж. и Е. /останали при моторните превозни средства/, нахлули в заведението. В. Д. и К. Т. упражнили грубо насилие спрямо Ц. Ц. с юмруци и ритници, след което И. и Д. хванали пострадалия, качили го на задната седалка на „Мерцедеса”, и потеглили с другата кола. По време на придвижването и до момента на задържането на съпричастните към отвличането лица от органите на реда, вблизост до [населено място], седящите от двете страни на жертвата З. и Л., продължили да нанасят удари, за да препятстват оказваната съпротива. В разисквания смисъл съдебните инстанции с юридически усет и с демонстриран професионализъм са подложили на обсъждане разказа на подсъдимите Б. И., К. Л. и Е. Е. за случилото се на 27.06.2009 година, анализирали са в детайли заявеното от участвалите в процесуалното качество на свидетели за инцидента и коментирали наличните противоречия в тях, при стриктно съблюдаване на източника на доказателства, задълбочена преценка на възможността на лицата за възприемане и отразяване на релевантните за престъпния акт обстоятелства и обективно съотнасяне на съдържимите се в доказателствения материал фактически данни. В контекста на изложеното настоящият състав напълно споделя аргументацията на първостепенния и въззивен съд за амбивалентния характер на обясненията на подсъдимите лица- доказателствен способ и средство за защита, и за недостоверност на показанията на В. Д. и К. Т., спрямо които наказателното производство е приключило със споразумение по нохд №596/2010г. Акцентираните от защитата твърдения за присъствие на Б. И., К. Л. и Е. Е. на местопрестъплението, но без съпричастност към инкриминираното отвличане на Ц., интерпретирани с оглед тяхната променлива непоследователност в хода на проведеното наказателно разследване и взаимоотношенията на депозиралите ги лица, и предвид констатираното отсъствие на корелация при съпоставка с волеизявленията на свидетелите-очевидци Г., Д., А., Е. и А., на собственика на процесната дискотека в [населено място]-Г. П., и на ангажираните с полицейската акция служители Я., Д. и Н., не обуславят кредит на доверие. Не е налице и очертаната в касационните жалби липса на мотиви в постановеното от АС-Варна въззивно решение. Атакуваният акт отговаря на изискванията на чл.339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната разпоредба законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт като форма и съдържание. В обсега на възложената компетентност на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствена позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими визираните в чл.чл.301 и 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите- извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като предложи съответната подкрепяща го аргументация. Тези процесуални задължения са стриктно изпълнени от съда. След проверка на описаната от първостепенния съд фактология и при съобразяване с приобщената доказателствена маса, Варненски АС е възприел изцяло изводите за релевантната за обвинението срещу Б. И., К. Л. и Е. Е. конкретика и за предпоставената от нея престъпна съставомерност по чл.142, ал.2, т.2 от НК, като лаконично и изчерпателно е коментирал направените в тази връзка от договорните адвокати на подсъдимите доводи и възражения. Правилно е приложен и материалният закон. Отвличането на лице по смисъла на чл.142 от НК, в приложимата за инкриминираното деяние редакция, съставлява принудителна промяна на досегашното местонахождение, с цел противозаконно лишаване от свобода. Формите на упражнена принуда нямат съставомерно значение и очертават единствено наложени ограничения, лишаващи пострадалия от възможност по собствени воля и усмотрение да се придвижва в пространството, като престъплението е довършено с напускане на мястото, където той се е намирал. Характеризиращи субективната страна на престъпното посегателство, до измененията с ДВ, бр.26/06.04.2010г., са прекият умисъл и специалната цел. Инкриминираното поведение на Б. И. и К. Л. по насилствено качване на Ц. Ц. в управлявания от Д. лек автомобил след нанесения в заведението побой, и реализираната в моторното превозно средство принуда спрямо жертвата, се субсумира от престъпния състав на чл.142, ал.2, т.2 от НК. С осъществените, съвместно с останалите съпричастни към инкриминираното посегателство субекти, действия по грубо влачене на Ц. Ц. и вкарване в процесната кола, при липса на доброволност, и чрез последвалите удари на пострадалия, подсъдимите са участвали обективно в изпълнителното деяние на инкриминираното отвличане, извършено от повече от две лица, при изискуемата се вина. Обосновано е и заключението на съда за предшествуващи и съпътствуващи извършването на престъплението прояви на Е., сочещи на помагачество като форма на усложнена престъпна дейност. С предоставената на В. Д. информация за местонахождението на Ц. Ц., с дадените разяснения при транспортирането на извършителите до процесната дискотека в [населено място], в което подсъдимият лично участвал и с оказаното съдействие за избягването на полицейската блокада в района на [населено място], той съзнателно е създал обективни предпоставки за инкриминираното посегателство и улеснил неговото изпълнение. В обхвата на касационните правомощия, свързани с визираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, настоящата инстанция констатира известна непрецизност с приетото от първостепенния съд и въззивен състав за института на съизвършителството /чл.20, ал.2 НК/ по отношение на подсъдимите Б. И. и К. Л., което е елемент на правната квалификация по чл.142, ал.2, т.2 от НК и се включва имплицитно в лимитирания от престъпния състав квалифициращ признак- отвличане, извършено от две или повече лица. Тази неточност в правните очертания на инкриминираното деяние, индицираща на прилагане на закон за същото престъпление и непреодолима чрез възложената на ВКС компетентност по чл.354 от НПК, не се отразява на изграденото убеждение за отсъствие на консумирани нарушения при прилагането на материалното право. По предложените съображения, настоящият касационен състав намира, че следва да остави в сила атакувания от подсъдимите лица въззивен съдебен акт, с който е изменена първоинстанционна присъда №16 от 22.06.2012г. на ОС - Добрич, обявена по нохд № 596/2010г. Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №28 от 27.02.2013г. на Варненски АС, постановено по внохд № 251/2012г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.