Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * трудова злополука


2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 633


С. 01.11.2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав:


Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ


при секретаря Р. П.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 855/2009 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. А.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Б. П., срещу въззивно решение №353 от 04.03.2009 год. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3321/2008 г., с което е оставено в сила решение №194 от 14.10.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №1088/2008 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск от Д. С. А. срещу [фирма], представляван от собственика С. М. И., с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука от 31.03.2005 г. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателят въззивният съд неправилно е приел, че след като няма причинена от трудовата злополука трайно намалена работоспособност над 50%, а само 31 %, то искът е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба С. М. И., действащ като [фирма], [населено място], не е заявил становище.
С определение №927 от 29.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №353 от 04.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3321/2008 г. поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за това дължи ли се обезщетение за вреди от трудова злополука когато е причинена трайна неработоспособност под 50%.
Според едни решения с изменението на чл.200,ал.1 КТ/ДВ, бр.52 от 2004г./, законодателят, запазвайки отговорността на работодателя при временна нетрудоспособност и трайна нетрудоспособност над 50%, я е ограничил по отношение на трайната неработоспособност под 50%, изключвайки работниците с такъв процент трайна неработоспособност от оправомощените да получат обезщетение. Според други решения систематичното и историческо тълкуване на разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ и във връзка с чл.212 КТ налага извод, че временната неработоспособност, трайната неработоспособност над 50 % или смъртта на работника или служителя, макар формулирани отделно в текста на чл.200, ал.1 КТ /ред. ДВ бр.52/2004г./, не са различни и изчерпателно изброени вреди, които само следва да се обезщетят от работодателя. Те не са отделни предпоставки за задължението за обезвреда, което е задължение за репариране на всички вреди от трудова злополука или професионална болест. Това произтича от препращащата норма на чл.212 КТ към правилата за деликтната отговорност - чл.51, ал.1 ЗЗД - на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и по аргумент на чл.200, ал.3 КТ.
Правилно е второто разрешение. Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение. Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Отговорността на работодателя е договорна – на основание трудовото правоотношение с увредения. Това изключва приложението на деликтната отговорност по ЗЗД с изключения на правилата, към които препраща КТ с разпоредбата на чл.212. Трайната неработоспособност под 50% също е увреждане на здравето на пострадалия работник или служител и затова е приложима защитата на КТ. Недопустимо е наличието на два различни реда на защита при увреждане на здравето от трудова злополука. Единият - обективната отговорност на работодателя - при временната неработоспособност и трайната неработоспособност над 50 % и вторият – гаранционно - обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, елемент от фактическия състав на която е виновното деяние на служители на работодателя, при трайна неработоспособност под 50%. Изменението на КТ през 2004 г. само е заменило понятието „инвалидност” с „трайна неработоспособност над 50%”, уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО. Тази промяна обаче не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионална болест.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че елемент от фактическия състав на обезвредата по чл.200, ал.1 КТ е степента на причинената вследствие на трудовата злополука трайна неработоспособност, като обезщетение при тази хипотеза се дължи от работодателя само ако трайната неработоспособност е над 50%. В случая тя е 31% и работодателят не дължи обезщетение. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че работодателят е пасивно легитимиран по предявения иск. Установена е по безспорен начин фактическата обстановка по делото, според която на 31.03.2005 г., около 11.10 ч., ищецът Д. С. А., роден на 01.05.1982 г., който е изпълнявал длъжността “монтьор на МПС”, е претърпял трудова злополука при демонтаж на скоростна кутия на автобус с използване на специална количка. Същата се изразява в причиняване на открито размачкване на дясното стъпало, счупване на ІІ,ІІІ,ІV и V стъпални кости на дясното стъпало, счупване на крайните далечни фаланги на ІІ,ІІІ,ІV и V пръсти на десния крак и на крайната фаланга на десния палец. Наложила се е спешна ревизия на раните и поставяне дренаж по оперативен път, като в следоперативния период се е оформила некроза. Това наложило повторна операция на 25.04.2005 г. с ампутиране на ІІ,ІІІ и ІV пръсти, петата стъпална кост на дясното стъпало и крайната фаланга на десния палец. Лечението е продължило близо една година и вследствие на уврежданията е определена 31% намалена работоспособност. При ищеца се е развила нормална психологична реакция на силен стрес и на депресивност по отношение на загубата на част от крайника и неговото обезобрзяване. С оглед на тези безспорно установени факти и при съобразяване изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 20 000 лв. Той съответства на обществения критерий за справедливост и е достатъчен да обезвъзмезди претърпените от ищеца болки и страдания.
Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 20 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора ответникът по касационната жалба трябва да бъде осъден да заплати на касатора 1 200 лв. деловодни разноски, както и по сметка на ВКС – 1 670 лв. държавна такса и разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение №353 от 04.03.2009 год. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3321/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решение №194 от 14.10.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №1088/2008 г. за отхвърляне на предявения иск от Д. С. А. срещу [фирма], представляван от собственика С. М. И., с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука от 31.03.2005 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. М. И., действащ като [фирма], [населено място], да заплати на Д. С. А.,[населено място], на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 31.03.2005 г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2005 г. до окончателното изплащане, както и 1 200 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. М. И., действащ като [фирма], [населено място], да заплати на Върховния касационен съд 1 670 лв. държавна такса и разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №353 от 04.03.2009 год. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3321/2008 г. в останалата обжалвана част.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.