1 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 10.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 359 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. И. И. срещу решение № 223 от 17.12.2010г. по в. т. дело № 523/2010г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което след частична отмяна на решение № 19 от 12.07.2010г. по т. дело № 56/2009г. на Окръжен съд Търговище, е прието за установено съществуването на вземане на ДФ „Земеделие“, [населено място] по издадени по ч. гр. дело № 28517/2008г. на Софийски районен съд, 64 състав заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2008г. към [фирма], [населено място] за сумата 617 419 лв., представляваща предоставена на последния финансова помощ по програма С., подлежаща на връщане на основание чл. 8.1 от договора по С. от 07.06.2006г. между тях, за сумата 135 650,30 лв. – обезщетение за законната лихва върху посочената главница, считано от датите на изплащане на помощта – 22.11.2006г. и 14.08.2007г. до 18.09.2008г., и за законната лихва върху същата главница, считано от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 45 318,58 лв. – съдебни разноски, както и сумата 700 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. 1/ Поддържа становище за неправилност на извода на въззивната инстанция за приложимост на Наредба № 15/18.05.2001г. на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по С. поради това, че посочената наредба регулира различен вид обществени отношения. 2/ Касаторът прави оплакване, че неправилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 8.1. от договора се отнася до документите, които следва да придружават молбата за финансиране, която подава всеки кандидат – бенифициент за одобрение на проекта, и които документи систематически са регулирани в глава ІІ и ІІІ от Наредба № 16/18.05.2001г. на МЗГ. Излага съображения, че правилото на чл. 8.1. от договора е с приложно поле единствено неизпълнението на договора в неговата разновидност на пълно и частично, към които случаи на неизпълнение може да се приравни представянето на неистински документи за доказване на инвестицията, но не и документи, придружаващи молбата за финансиране. Поддържа становище, че съдът не е направил разлика между понятията „предоставяне” и „изплащане” на финансовата помощ. 3/ По отношение на включените в сумата 89 909 лв. разходи по придобиване на вещи по предварителен договор с [фирма] от 03.01.2006г. и тези, които са били свързани с изготвяне на бизнес – плана, касаторът излага съображения, за посочените разходи дори не е било необходимо представяне на три оферти, тъй като се касае до услуга от трето лице, а не придобиване на актив по смисъла на чл. 10, т. 6 от Наредба № 16/18.05.2001г. 4/ Направено е оплакване, че в противоречие с разпоредбата на чл. 193 ГПК, без да бъде открито производство по оспорване истинността на трите оферти, съдът е направил извод за тяхната неавтентичност; в тази насока са релевирани доводи, че е открито производство по оспорване истиността на представените от ищеца писма като доказателства за неавтентичност на офертите, поради което за ответника по иска не е съществувало задължение да установява истиността на писмата; по отношение на офертата на [фирма] липсва и своевременно твърдение от ищеца, че съставлява неистински документ, поради което е недопустимо произнасянето за нейната неистинност, предвид несвоевременното релевиране и представяне на нови за процеса доказателства; нито една от офертите не е идентична с офертите по одобрения проект. Касаторът прави оплакване за необоснованост на приетото от въззивната инстанция, че формалната доказателствена сила на процесните три оферти е оборена и че същите не удостоверяват изпълнение на задължението за представянето им в рамките на административната процедура по Глава трета от Наредбата. 5/ В противоречие на чл. 12 ГПК съдебният състав не е обсъдил събраните по делото доказателства за изпълнение на договора в съответствие с одобрения проект, например заключението на съдебнотехническата експертиза. Касаторът моли решението да бъде отменено, искът по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените в съдебните производства разноски. Ответникът ДФ „Земеделие”, [населено място] чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за валидност, допустимост и правилност на въззивното решение. Релевира доводи, че съдебният състав правилно е констатирал, че след извършена проверка на офертите Европейската служба за борба с измамите О. е потвърдила с доклади от 14.04.2008г., 04.02.2009г. и 30.07.2008г., че същите са неавтентични. Ответникът се позовава на доказателствената сила на доклада на О. като официален удостоверителен документ съгласно чл. 9, т. 2 от Регламент № 1074/1999г. на Съвета и Регламент № 1073/1999г. на Европейския парламент и Съвета. Относно възражението на касатора досежно изпълнението на инвестицията изразява становище за неотносимост, тъй като спорният въпрос е друг. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи за правилността на въззивното решение, приема следното: По отношение на основния спорен въпрос по делото „дали чл. 8.1 от договора по С. от 07.06.2006г. между страните, предвиждащ връщане на предоставената финансова помощ, е приложим само в случай на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по договора или и за такива действия, касаещи преддоговорните отношения на страните“ въззивният съд е приел, че договорената в посочения текст санкция е с обхват и спрямо неистински документи, представени на предходни етапи, довели до сключването на договора по С.. Според решаващия съдебен състав договорът е завършващ етап на сложен фактически състав по Наредба № 15/18.05.2001г. на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по специалната предприсъединителна програма на ЕС – С., включващ и административни елементи. Представянето на неистински документи /трите оферти – на „Лома систъмс“ Л., „Херборт Машиненфабрик“ и „Закми Ф. енд бевъридж плантс“/ от кандидата за финансова помощ по програмата като част от изискуемите документи и проекта съставлява нарушение на договора, сключен въз основа и в резултат на одобряването на проекта, поради което е направен извод, че ответното дружество следва да върне предоставената му финансова помощ, предвид представените документи с невярно съдържание при кандидатстването му за отпускане на помощта, на основание чл. 8.1 от договора по С. от 07.06.2006г. С определение № 162 от 06.03.2012г. по т. дело № 359/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1/ кой е приложимият подзаконов нормативен акт по отношение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./; 2/ в кои случаи се прилага разпоредба по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, съгласно която „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване” – в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, преди сключване на договора, или в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора. По първия релевантен правен въпрос: В съответствие с Националния план за развитие на земеделието и селските райони /2000 – 2006/ по Специалната програма на Европейския съюз за присъединяване в областта на земеделието и селските райони /С./ Държавен фонд „Земеделие” съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнява функциите на Агенция С.. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПЗП очертава правната рамка, регламентираща условията и реда за финансово подпомагане по програма С.. Конкретните условия и ред, както и изискванията към лицата, които се подпомагат, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000 – 2006г. Този план е приет като програма от Европейската комисия с решение съгласно чл. 4, ал. 5 от Регламент /ЕК/ № 1268/1999г. на 20.10.2000г. и е послужил за разработване на отделните направления /мерки/ за предоставяне на финансово подпомагане по програма С. и отразяването им в Многогодишното финансово споразумение по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България. Едно от направленията е подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти – мярка 1.2. Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ в секторите винопроизводство, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месопреработка, рибарство и аквакултури са уредени в Наредба № 16 от 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./. С Наредба № 15 от 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ са уредени условията и редът за подпомагане на проекти за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ в направленията селски туризъм, местно занаятчийство и агроиндустрия, дървообработване и биогорива, бубарство, пчеларство, коневъдство, рибарство и аквакултури, гъбопроизводство, преработка на етеричномаслени култури, лечебни растения и гъби. В настоящия случай със сключения между страните на 07.06.2006г. договор № 1942/06.06.2006г. е предоставена безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите по оборудване за контрол и подобряване на качеството на сушени зеленчуци и плодове, т. е. финансовото подпомагане е по направление „Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти”. С оглед предмета на процесния договор приложимият подзаконов нормативен акт е Наредба № 16 от 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./. Въз основа на изложените съображения отговорът на първия релевантен правен въпрос е следният: приложимият подзаконов нормативен акт по отношение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за оборудване за контрол и подобряване на качеството на сушени зеленчуци и плодове при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ е Наредба № 16 от 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./. По втория релевантен правен въпрос: В исковата молба ищецът претендира връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ на основание чл. 8.1. от договор № 1942/06.06.2006г., сключен между страните на 07.06.2006г., и чл. 13, ал. 1, б. «в» от Секция А на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България /Специална предприсъединителна Програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България/. Клаузата на чл. 8.1. от договора между страните предвижда, че „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване“. Цитираната договорна клауза се отнася, както до фазата на изпълнение на задълженията по сключен договор за отпускане на финансова помощ при одобрен проект от агенция С., респективно до представянето на документи за удостоверяване изпълнението на инвестицията с оглед изплащане на отпуснатата финансова помощ, така и в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, преди сключване на договора. Този извод произтича от уговорените между страните права и задължения, от отделните уговорки, тълкувани в тяхната връзка помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката по отношение на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по програма С. и добросъвестността. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ представлява сложен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за оборудване за контрол и подобряване на качеството на сушени зеленчуци и плодове са предвидени в Наредба № 16/ 18.05.2001г. Смесеният фактически състав за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по програма С. съгласно посочената наредба включва следните елементи: 1/ молба с приложени документи съгласно приложение № 3; 2/ одобрение на проекта; 3/ сключване на договор за отпускане на финансова помощ; 4/ изпълнение на одобрения проект; 5/ заявка за изплащане на помощта с приложени документи, доказващи направената инвестиция, по приложение № 5; 6/ одобряване изплащането на финансовата помощ; 7/ изплащане на финансовата помощ; 8/ изпълнение на задълженията по чл. 27 от Наредба № 16/18.05.2001г. от ползвателя в продължение на 5 години. Едно от изискванията при кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за оборудване на стойност повече от левовата равностойност на 10 000 евро е с молбата да бъдат представени оферти в оригинал от най-малко трима доставчици /чл. 10, ал. 1, т. 6/. В чл. 20 от Наредба № 16/18.05.2001г. е предвидено задължение на съответната областна дирекция на агенция С. да извърши проверка на редовността на подадените от кандидата документи, на заявените данни и посочените факти, да извърши проверка на място, след което да изготви становище за одобрение или отхвърляне на проекта до централното управление. При получаване на документите за централното управление на агенция С. се поражда задължение също да провери заявените данни и посочените факти от кандидата, да извърши проверка на място и да изготви предложение за одобрение или отхвърляне на проекта до Комисията за избор на проекти. Една от проверките се отнася и до верността на представените оферти. В случай на нередовност на документите или нередовност или непълнота в заявените данни и посочените факти централното управление на агенция С. трябва да уведоми писмено кандидата, който разполага с възможност в определен срок да отстрани констатираните нередовности или да представи допълнителни или нови документи. В случай на нередовност на документите или нередовност или непълнота на заявените данни и посочените факти, при несъответствие с условията и критериите по ал. 2 на чл. 21 от посочената наредба или при неотстраняване на непълнотите и пропуските агенция С., в случая ДФ „Земеделие“ следва да отхвърли проекта. Ако проектът бъде одобрен, между кандидата и агенция С. се сключва договор за отпускане на финансова помощ. Одобреният проект подлежи на изпълнение в срок, определен в договора, който не може да бъде по-дълъг от визирания в чл. 24 от наредбата срок до 24 месеца. Финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция или на част от нея в определени случаи и при наличието на визираните в чл. 25 от наредбата предпоставки. Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорените срокове в съответствие с бизнес плана и одобрените разходи, да предостави на ДФ „Земеделие“ необходимата информация и изискуемите документи, свързани с осъществяването на инвестицията, да съхранява всички оригинални документи, свързани с извършването на инвестицията, които не се изискват в оригинал при подаване на документите за кандидатстване. ДФ „Земеделие“ има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията, като извършва проверки на място, проверява наличните активи, счетоводната отчетност, документите, техническите носители на информация и техническото оборудване във връзка с одобрената инвестиция, да изисква от ползвателя документи, сведения и справки. За да одобри или откаже плащането, ДФ „Земеделие“ е длъжен да извърши анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. ДФ „Земеделие“ има задължение да извършва проверки по всяко време на представените документи за отпускане на безвъзмездната финансова помощ, както преди одобрението на бизнес плана и сключването на договора, така и след изплащане на помощта. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Секция А на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България /Специална предприсъединителна Програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България/ с цел възстановяване на загуби, възникнали в резултат на нередности или по невниманиечл. 4 и чл. 8 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Именно представянето на документи с невярно съдържание или подправени такива в етапа на отпускане на финансовата помощ преди сключване на договора и в последващия етап на изплащане на финансовата помощ, т. е. документи, изискуеми за отпускане на помощта, и документи, удостоверяващи извършването на инвестицията и съответствието й с одобрените бизнес план и разходи, са имали предвид страните в разпоредбата на чл. 8.1. от процесния договор. Въз основа на изложените съображения отговорът на втория релевантен правен въпрос е следният: Разпоредба по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, съгласно която „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване” намира приложение, както в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора, във връзка с удостоверяване на извършването на инвестицията и съответствието й с одобрените бизнес план и разходи, така и в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива, необходими за отпускане, предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди одобрение на бизнес плана и сключване на договора. По правилността на решението: При така дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че в противоречие с материалния закон въззивният съд е приложил Наредба № 15/18.05.2001г. на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по специалната предприсъединителна програма на ЕС /С./ вместо Наредба № 16/18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че договорената в чл. 8.1. от процесния договор санкция е с обхват и спрямо неистински документи, представени на предходни етапи, довели до сключването на договора по С.. В исковата молба връщането на предоставената безвъзмездна финансова помощ е основано и на разпоредбата на чл. 13 от Секция А на Многогодишното финансово споразумение между Европейската комисия от страна на Европейската общност и Република България /Специална предприсъединителна Програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България/. Съгласно ал. 1 на посочената правна норма, без да противоречи на условията на това споразумение в съответствие с българските закони, наредби и административни мерки, Република България предприема действия, необходими да й гарантират, че операциите, финансирани от програмата, са действителни и правилно изпълнени /б. а/, да предотврати и отстрани предполагаеми или реални случаи на измама и нередности /б. б/, да възстанови загуби, възникнали в резултат на нередности или по невнимание. Посочената разпоредба е съобразена със задълженията, визирани в чл. 8 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/1995г. на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, на всяка държава – членка, която следва в съответствие със своите национални законови, подзаконови и административни разпоредби да предприеме необходимите мерки, за да гарантира редовността и действителността на сделките, включващи финансовите интереси на Европейската общност, сега Европейския съюз. Поради това терминът „нередност” в Многогодишното споразумение има съдържанието на „нередност” по смисъла на чл. 1, § 2 цитирания регламент, аналогичен текст на параграф единствен, т. 1 от ДР на Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, в сила от 08.12.2009г., а именно: нередност означава всяко нарушение на разпоредба на правото на ЕО /сега ЕС/, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите /сега ЕС/ или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Съгласно чл. 4, § 3 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/1995г. действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на ЕС, в случая посредством създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможност за получаване на облагата, или нейното отнемане. Съгласно чл. 288, ал. 2 ДФЕС регламентът е задължителен за държавите – членки на ЕС, има директен, пряк ефект. Сключеният между страните договор, респективно клаузата на чл. 8.1. от него предоставя защита на финансовите интереси на ЕС съобразно горепосочените изисквания. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че представените три оферти на „Лома систъмс“ Л. /Loma S. L../, „Херборт Машиненфабрик“ /Herbort Maschinenfabrik G./ и „Закми Ф. енд бевъридж плантс“ /Zacmi Food & Beverage P./ от кандидата за финансова помощ по програмата като част от изискуемите документи и проекта за отпускане на помощта са документи с невярно съдържание. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно която правна норма всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, в тежест на ищеца е да докаже, че твърдените в исковата молба три оферти са неистински – неавтентични и неверни. За установяване на твърдените обстоятелства ищецът с исковата молба е представил писмо от Европейската комисия – Европейска служба за борба с измамите относно твърдения за злоупотреба с финансиране на С. от фирми, базирани в България, на среща в С., 26.02.2008г., оферти на Herbort Maschinenfabrik G. и Zacmi Food & Beverage P., писма от ДФ „Земеделие” до посочените две чуждестранни дружества от 17.05.2008г., писмо вх. № 01-2600/2109/28.05.2008г. от Herbort Maschinenfabrik G., писмо вх. № 01-2600/2101/09.06.2008г. от Zacmi Food & Beverage P., сигнал от ДФ „Земеделие” до В. и писма от В. и СГП до ДФ „Земеделие”. С оглед оспорените от ответника в отговора на исковата молба и допълнителния отговор обстоятелства, релевирани в исковата молба, и истинността на представените от ищеца писма – отговори на трети лица /чуждестранните дружества/, първоинстанционният съд е открил на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване съдържанието на двете писма и е разпределил доказателствената тежест за установяване на тяхната истинност на страната, която ги е представила. Въззизвният съд не е съобразил направеното от ответното дружество оспорване на автентичността и верността на горепосочените две писма. Представените писма /доклади/ от Европейската комисия – Европейска служба за борба с измамите относно твърдения за злоупотреба с финансиране на С. от фирми, базирани в България /среща в С., 26.02.2008г./ от 14.04.2008г., 30.07.2008г.и 04.02.2009г. до В. по смисъла на чл. 9, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /О./ и чл. 9, § 2 от Регламент /Евратом/ № 1074/1999 на Съвета от 25.05.1999г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /О./ могат да се използват като доказателства в административното и наказателното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същия начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Представените по делото доклади в гражданското производство следва да се обсъждат заедно с всички останали доказателства. Процесните доклади на О. представляват официални удостоверителни документи и служат като доказателство за извършените от О. действия, а именно, че Европейската служба за борба с измамите /О./ е изпратила запитване до чуждестранните дружества, получила е от тях представените писма, въз основа на които е направила извод, че офертите са неистински. Проведените от О. действия са без участието на ответното дружество, поради което в гражданското производство ответникът има право да оспорва автентичността и съдържанието на писмата на чуждестранните дружества. По отношение на оспорването на тези доказателства, които представляват частни свидетелстващи документи, приложение намира разпоредбата на чл. 193 ГПК. Съгласно ал. 3 на посочената правна норма когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на неговата истинност пада върху страната, която го е представила. В настоящия случай истинността на писмата на Herbort Maschinenfabrik G. и Zacmi Food & Beverage P. /автентичност и верност/ е оспорена от ответника по исковата молба и тъй като същите не носят подписа на оспорващата ги страна, съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК доказателствената тежест за установяване на тяхната истинност е върху ищеца. В този смисъл доводът на касатора, че за него не съществува задължение да установява истиността на писмата, е основателен. Въззивният съд в противоречие с посочената правна норма не е съобразил обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства, удостоверяващи истинността на горепосочените писма. При това положение се налага изводът, че ищецът не е доказал твърдените от него обстоятелства в исковата молба, а именно, че представените от ответника при подаване на молбата за отпускане на безвъзмездна финансова помощ оферти са неистински. Основателен е доводът на касатора за неправилност на решението поради това, че по отношение на офертата на [фирма] доказателствата са несвоевременно представени. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, а съобразно ал. 3 им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, да предприемат съответните действия, а ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че първоинстанционният съд, спазвайки разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, е указал на ищцовата страна, че по делото няма представени доказателства относно машината на Loma S., но ищецът не е направил доказателствени искания. Доказателствата по отношение на офертата на „Лома систъмс“ Л. /Loma S. L../, а именно доклад от 04.02.2009г. и писма от 29.01.2008г. и 13.02.2008г., са несвоевременно представени и по отношение на тях приложение намира разпоредбата на чл. 146, ал. 3, изр. второ ГПК. Тези доказателства не са нови по смисъла на чл. 147 ГПК, тъй като ищецът е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно още с предявяване на исковата молба. Доводът на касатора, че в противоречие на чл. 12 ГПК въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства за изпълнение на договора в съответствие с одобрения проект, например заключението на съдебнотехническата експертиза, е неоснователен. Въззивната инстанция не дължи обсъждане на тези доказателства, тъй като същите са неотносими към спора поради това, че предмет на иска не е изпълнението на инвестициите, за които е отпусната безмъзмездната финансова помощ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение по спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът по касационната жалба трябва да заплати на касатора направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер общо 15 491,39 лв. Разноски на ответника /ищец/ не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 223 от 17.12.2010г. по в. т. дело № 523/2010г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е прието за установено съществуването на вземане на ДФ „Земеделие“, [населено място] по издадени по ч. гр. дело № 28517/2008г. на Софийски районен съд, 64 състав заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2008г. към [фирма], [населено място] за сумата 617 419 лв., представляваща предоставена на последния финансова помощ по програма С., подлежаща на връщане на основание чл. 8.1 от договора по С. от 07.06.2006г. между тях, за сумата 135 650,30 лв. – обезщетение за законната лихва върху посочената главница, считано от датите на изплащане на помощта – 22.11.2006г. и 14.08.2007г. до 18.09.2008г., и за законната лихва върху същата главница, считано от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 45 318,58 лв. – съдебни разноски, както и сумата 700 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от ДФ „Земеделие“, [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за сумата 617 419 лв., представляваща предоставена на последния финансова помощ по програма С., подлежаща на връщане на основание чл. 8.1 от договора по С. от 07.06.2006г. между тях, за сумата 135 650,30 лв. – обезщетение за законната лихва върху посочената главница, считано от датите на изплащане на помощта – 22.11.2006г. и 14.08.2007г. до 18.09.2008г., и за законната лихва върху същата главница, считано от 19.09.2008г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, като неоснователни. ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сума в размер 15 491,39 лв. /петнадесет хиляди четиристотин деветдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.