Р Е Ш Е Н
И Е
№ 6
София, 22.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 2760 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г.,Г. Т. П.,Т. Г. Х.,Д. П. З.,А. Е. З. и С. М. Г. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 17.03.2008г. по гр.д. №978/2007г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Г. Т. П., Г. А. Г.,С. Магардич Г. ,Т. Г. Х.,Д. П. З. и А. Е. З.,че В. Г. Б. и М. Г. Б. са собственици на по 1/40 ид.част от поземлен имот-лозе с площ от 6033кв.м.,пета категория, в м.”А”,землището на гр. Ц.,съставляващо имот №4478 по КВС на землището,при граници на имота-имоти с №№4501,4477,6646 и полски път; отменен е на основание чл.431,ал.2 ГПК/отм./ като неверен н.а. №99, том VІІ,н.д. №3418/1995г. на БРС в частта,с която И. Р. Н. ,Тодор П. Б. ,Л. Т. П. и Г. Т. П. са признати за собственици на имота в размер над 38/40 ид.части и по отношение на Г. Т. П.,Г. А. Г.,С. Магардич Г. ,Т. Г. Х.,Д. П. З. и А. Е. З. е прието за установено,че договорът за покупко-продажба на същия недвижим имот,обективиран в н.а. №116,том ІV,рег. №3211,дело №630/2002г. на нотариус с рег. №370 в района на ЦРС е относително недействителен по отношение на В. Г. Б. и М. Г. Б. по смисъла на чл.76 ЗН при условие,че при бъдеща делба на наследство този имот не се падне в дял на прехвърлителите по сделката.
С определение №415/01.10.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1 ГПК по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ в отношенията между сънаследници,в полза на които правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ преди 18.11.1997г.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че тази разпоредба намира приложение и в отношенията между сънаследници след като правото на собственост е възстановено по предвидения в ЗСПЗЗ ред. Поддържат,че целта на тази правна норма е да охранява интересите на лицата,имащи реституционни права в случаите,когато е налице висяща или предстои процедура по упражняване на тези права пред съответния административен орган. Нормата обаче не намира приложение,ако правото на собственост към момента на влизане на тази разпоредба в сила вече е възстановено,т.е. нормата не намира приложение към владение, упражнявано спрямо реституиран имот.
Ответниците по касационна жалба В. Г. Б. и М. Г. Б. изразяват становище,че разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ намира приложение и в хипотеза,при която правото на собственост вече е възстановено с решение на ОСЗ. Поддържат също така, че не е установено и през заявения чрез възражението за придобивна давност период да е упражнявана фактическа власт върху имота при условията на чл.79,ал.1 ЗС.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ В. Г. Б. и М. Г. Б. са предявили иск за признаване за установено правото им на собственост като наследници на общия наследодател Р върху съответните идеални части от процесния имот /по 1/40 ид.част за всеки един от тях/,както и искане за отмяна на съставения през 1995г. констативен нотариален акт над размера на притежаваните от ответниците по иска права и за признаване относителната недействителност по реда на чл.76 ЗН на извършеното през 2002г. разпореждане с имота в полза на Д. П. З. и А. Е. З..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че заявеното от Д. П. З. и А. Е. З. възражение за придобиване по давност на частите на В. Г. Б. и М. Г. Б. чрез присъединяване на владение към осъщественото преди 2002г. владение от И. Р. /починала през 1997г. и наследена от С. М. ,Т. Гарабедян и Г. А. /, Л. Т. П. и Г. Т. П., в периода от 1993г. /когато правото на собственост е възстановено с решение на ПК /сега ОСЗ/ в полза на всички наследници на Р. П. / до предявяването на иска /18.08.2006г./ е неоснователно,тъй като съгласно нормата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,придобивната давност върху имоти,предмет на реституция,изтекла до влизане в сила на закона /18.11.1997г./ не се зачита и от влизането му в сила започва да тече нова давност. Прието е,че за да придобият с недобросъвестно владение правото на собственост ответниците по предявения иск е следвало необезпокоявано да владеят имота до 17.11.2007г.,а с предявяването на иска на 18.08.2006г. този срок е прекъснат. Поради това е прието,че към датата на предявяване на иска Д. З. и А. З. не са придобили имота по давност,вкл. чрез присъединяване владението на прехвърлителите.
Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ в отношенията между сънаследници при направено възражение за придобивна давност за имот,правото на собственост върху който е възстановено преди 18.11.1997г.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените от страните становища по поставения въпрос приема следното:
Разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ не намира приложение по отношение на имущества,правото на собственост върху които се възстановява по силата на закона. Целта на разпоредбата е да не се допусне придобиване по давност на имоти,за които е подадено заявление за възстановяване на собствеността,но с оглед изискването на ЗСПЗЗ и Закона за амнистия и връщане на отнети имущества правото може да бъде възстановено само след провеждане на съответно административно производство,т.е. до приключване на това производство не съществува възможност правата на заявилите искане за възстановяване на собствеността лица да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. Разпоредбата брани правата на лицата,които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността спрямо трети лица до приключване на реституционното производство. След приключване на производството по възстановяване на собствеността обаче лицата,в полза на които е признато правото на възстановяване,могат да влязат във владение на имотите и да упражняват фактическа власт върху тях и разполагат с възможността да защитят правата си по исков ред спрямо всяко трето лице,което е установило фактическа власт върху тези имоти в периода,предхождащ издаването на административен акт за възстановяване на собствеността. Не съществува пречка следователно от този момент да започне да тече придобивна давност,особено в отношенията между сънаследници на общия наследодател. Индивидуалният административен акт,респ. съдебното решение,с което правото на собственост е възстановено,ползува всички наследници на общия наследодател,който е притежавал правото на собственост върху имота към момента на одържавяването,респ. внасянето на имота в ТКЗС. От момента на влизането му в сила всеки сънаследник може да установи върху имота самостоятелна фактическа власт,отблъсквайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение да владее имота само за себе си и да противопостави на останалите възражение за изтекла придобивна давност,вкл. позовавайки се на давност, изтекла и преди влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ. Тази разпоредба не намира приложение в отношенията между сънаследници,които общо са заявили претенция за възстановяване на собствеността, след като реституционното производство вече е приключило.
С оглед изложеното по-горе становище, по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното:
С решение на ПК- Ц. №66М/4.26 от 05.08.1993г. на наследниците на Р. Г. П. е възстановено правото на собственост върху процесния имот в стари реални граници. От този момент всеки един от сънаследниците е разполагал с възможност да установи върху имота самостоятелна фактическа власт,отблъсквайки претенциите на останалите наследници на същия общ наследодател и манифестирайки намерение да владее целия имот само за себе си. С факта на съставяне на н.а. №99,том VІІ,н.д. №3418/95г. на 29.05.1995г. Ирина Р. Н. ,Тодор П. Б. ,Г. Т. П. и Л. Т. П. са манифестирали спрямо останалите наследници на Р. П. намерението да считат процесния имот за свой,упражнявайки фактическа власт върху припадащите се на останалите сънаследници идеални части с намерението да придобият собствеността. От този момент следователно в тяхна полза е започнала да тече придобивна давност,която до предявяването на иска на 18.08.2006г. не е била прекъсвана-не е установено В. Г. Б. и М. Г. Б. в този период да са заявили правата си,респ. да са предприели действия,които да смутят установената от останалите наследници фактическа власт върху имота. Манифестирайки това свое намерение, през 2002г. /н.а. №116,том ІV,н.д. №630/2002г./ Тодор П. Б. ,Л. Т. П.,Г. Т. П. и наследниците на починалата през 1997г. Ирина Р. ,а именно Г. А. Г.,С. Магардич Г. и Т. Г. Х.,са изразили воля да прехвърлят на Д. П. З. и А. Е. Захариев правото на собственост върху целия имот,предавайки им по този начин и владението върху частите на непосочените в н.а. №99/95г. наследници на общия наследодател.
Неоснователен е наведеният от ответниците по касационна жалба довод,че доколкото по делото не е установено непрекъснато осъществяване на фактически действия върху имота,не може да се приеме, че през целия период от 1995г. до 2006г. върху имота е упражнявано владение.
Владението по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване,облагородяване,поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица / в случая на останалите наследници/,респ. да не са смущавани от предявявани от трети лица претенции. Посещенията в имота,поставянето на колчета,поставяне на табела, съдържаща изявление за обявяване на имота за продажба, почистването на имота,предприемането на действия по промяна статута на имота и начина на трайно ползуване,за издаване на скица и виза представляват действия по осъществяване на владение по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС. И доколкото не е установено в периода от 1995г. до 2006г. владението да е било смущавано,обезпокоявано и прекъсвано от действията на М. Г. Б. и В. Г. Б. нито същите да са заявили противопоставяне на установената от страна на останалите наследници на Р. П. самостоятелна фактическа власт, следва да се приеме,че правото на собственост върху припадащите им се идеални части от имота са придобити по давност от Д. П. З. и А. Е. З. чрез упражнявана лично от тях самостоятелна фактическа власт и чрез присъединяване на осъщественото преди 2002г. от И. Р. ,Тодор П. ,Л. Т. ,Г. Т. ,а впоследствие и от С. М. ,Т. Гарбед и Г. А. владение,като разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ в случая не намира приложение. В. Г. Б. и М. Г. Б. не се легитимират като собственици на посочените в исковата молба идеални части от имота,поради което предявените от тях искове са неоснователни. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на Г. Т. П.,Г. А. Г.,С. Магардич Г. ,Т. Г. Х.,Д. П. З. и А. Е. З. следва да бъде присъдена сумата 570лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 17.03.2008г. по гр.д. № 978/2007г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Г. Т. П., Г. А. Г.,С. Магардич Г. ,Т. Г. Х.,Д. П. З. и А. Е. З.,че В. Г. Б. и М. Г. Б. са собственици на по 1/40 ид.част от поземлен имот-лозе с площ от 6033кв.м.,пета категория, в м.”А”,землището на гр. Ц.,съставляващо имот №4478 по КВС на землището,при граници на имота-имоти с №№4501,4477,6646 и полски път; отменен е на основание чл.431,ал.2 ГПК/отм./ като неверен н.а. №99, том VІІ,н.д. №3418/1995г. на БРС в частта,с която И. Р. Н. ,Тодор П. Б. ,Л. Т. П. и Г. Т. П. са признати за собственици на имота в размер над 38/40 ид.части и по отношение на Г. Т. П.,Г. А. Г.,С. Магардич Г. ,Т. Г. Х.,Д. П. З. и А. Е. З. е прието за установено,че договорът за покупко-продажба на същия недвижим имот,обективиран в н.а. №116,том ІV,рег. №3211,дело №630/2002г. на нотариус с рег. №370 в района на ЦРС е относително недействителен по отношение на В. Г. Б. и М. Г. Б. по смисъла на чл.76 ЗН при условие,че при бъдеща делба на наследство този имот не се падне в дял на прехвърлителите по сделката и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. Б. и М. Г. Б. против Г. Т. П.,Г. А. Г.,С. Магардич Г. ,Т. Г. Х., Д. П. З. и А. Е. З. иск за признаване по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ на право на собственост върху 2/40 ид.части /по 1/40 ид.част за всеки един от ищците/ от поземлен имот-лозе с площ от 6033кв.м.,пета категория, в м.”А”,землището на гр. Ц.,съставляващо имот №4478 по КВС на землището,при граници на имота-имоти с №№4501,4477,6646 и полски път;искане за отмяна по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ на н.а. №99, том VІІ,н.д. №3418/1995г. на БРС в частта,с която И. Р. Н. ,Тодор П. Б. , Л. Т. П. и Г. Т. П. са признати за собственици на имота в размер над 38/40 ид.части и иск за признаване по реда на чл.76 ЗН по отношение на Г. Т. П.,Г. А. Г.,С. Магардич Г. ,Т. Г. Х., Д. П. З. и А. Е. З. относителната недействителност на договор за покупко-продажба на същия недвижим имот,обективиран в н.а. №116,том ІV,рег. №3211,дело №630/2002г. на нотариус с рег. №370 в района на ЦРС.
ОСЪЖДА В. Г. Б. и М. Г. Б. да заплатят на Г. Т. П.,Г. А. Г., С. М. Г. ,Т. Г. Х.,Д. П. З. и А. Е. З. на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 570лв./петстотин и седемдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: