Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * разпределяне на ползването * съсобственост

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Р Е Ш Е Н И Е

168

гр. София, 19.04.2010 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в състав:                                                              

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

 

като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 652 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на К. И. К. и П. Н. К. от с. Д. лаг, община Р., против решение № 394 от 12.12.2008 год. по гр. д. № 562/2008 год. на Пернишкия окръжен съд, с което въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение от 13.05.2008 год. по гр. д. № 425/2007 год. на Радомирския районен съд, е постановил друго, с което разпределил ползуването на УПИ *Х – 10 в кв. 94 по плана на с. Д. лаг, с площ от 1 600 кв. м., ведно с намиращите се в него сгради, по вариант първи от заключението на вещото лице, като предоставил на К. и В. К. ползуването на частта, означена на скицата като дял ІІ, оцветена със син цвят, ведно с намиращата се в нея жилищна сграда и паянтова постройка, а на К. и П. К. – означената част като дял І, оцветена с червен цвят, ведно с намиращата се в нея жилищна сграда, като скицата е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението.

Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, с молба за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен. Касаторите претендират и направените от тях съдебни разноски.

Ищците К. и В. К. не са взели становище по жалбата.

С определение № 700 от 30.07.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е приел, че по въпроса за допустимостта на иска за разпределение на ползуването на съсобствения имот при данните за постигнато между страните съгласие за такова разпределение в нот. акт № 60/2004 год., е налице противоречиво разрешаване в представената съдебна практика, в която е прието, че е необходимо настъпване на нови обстоятелства. Според касаторите такива нови обстоятелства не са налице, поради което и искът за ново разпределение на имота е недопустим.

За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за разпределение на ползуването на съсобствения между страните недвижим имот е бил отхвърлен, и да разпредели ползуването му между страните, въззивният съд е приел, че постигнатото между тях съгласие през 2004 год., обективирано в нот. акт № 60, не е пречка за ново разпределение на ползуването на съсобствения имот. Предявяването на исковата молба представлява израз на несъгласие от съсобственика с установения до момента начин на ползуване, което обуславя съдебната намеса за разрешаване на възникналия спор, поради което и приел искът за допустим.

Спорният между страните въпрос за допустимостта на предявения от ищците иск по чл. 32, ал. 2 ЗС е обусловен от твърдяното от ответниците обстоятелство, че същите са постигнали съгласие да ползуват съсобствения им при равни права имот по начина, предмет на договора по нот. акт № 60/2004 год. Затова, според тях, изменение на това ползуване може да се иска при настъпване на нови обстоятелства, каквито не са налице в настоящия случай, позовавайки се на представената съдебна практика в горния смисъл.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че от съдържанието на представения нотариален акт № 60/2004 год., с който касаторите са продали на ищците 2/6 ид. ч. от процесния УПИ *Х-10 в кв. 94 по плана на с. Д. лаг и от построените в него сгради, като по този начин страните по сделката стават собственици на по ½ ид. ч. от целия имот /с оглед данните за придобиване по наследство и прехвърлителна сделка/, е видно, че същите са постигнали съгласие за реално ползуване на имота по описания начин – продавачите на югозападната част от имота и масивната жилищна сграда в нея, а купувачите – североизточната част от имота, полумасивната жилищна сграда в тази част и паянтовата стопанска сграда в южната част на имота, до масивната жилищна сграда, ползувана от продавачите. Това описание на ползуването обаче не съдържа точна конкретизация на реалното ползуване на частта от имота за всяка от страните по договора, за което същите са се съгласили, за да представлява пречка за разглеждане на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС и да обосновава необходимостта от настъпване на нови обстоятелства за друго разпределение. Ясната воля на страните по постигнато съгласие за разпределение на ползуването по нотариалния акт не може да бъде разкрита и чрез представената от касаторите скица № 95/2004 год., която, макар и да е описана сред представените при сключване на акта документи, не съдържа достатъчно конкретни данни, за да се направи извод за разпределение на ползуването на имота между страните по твърдения от касаторите друг начин.

Затова и като е приел, че не е налице пречка да разгледа по същество предявения иск за разпределение на ползуването на имота, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. В случая не е било необходимо да се обосновава настъпването на нови обстоятелства за изменение на разпределението на ползуването, в какъвто смисъл е представената от касаторите съдебна практика, тъй като не е установено такова конкретно разпределение да е било договорено от страните в нотариалния акт. Затова и следва да се приеме, че представената от касаторите съдебна практика се явява неприложима към настоящия спор, съгласно чл. 291, т. 3 ГПК.

При решаване на спора за разпределение на съсобствения имот съобразно предложения от вещото лице първи вариант на разпределение, въззивният съд е съобразил фактическото положение на имота, характеризиращо се с наличието на две жилищни сгради, достъпа на страните до тях, начина на ползуването им от страните и техните равни права, като е отчел и обстоятелството, че касаторите са собственици на съседен парцел, от който да осъществяват достъпа си до определения за тяхно ползуване дял от спорния имот. Въззивното решение, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 394 от 12.12.2008 год. по гр. д. № 562/2008 год. по описа на Пернишкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: