О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 97 гр. София, 10.02. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 3184 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Е. Н. С., чрез адв. М. П., срещу въззивно решение № 914 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 3337/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260359/23.09.2020 г. по гр. д. № 21037/2019 г. на Районен съд – Варна. С последното са отхвърлени предявените от Е. Н. С. срещу „Б. М. Л.“, „Параходство Български морски флот“ АД и „Дъ У. ъф И. Шип О. М. И. А. (Л.)“ искове за солидарно осъждане на ответниците на основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД да заплатят на ищеца: 1) сумата от 93 154 щатски долара, представляващи обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Б.“, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.2016 г. до 23.12.2019 г. в размер на законната лихва върху същата сума; 2) сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода февруари 2018 г. – декември 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2019 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно се мотивира кои и защо възприема и кои не?“; 2/ „Наличието на договор, уреждащ отношенията между страните, освобождава ли съда от задължението му по чл. 43, ал. 1 КМЧП да установи съдържанието на приложимото право?“; 3/ „Установена с трудов договор процедура за определяне на нетрудоспособност на моряк пречка ли е нетрудоспособността да бъде установена в исков процес с всички допустими в процеса доказателства?“; 4/ „Може ли медицинската годност на моряк за работа на море да бъде установявана от медицински лица, които не отговарят на условията на Наредба № 11/2014 г. за определяне на изискванията за здравословна годност на морските лица в Република България във връзка с правило І/9 от Морската трудова конвенция?“. Във връзка с първите два въпроса се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се изброяват следните съдебни актове, на които обжалваното решение противоречи: решение № 17/04.06.2021 г. по гр.д. № 2145/2020 г. на ВКС, І г.о.; решение № 36/19.02.2018 г. по гр.д. № 3244/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 173/06.11.2020 г. по гр.д. № 4404/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 98/28.01.2020 г. по т.д. № 2897/2018 г. на ВКС, І т.о.; решение № 22/24.05.2015 г. по гр.д. № 4581/2015 г. на ВКС, І г.о.; решение № 3/22.07.2013 г. по гр.д. № 534/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 на ВКС, І г.о. – по първия въпрос; решение № 36/07.05.2019 г. по гр.д. № 2677/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 6/14.03.2014 г. по т.д. № 47/2012 г. на ВКС, І т.о. – по втория въпрос. Третият и четвъртият въпрос се поставят във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Дъ У. ъф И. Шип О. М. И. А. (Л.)“, „Параходство Български морски флот“ АД и „Б. М. Л.“, в самостоятелни писмени отговори излагат съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука и с иск по чл.86 ЗЗД. По възражението на тримата ответника за международна некомпетентност на българския съд на основание чл.8 т.1 от Регламент (ЕО ) №593 / 2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения /Р. 1/ , съдът е приел, че същото е неоснователно и българският съд е компетентен да се произнесе по спора. За да обоснове този си извод е посочил, че страните по трудовия договор са избрали за приложимо право българското законодателство и същият се съдържа в издадената от третия ответник – застрахователят, застрахователна гаранция / лист 60 от делото/. Определението, с което е оставено без уважение искането на ответниците за прекратяване на производството и изпращането му на компетентния малтийски съд е влязло в сила. С постановеното решение първоинстанционният съд по възраженията на страните – както на ищеца, така и на ответниците, за приложимост на малтийското право е счел , че са неоснователни, че приложимо е българското право, както и, че след анализ на доказателствата – исковете са неоснователни поради липса на доказателства злополуката да е регистрирана като трудова по реда на КСО и поради неспазване и на предвидената в колективния трудов договор процедура. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца, в която отново е релевирано възражение за приложимост на малтийското право. Въззивният съд с решението си е приел за установено, че по моряшки трудов договор от 04.08.2016 г. ищецът в периода 12.08.2016 г. – 24.12.2016 г. работил като моряк на борда на кораба Б., собственост на „Б. М. Л.“, плаващ под малтийски флаг и че част от договора на ищеца е и колективният трудов договор от 16.05.2016 г., сключен между „Б. М. Л.“ и Моряшки синдикат. Приел е, че приложими в случая са разпоредбите на колективния трудов договор от 16.05.2016 г., тъй като отношенията между страните не са уредени с повелителни разпоредби нито на българските, нито на малтийските закони. С аналогични на изложените от първостепенния съд мотиви за неизпълнение на разписаната в К. процедура съдът счел за неоснователни предявените искове. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС при тази хипотеза ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване на въззивното решение, а преценката за допустимостта следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В производството спор е породил въпросът за определяне на приложимото към отношенията между страните право. Районният съд в проекта си за доклад по делото е приел, че по смисъла на чл. 8, т. 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета страните са избрали за приложимо българското право, като се е позовал на писмо от ответника-застрахователна компания до ищеца, в което е уговорено предоставянето на застрахователна гаранция. В о.с.з. от 18.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че тази уговорка не се прилага в отношенията между работника и ответника-работодател и е възразил, че приложимото право е малтийското. Това възражение е поддържано и от ответниците по исковете, а също така и отново от ищеца във въззивната жалба. Втората инстанция е изложила мотиви, че приложими към спора са разпоредбите на колективния трудов договор от 16.05.2016 г., тъй като отношенията между страните не са уредени с повелителни норми нито на българските, нито на малтийските закони. Посочила е, че приложение би намерил чл. 12 от К., който препраща към закона на знамето на кораба (в случая Република М.) само ако спорните отношения не били регулирани от колективния трудов договор. Колективният трудов договор обаче не представлява самостоятелен правен ред. Самият той се регулира от дадена позитивноправна уредба, която е следвало да бъде установена от сезирания съд, защото именно в нея се съдържат правилата за действието на колективния трудов договор спрямо страните. Постигнатите между страните по трудовото правоотношение договорености не могат да бъдат анализирани самостоятелно и извън материалното право на дадена държава. Не може да се твърди и че колективният трудов договор регулира отношения, които не са уредени с императивни правни норми нито на българското, нито на малтийското право, без да се посочат конкретни правни норми и от двата правопорядъка, въз основа на които е направена тази преценка. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд не е изложил съображения кое е приложимото към спора право. Изложеното обуславя предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване за проверка допустимостта на въззивното решение с оглед преценката на приложимото право. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 914 от 18.05.2021 г. по в. гр. д. № 3337/2020 г. на Окръжен съд – Варна. Държавна такса по жалбата на ищеца по чл. 200 от КТ не се дължи. Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: