Р Е Ш Е Н И Е     №  6   София,  09 февруари 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на  19 януари, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 609/2008 година.     Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на наказателното производство по внохд № 72/2008 г., на Окръжен съд Монтана. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.   Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.   Защитникът на оправдания подсъдим Р. А. Ш. изразява несъгласие с искането и предлага да не се уважава.   Върховният касационен съд разгледа искането, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и за да се произнесе съобрази следното:   С присъда от 28.02.2008 г., по нохд № 113/2007 г., Ломският районен съд, наказателна колегия, е признал подс. Р. А. Ш. от гр. С., за не виновен и го е оправдал по обвинението му по чл. 194, ал. 1 НК.   Отхвърлил е предявеният граждански иск за сумата от 425.40 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, като неоснователен.   С решение от 28.05.2008 г., постановено по внохд № 72/2008 г., Окръжен съд Монтана, наказателна колегия, е потвърдил присъдата на Ломският районен съд.   По доводите в искането:   Оплакванията се мотивират с възраженията, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и 14 НПК, извратил е съдържанието на данните от гласните доказателствени средства, извършил е неправилна оценка и незаконосъобразно е игнорирал част от тях и от там е направил незаконосъобразни правни изводи относно приложението на материалния закон и до заключението, че авторството на деянието не е установено по несъмнен начин.   Настоящата инстанция, счита тези възражения за основателни, доколкото изводът, че авторството на деянието не е установен по несъмнен начин, противоречи на голяма част от събраните по делото доказателства. Налице са показанията свидетел –, единствено контактувала с извършителя и дала пълно описание на дееца в разпита й на инкриминираната дата, която е категорична за автора на деянието, извършила е разпознаването му по предвидения ред в НПК – протокол за разпознаване от 09.01.2003 г., протокол за оглед от 10.05.2002 г., съобразен с изискванията на закона, с който са иззети вещи, вкл. и в – к „Еврофутбол”, на стр. 11 от който са намерени дактилоскопни следи, като от експертна справка № 39 и дактилоскопна експертиза № 1 се установява, че са оставени от дясната длан на подс. Р. Ш.   Всички тези доказателства са изготвени съгласно разпоредбите на НПК, без противоречиви са, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и по един категоричен начин установяват автора на извършеното деяние. В тази връзка, са изцяло незаконосъобразни изводите на въззивният съд отразени в мотивите към решението – стр. 12, гърба, че извършителят не е бил разпознат от никой от разпитаните свидетели, включително и от св. Д. Същите се опровергават от цитирания протокол за разпознаване, където последната го е посочила под № 2. Тези данни се подкрепят и от експертизата на намерената върху иззетия вестник дактилоскопна следа, за която вещото лице е категорично, че е оставена от дясната длан на Р. Ш. Без значение за достоверността на данните от доказателствените средства е обстоятелството, че огледа и изземването на вещите е извършено на третия ден след инкриминираната дата.   Следователно решението на въззивната инстанция страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, наличието на които са основание за неговото отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от Монтанския окръжен съд. Извършена е неправилна оценъчна дейност на посочените по – горе доказателства, които поотделно и в съвкупност налагат безспорен извод за извършителя на деянието. Частичното или цялостно игнориране, превратното тълкуване или изопачаване на доказателствата, е в разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 НПК и всякога накърняват процесуалните права на онази страна в процеса, която представя или ползва посоченият кръг доказателства. В случая, атакуваният по този ред съдебен акт е постановен е в нарушение на основни принципи на наказателния процес, по чл. 12, 13, 14, 18 НПК, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.   Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като са ограничили процесуалните права на прокуратурата, поради което въззивното решение следва да бъде отменено по реда на възобновяване на наказателното производство и делото върнато на въззивната инстанция, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.   Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 и ал. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   О Т М Е Н Я по реда на възобновяването въззивно решение от 28.05.2008 г., по внохд № 72/2008 г., на Монтанския окръжен съд, наказателна колегия.   В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд Монтана, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: